Родители....?

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Родители....?

Писане by Yuuki on Нед 22 Яну 2012 - 14:19

Мили дами въпроса ми е следния... как семейството и родители ви разбраха и приеха факта,че харесвате жени? Има ли случаи на семейни проблеми на тази основа?
avatar
Yuuki

Брой мнения : 8
Join date : 11.01.2012
Възраст : 27
Местожителство : Sofia

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Punk/Rac_Pride on Сря 25 Яну 2012 - 9:38

За съжаление има много гадни родители. Имам приятелка която е лесбийка и майка и още не може да го приеме и постоянно се опитва или да и чете конско, или да опитва да я запознава с разни момчета, или да и се кара че това не било нормално, което си е направо отвратително. Смятам че човек сам трябва да се осъзнае като сексуална ориентация, а не някой насила да му налага каквото и да е като модел.
avatar
Punk/Rac_Pride

Брой мнения : 34
Join date : 25.01.2012
Възраст : 36
Местожителство : Село несебър

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by mimok on Сря 25 Яну 2012 - 13:54

От много време не исках да им го кажа и двамата бяха доста консервативни по някой схващания и това беше табу за тях да коментирам моите виждания. След смъртта на баща ми набрах смелост да кажа някой неща на майка си, че харесвам само жени и само определен тип - по характер и вид.
Embarassed Twisted Evil Smile Не подражавам на никой модел или тип или да кажа по точно опитвам се бъда това, което съм с всички минуси и плюсове - почвам да се колебае по отношение на гадния си характер "Труден за изтрайване - точно, като баща ми съм", но за компания и танци цена си нямам.
Трудно и беше да ме приеме и се разделих с майка ми и сега си живея отделно от нея и си имам мой живот, а тя си има свой и така. Обобщено това ни раздели и без нея се справях както мога винаги и никога не съм я търсила за каквото и да е, но скоро тя ме търси за дребни и банални глупости. Сега поне се радвам, че има някой до нея и се надявам да си празнува рождения си ден днеска с човека, който тя иска и е търсила - дали ще я заслужи е друг въпроса и времето ще покаже. И това изкопа пропаст между мен и майка и бездруго ми беше пределно ясно, че няма да ми се размине и въпреки това следвах моя принцип.
avatar
mimok

Брой мнения : 265
Join date : 27.04.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Punk/Rac_Pride on Чет 26 Яну 2012 - 3:20

Mimok, както и всички дами които имате проблеми с родителите си, смятам че ако родителите ви истински ви обичат трябва да ви приемат такива каквито сте, защото за всички е най-добре така. Друг е въпроса че от едно време много неща са се наслоили в голяма част от хората като възпитание и има една част хора, които предпочитат да си живеят с консервативните си възприятия, без да им пука дали детето им примерно се чувства добре така.
avatar
Punk/Rac_Pride

Брой мнения : 34
Join date : 25.01.2012
Възраст : 36
Местожителство : Село несебър

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Magnolia on Сря 14 Мар 2012 - 12:46

Напоследък ситуацията вкъщи е отвратителна. Покрай кандидатстудентската ми кампания се наслушах на това какъв боклук съм, как нищо няма да стане от мене, как съм срам за семейството и ще стана проститутка... и тъй нататък. Тъкмо бях събрала смелост да им кажа, но очевидно трябва да изчакам по-удобен момент.
Иначе вкъщи сме на "не питай, за да не ти отговоря". Миналата седмица баща ми побесня, защото разбра, че дъщерята на негови приятели (а тя не му е никаква) се омъжва за някакъв "жълтурко". Имах глупостта да се обадя и да попитам какво значение има това... "имай късмет да ми доведеш някой жълтурко, червенушко, турчин или негър, ще видиш какво ще ти се случи..." Тогава бях на косъм да му кажа да се успокои, защото това няма как да стане... и просто се почувствах отвратително, не искам да си и помислям как ще реагира като му дойде времето да им кажа...
Искам семейството ми да са част от живота ми, но нямам намерение вечено да се крия от тях.
А братовчед ми реагира единствено с "Ами... добре" и ми се усмихна добродушно ^^

Magnolia

Брой мнения : 282
Join date : 10.12.2011
Възраст : 24
Местожителство : Utopia

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Shelly on Сря 14 Мар 2012 - 15:30

Моите родители го приеха толкова зле, че чак не ми се говори
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by AngelDevil on Сря 14 Мар 2012 - 16:24

казах първо на втория ми баща,а тои на майка ми приеха го доста добре казаха,че са имали някои съмнения относно мен и най-добрата ми приятелка Very Happy ноо нямаше нищо общо...знам че майка ми все още се надява да срещна принца на бял кон,но по никакъв начин не ми пречи в отношенията ми с жените в моя живот... за нея е важно да има любов и да имам човек до себе си Smile.А пък истинският ми баща все още незнае,преди няколко месеца му отидох на гости и просто се отказах от идеята да му казвам,там където живее обществото е адски консервативно както и тои самият,но за сметка на това казах на брадовчедка ми,която е почти на моята възраст,зарадва се и каза че най добрата и приятелка е такава Тук в България цялата ми фамилия знае за мен и досега на семеините сабирания никои не е казал нищо лошо нито за мен или пък приятелка ми Smile

AngelDevil

Брой мнения : 2
Join date : 10.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Варна :)

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by egypt on Сря 14 Мар 2012 - 19:59

Като чета сега направо си мисля, че при мен е минало много леко.
Казах им, получих подкрепа, обяснения, че ме обичат всякак и никога повече не повдигнахме тази тема. Аз си живея живота, те не ме питат какво се случва, или ако питат е без да се задълбава в темата. Имах идея да представям жената до себе си, ама това пропадна за сега. Та, аз се радвам на мълчанието от тяхна страна, на желанието им да не се бъркат и да се радват, че съм добре и без да разпитват и същевременно на подкрепата, която получих първоначално и надявам се ще продължа да получавам.
avatar
egypt

Брой мнения : 36
Join date : 07.03.2012
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Raindance Maggie on Сря 29 Яну 2014 - 11:14

В момента се чувствам просто ужасно, от два дена съм на Ксанакс. Причината дори не е в моите родители, а в нейната майка, която го прие много, много зле и настоява да се разделим, да не живеем вече заедно, ако приятелката ми искала да има майка и т.н. Тормоз.
И не знам какво ще правим, дали изобщо има някакъв шанс да се разминем с това, да ѝ мине и т.н...
Има ли случаи, в които родителите са го приемали много зле, но после им е минавало?
avatar
Raindance Maggie

Брой мнения : 37
Join date : 02.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by covington on Сря 29 Яну 2014 - 12:24

Ми... доста са редки случаите, в които чак толкова негативна реакция остава постоянна. Повечето пъти е начален изблик, след известно време (различно при всички) поутихва - понякога самостоятелно, понякога с повечко разговори. Въпрос на характер на родителя и подход.

Щом живеете заедно, значи приятелката ти е достатъчно самостоятелна, което е добре - малко по-лесно се минава през такива тежки периоди когато не е замесена зависимост.
avatar
covington

Брой мнения : 1254
Join date : 21.01.2011
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by semper_fi on Сря 29 Яну 2014 - 16:26

Отминава, отминава. Или поне се тушира по един или друг начин.

Момичета, не забравяйте, че козът е във вашата ръка! Вие сте децата, вие сте тези, които ще предоставят на родителите си внуци. Много по-тежко е да загубиш дете, отколкото родител, това е заложено в ДНК-то ни, колкото и грозно да звучи. Защото те си отиват първи, такъв е живота.
Така че винаги помнете, че каквато и да е реакцията на родителите ви, стига да сте самостоятелни и да не зависите от тях, те рано или късно ще се примирят. Или ще изгубят всичко. Защото вашето семейство сте вие, жената на вашия живо, децата ви. Ако родителите не желаят да бъдат част от това семейство ... ми просто остават сами. И рано или късно тази "гениална" мисъл кристализира в съзнанието им.

Aegri Somnia, твоят случай ми се вижда точно такъв SmileСпирай Ксанакса и бъди до приятелката ти. Тя има нужда да види, че това, което има с теб си заслужава. Wink
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 33
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by :):):) on Сря 29 Яну 2014 - 17:53

При мен мина много грозно, но за тях никога не съм била важна аз, а какво ще кажат хората/съседите/роднините. В момента съм финансово зависима от тях, с което ми е.ават майката. Когато отново пак живея сама, определено нямам нужда от тях. Когато някой те разочарова до такава степен, вече няма път назад. За тях и най-големият мухльо е по-добър от най-прекрасната жена. Даже татуираният до ушите ми женен даскал по английски, който ме ч.каше в гимназията (еманация на "боклук"), явно го предпочитат пред момичето, което действително държи на мен и ме обичаSmile Комплекси, комплекси...
avatar
:):):)

Брой мнения : 57
Join date : 20.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Maybelline on Сря 29 Яну 2014 - 19:01

Aegri Somnia написа:нейната майка, която го прие много, много зле и настоява да се разделим, да не живеем вече заедно, ако приятелката ми искала да има майка и т.н. Тормоз.
Каква нейна майка, бе? Че тя няма майка. Това горе, дето го описваш майка ли е? На мястото на приятелката ти щях да кажа на въпросната майка, че ако не престане да ми пречи на щастието, повече никога няма да ме види, и съвсем сериозно да спра всякаква комуникация с нея. Кажи на приятелката си да се вземе в ръце и да действа като възрастен човек, какъвто Е. Ако не се разделите, нямало да има майка... Ми нека няма бе! За какво й е такава майка? За какво й е майка изобщо, на този етап вече майката не е нещо задължително.
Как така настоявала да се разделите и да не живеете заедно?! Вие на по 15 години ли сте, че родителите ви имат глас в това с кого живеете??
Понякога сериозно ми иде да кажа, че който се връзва на такива реакции, си ги заслужава. Защото е така. Прекратете всякаква комуникация с нейната "майка" за 2-3 години, да видим дали няма да си промени отношението. Пък, ако верно не го промени, толкова по-добре, че сте спрели да общувате с тази жена.
Майка била... Боже!
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by ivkapivka888 on Чет 30 Яну 2014 - 0:32

Yuuki написа:  Мили дами въпроса ми е следния... как семейството и родители ви разбраха и приеха факта,че харесвате жени? Има ли случаи на семейни проблеми на тази основа?

Как разбраха?.... Казах им. Първо на майка ми. Да, имах първоначално... е, няколко месеца проблеми, но издържах. Отвърнах на ''лошото'' с разбиране, подкрепих я - тя беше много объркана и стресирана. Но не се вживявам едва ли не като мъжа в къщата....   Аз разсъждавам така... : тя ми е майка, отгледала ме е, всичко, от което имам нужда (и ''добро'' и ''лошо'') го дължа на нея (и не само де)... това е карма. Независимо дали живееш с родителите си физически при тях или не според мен тази връзка винаги си съществува... друг е въпроса, че не го усещаме. Един родител не заслужава според мен отблъскване. Това не означава, че цял живот (или изобщо дори малка част от живота си) трябва да живееш по начина, по които те одобряват иначе си аут едва ли не.... Колкото по-агресивно, отблъскващо, твърдоглаво и прочее неща се държим с тях, толкова повече те изпадат в паника, че с нас се случва нещо не както трябва, притесняват се, тревожат се (да точно така с многобройните си изцепки, скандали, викове, ревове те всъщност се чувстват безсилни) страхуват се да ни изгубят, страхуват се да не се случи нещо с нещото, което е излязло от тях, което е част от тях. Да, те понякога не ни разбират, дори ни критикуват и какво ли още не, но това е защото те са научени така да постъпват, защото ние сме си избрали да се родим точно в конкретното семейство, за да можем да растем духовно в този живот и ако избягаме сега от проблемите и опитаме да си затворим очите всичко това ще се повтори в следващия, а може и още в този... като например ти се роди такова дете, което да се държи по същия начин както ти си се държал с твоите близки....

Относно проблема на Aegri Somnia..... Дано не оставите тази жена/майка в тази ситуация сама с гнева си и страховете си, според мен не е редно. Ако тя не е бдяла над приятелката ти, когато е била безпомощно бебе .....? Дали не заслужава разбиране и подкрепа? Ако на теб не ти се занимава с майка й, нека поне тя се погрижи.... Ако има желание, де и й идва от отвътре....Може например да се запознаете, ако все още не сте го направили да й покажеш, че дъщеря й е в сигурни ръце, че е обичана, че държиш на нея и т.н.... Ще се бунтува известно време, но трябва търпение, разбиране и разговори.
avatar
ivkapivka888

Брой мнения : 428
Join date : 01.01.2013
Възраст : 26
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by :):):) on Чет 30 Яну 2014 - 9:40

Нека не изхождаме от принципа, че всеки родител обича детето си. В един идеален свят би трябвало да е така, но има хора, които спортуват дисциплината 'как възможно повече да накараме детето да се чувства зле'. Подобен тип хора, дано стават все по-малко, определено не мислят и не искат да живеят в мир и спокойствие. И ако имат възможност, както е в случая ми, да тормозят целенасочено отрочето си, не пропускат...
avatar
:):):)

Брой мнения : 57
Join date : 20.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by UsualSuspect on Чет 30 Яну 2014 - 11:08

Наболяла тема Smile
Доста разпокъсано, но в някакви теми бях писала за моя случай... та сега ще се наложи да го повторя, като малко го поукрася, че да не е същото.
Майка ми е супер интелигентна и осъвременена жена... начетена и честно казано, доста широко скроена. Още от ранен пубертет никога не е правила тази грешка да ми чете лекции и морал. Нито направи драма от това , че започнах да пуша, нито направи драма от това, че започнах да пия (и то МНОГО)...не е консерва в нито един аспект. Тя просто знае, че забранявайки ми нещо или създавайки ми проблем за нещо, то само ще започна да го правя повече, както всяко друго хлапе. Защото така е по-интересно. Не й правя личностна реклама, а само се опитвам да подчертая колко ужасена и объркана бях, когато се оказа, че всъщност има огромен проблем с моето изявление, че съм лесбийка.
Тя беше човека, от който очаквах най-нормална реакция и най-сигурна подкрепа. Да,ама не. Реагира просто отвратително, и макар да сме ужасно близки и винаги да си останем такива...от тогава не е същото между нас. Аз бях разочарована много повече от нея, сигурна съм в това. Защото на мен ми костваше повече, бях доста мъничка и исках само и единствено да го направя по-лесно за всички ни. Още тогава не исках да живея в някакви схеми, скришом и с фалшиви маниери. Реагира просто толкова бурно, агресивно, цинично, арогантно, нападателно, шумно, че общо взето целия град разбра какво току що съм съобщила на майка си... Разправията беше до небесата. Нищо, простих й го това, в мой плюс си е. Този, който вечно ще се мъчи по своя собствена вина е тя. До ден днешен се прави, че НЯМА ТАКОВА НЕЩО. До ден днешен се правят някакв схеми, планове, за някакви зетове, сватби, дечища...еми хубаво. Аз не подгравям такива надежди пред никого , щом така й е по-комфортно, видя се, че няма какво повече да направя по въпроса.
Много съм съгласна с Maybelline Да - майката винаги трябва да е най-важната жена в живота ти, но когато прави такива кретенски изцепки, сякаш малко позагубва правото на това... виждала съм какви ли не чудеса покрай тия майки. Даже моето е нищо.
Баща ми е възможно най-Асоциалния, злобен и игнориращ човек, който можеш да познаваш, но за мое удивление, той е единствения ми роднина, който толкова силно ме подкрепя. Един ден седнахме на по една бутилка вино и аз му казах. Реакцията му беше ''Знам''... и оттогава до ден днешен винаги изпитва интерес към това. Говорим си за моята ориентация, сякаш си е най-нормалното нещо на света... Интересува се от жените, с които се срещам и от жената, с която съм в дадения момент. Запознава се с тях, готви им, говори им, напие се, дава им съвети за живота...аз потъвам в земята...и така.Нереално е. Цял живот очаквах точно обратното от родителите си. Пълна изненада, пълен обрат.

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Hun7eR's Fac3 on Чет 30 Яну 2014 - 11:22

До сега се чудих как да коментирам темата. Защо позволявате на родителите ви да имат такова отношение - още повече, когато сте самостоятелни хора? Моите родители също не одобряват факта, че дъщеря им си пада по жени. Да, опитаха се да ни разделят с бившата ми приятелка, но седнах и им обясних как това е моя личен живот, моята връзка и тя ще приключи, не когато те искат, а когато аз преценя, че връзката ми е изчерпана. Те го приеха и така се случи. Държа да отбележа, че родителите ми са изключителни хомофоби и много критикуват "различните" хора като нас. Предполагам се досещате, че живея при тях и съм финансово зависима от тях и все пак не позволих да ми говорят глупости, чрез които да ме разделят с тогавашната ми приятелка. Родителите рано или късно го приемат, а ако не го направят и ви изхвърлят от живота си значи не ви обичат и уважават до толкова, че да приемат вашия начин на живот. Следователно ако не го приемат според мен не бива да са около вас по какъвто и да е било начин. Отдръпвате се и след време ще видите дали ще се върнат при вас, когато премислят всичко и видят, че едната сексуална ориентация не променя човек като човек. Има го и другия момент - да го приемат вътрешно и да не ви го признаят, защото ще ги е срам от действията и думите, които са извършили. Покажете им, че сте големи и зрели хора. Какво значи, че майка ѝ няма да и е повече майка? Ами нека де, отделете се от родителя и не му позволявайте контакт с вас и да видим дали ще се върне. Почти съм сигурна (на 90%), че жената ще потърси дъщеря си, "на която вече не е майка" и нещата ще се наредят. Нормално ли е родителите ви да контролират живота ви и да се месят в него? Това, че са ви създали не означава автоматично, че имат право да ви отнемат щастието. Не мислите ли?
avatar
Hun7eR's Fac3

Брой мнения : 97
Join date : 30.11.2013
Възраст : 23

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by БлатнаФея on Чет 30 Яну 2014 - 12:08

archangelus написа:... Защо позволявате на родителите ви да имат такова отношение - още повече, когато сте самостоятелни хора? ... Родителите рано или късно го приемат, а ако не го направят и ви изхвърлят от живота си значи не ви обичат и уважават до толкова, че да приемат вашия начин на живот. Следователно ако не го приемат според мен не бива да са около вас по какъвто и да е било начин. ... Нормално ли е родителите ви да контролират живота ви и да се месят в него? Това, че са ви създали не означава автоматично, че имат право да ви отнемат щастието. Не мислите ли?

Добре, а представи си сега следното: ти си първа година в университета някъде на майната си от родното си място. Или още по-зле - последна година в гимназията и се занимаваш с цялата кандидатстудентска глупост, която може да ти се излее на главата. Предполага се, че си финансово зависима от родителите си, защото учиш и защото обикновено почасовата работа не е работа, с която можеш да се издържаш. Какво правиш? Подаваш си сивито на две-три места, наемат те някъде и още от първия месец взимаш три пъти над средната работна заплата? Сериозно ли мислиш, че става така? "Търсим интелегентни положителни осмихнати хора, които имат образование по икономика и бизнес администрация високи, с приятна външност да могат да стоят на челна стойка за сервитьори в кафене в Младост 15. Възнаграждение от порядака на 150 лв." И окей, намираш си работа като сервитьорка за 150 лева в Младост 15, и после?
В един определен етап от живота си едновременно си достатъчно самостоятелен, за да нямаш нужда от мама и тати за всичко, но и достатъчно зависим от тях, за да им играеш по свирката. И тогава, когато родителите ти решат да са пълни задници, няма какво да направиш. Ако си умно човече, си траеш и си правиш каквото си искаш без тяхно знание. Ако много държиш на честни взаимоотношения, рискуваш да останеш на улицата. И така.
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by ida on Чет 30 Яну 2014 - 12:43

Автоматично се сещам за 1 коментар от the real l word - im not goin to take a dick just to make her happy.
Не съм открита пред нашите.Те са със съзнанието,че аз съм хетеро от-до. И не считам за нужно да им обяснявам обратното, да провеждам разговор а ла "мамо, тате. аз съм гей." или да им навирам в лицето фактът, че детето им е сексуално същество. Когато реша да създавам семейство, ще им представя партньорката ми като човекът, с който съм и с който ще съм, пък те да го приемат както си искат. Засега смятам само, че "разкриването" е натрапено,ненужно и няма смисъл (за мен) да бъде оповестявано на висок глас , не ми е нужно за да се чувствам ок пред себе си и родителите си.


Последната промяна е направена от fata morgana на Съб 22 Фев 2014 - 19:54; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
ida

Брой мнения : 223
Join date : 09.04.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Maybelline on Чет 30 Яну 2014 - 13:15

БлатнаФея написа:Ако си умно човече, си траеш и си правиш каквото си искаш без тяхно знание. Ако много държиш на честни взаимоотношения, рискуваш да останеш на улицата.
Дам... целият ти коментар е валиден. Но момичето, за което става въпрос, написа, че живее с приятелката си, от което следва, че са самостоятелни и финансово независими. Ако са просто две студентки на квартира, то за какъв дявол им е трябвало да казват на родителите си, че са гаджета? Грешката си е тяхна, ако това е случаят.
Аз (а предполагам и archangelus, съдейки по коментара й) говоря за случая на Aegri Somnia, в който единствената "загуба" от признанието ще бъде това нечия майка да се отрече от дъщеря си... а не да бъдат оставени без финансови средства (каквито подозирам, че сами си набавят отдавна - иначе майката щеше първо да заплаши с "няма да ти дам и стотинка повече, оставаш на улицата и ще умреш от глад", а не да прибягва до "няма да съм ти майка повече").
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by vali.um on Чет 30 Яну 2014 - 14:32


Здравейте на всички. Мислех да не се включвам, защото времето ми е кът. Обаче тази тема не може да се отмине с лека ръка.

Хайде сега да се замислим отношенията родители-деца колко изначално сложни са и без детето непременно да е гей.
А представете си следната ситуация: развод в семейството, защото 1 от родителите е открил, че е гей, и децата автоматично намразват до края на живота си всичко живо, що е гей само защото не е имало диалог, а всичко е приключило много крайно?! Като в момента умишлено опростявам цялата тази постановка. Само за да ви обърна внимание на същия проблем, но с разменени роли.

Напълно съгласна съм с ivkapivka888.
Всички сме свикнали с една-единствена общоприета теза: за това, че никой не си е избирал сам семейството. И то без да я поставяме под съмнение. Да, ама никой не помни какво е правил преди да се роди тук и сега.
И за да сме докрай обективни и верни на чистата логика, длъжни сме да допуснем и другата теза, противоположната: че всички сме си избрали точно това семейство. И то заради 1 много силен логически аргумент - този, че сигурно имаме да свършим заедно някаква много важна работа - да се преодолеем, да претърпим личностно развитие, за да научим нещо ненаучено, нещо, което най-вероятно сме отричали крайно! Например Владимир Путин да се прероди във филипински травестит. Защо не?!

Забелязала съм как всички конфликти на Земята се коренят в трудността на човек да се постави на мястото на другия, да се опита да го разбере. Леле, колко трудно нещо. Ама това е навред по земното кълбо, навред-навред. Леле-леле, няма друга подобна мъчнина да се пробваш да видиш през очите на другия. А само когато си готов да го направиш, тогава и само тогава може да има диалог. А диалогът е начинът, по който се разрешават конфликтите. Не и с тотална война. Защото във войната няма победители. Има само победени.

Вярвам, не - убедена съм, че няма нищо непоправимо на този свят. Ама съвсем нищо, може би само смъртта, ама и за нея не е много сигурно. Да, няма нищо невъзможно. Питайте Кунг-фу Панда. При това, твърдя го в качеството си на гърмян заек. А и съм човек, способен на такива високи нива черен хумор, каквито обикновените хора трудно издържат. А той, черният хумор ти се отключва, когато са ти се случили разни случки... И някак неизбежно те избива на сардонически смях.
Обаче сега ще ви издам 1 много бърза и лесна рецепта за позитивно мислене: истината е, че винаги може да е и по-зле!!!

Емоционалното реагиране и от двете страни не води до нищо добро.
Освен това замислете се, нормално е майките да реагират по-остро при дъщеря-гейка, както и бащите реагират много по-остро при син-гей. И всички знаем защо е така.
Много им е трудно на родителите. Обаче след известно време се стига до катарзис. Защото със сигурност, въпреки всичко, /изключвам патологичните случаи на физическо малтретиране над децата/, та въпреки всичко родителите желаят само най-доброто на децата си. Като преживеят катарзиса, ще им се случи да си признаят пред себе си нещо неизбежно: че те винаги са знаели, дълбоко в себе си, че детето им е по-различно. И че всички така се раждаме. Обаче това е тяхното дете и точка.

В заключение: препоръчвам най-горещо филма "Prayers for Bobby". Чуден, чуден, най-чудният, посветен на тази тъй деликатна тема, каквато е отношенията между деца-гей и техните родители.
Препоръчвам така също и "Козата или коя е Силвия?", постановка на Явор Гърдев в НТ, страхотна игра на актьорите, разцепват се.
И брилянтна драматургия на Олби!
Aйде хубав ден на всички! И горе главата!

avatar
vali.um

Брой мнения : 57
Join date : 20.11.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by jessy on Чет 30 Яну 2014 - 14:52

Aegri Somnia написа:В момента се чувствам просто ужасно, от два дена съм на Ксанакс. Причината дори не е в моите родители, а в нейната майка, която го прие много, много зле и настоява да се разделим, да не живеем вече заедно, ако приятелката ми искала да има майка и т.н. Тормоз.
И не знам какво ще правим, дали изобщо има някакъв шанс да се разминем с това, да ѝ мине и т.н...
Има ли случаи, в които родителите са го приемали много зле, но после им е минавало?

Доста познато, като изключим Ксанакс-а. Майката на моята приятелка също реагира дооооста негативно като разбра за нас. Постави и ултиматум - или се разделяте, или се изнасяш и забравяш, че имаш семейство. Та така заживяхме заедно. След това около година се прави, че аз не съществувам, а с нея беше доста дистанцирана, но малко по малко го прие. Сега вече сме семейна идилия, даже бяхме в тях на Бъдни вечер.
Много малко са случаите без бурни реакции в началото, но в повечето нещата отшумяват, просто трябва малко време. Пък през това време вие двете се обичайте и подкрепяйте и след години ще мислите за това като за малко изпитание.  Wink
avatar
jessy

Брой мнения : 396
Join date : 30.06.2009
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by The_DaRk_QueeN on Чет 30 Яну 2014 - 16:01

БлатнаФея написа:
Добре, а представи си сега следното: ти си първа година в университета някъде на майната си от родното си място...Предполага се, че си финансово зависима от родителите си, защото учиш и защото обикновено почасовата работа не е работа, с която можеш да се издържаш. Какво правиш? Подаваш си сивито на две-три места, наемат те някъде и още от първия месец взимаш три пъти над средната работна заплата? Сериозно ли мислиш, че става така?
В един определен етап от живота си едновременно си достатъчно самостоятелен, за да нямаш нужда от мама и тати за всичко, но и достатъчно зависим от тях, за да им играеш по свирката. И тогава, когато родителите ти решат да са пълни задници, няма какво да направиш. Ако си умно човече, си траеш и си правиш каквото си искаш без тяхно знание. Ако много държиш на честни взаимоотношения, рискуваш да останеш на улицата. И така.


...просто нямаше как да се сдържа да не пиша по темата след това.....да си призная...бях първа година в университета някъде на майната си от родното си място...въпреки че 2000км понякога не са достатъчно далеко!.....работих да свържа двата края и нашите ме подкрепяха с малкото, което можеха да заделят настрана...донякъде бях зависима и от тях, но и без тях щях да се оправя!...
...преди да замина никога не съм си мислела и допускала, че мога да бъда хомосексуална, докато един ден една жена не ми завъртя главата.....след огромното, новото, непознатото обръщане на живота ми в тази посока на личния живот и след като със самата себе си станах на чисто и осъзнах какво искам и какво няма как да променя насила, еми тогава реших и на семейството да кажа....
...с родителите ми никога не съм била много близка или по-точно не съм споделяла важни неща с тях поради различни причини, но това просто трябваше........реакцията беше очаквана и доста негативна, но поне аз нямаше и няма защо да лъжа и да си измислям разни неща...
...контакт с тях имам още и въпреки, че почти 8 години са минали оттогава, всеки път, когато говорим, става дума за зет, мъж и подобни или поне намек.....на които разговори всеки път трябва да напомням, че такива неща в моето бъдеще няма...
....естествено това с времето нерви, но поне тонът им е по-спокоен и с по-малко огорчение от преди, както и дори напредъци има от рода на: ''поздрави приятелката от нас''

в този смисъл се надявам, че не всички зависими /много или малко/ от родителите си, се страхуват да бъдат честни с тях, въпреки че за всичко си има подходящ момент и подходящи думи!
avatar
The_DaRk_QueeN

Брой мнения : 167
Join date : 02.07.2012
Възраст : 32
Местожителство : някъде там

http://rs666.jimdo.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by БлатнаФея on Чет 30 Яну 2014 - 18:54

Maybelline написа:Но момичето, за което става въпрос, написа, че живее с приятелката си, от което следва, че са самостоятелни и финансово независими.

Не задължително. Някой като ти каже "съквартиранта/ката ми" веднага си вадиш заключението, че живее на квартира ли? Може да живее на общежитие. Може да живее в нечий апартамент. Има доста опции, нищо нищо не предполага.
Както и заключението, че някой на някого нещо е казал. Може родителят да е разбрал от познати, които са видели двете да се целуват. Примерно. Може случайно да е видял хронология в скайп. Може да е дочул телефонен разговор. Отново има много опции и вероятности.
И принципно бих се съгласила на сто процента с всички изказвания в духа на "защо пък тя да се отказва от теб, откажи се ти от нея, нямаш нужда от такава майка", но има някои обстоятелства, които биха направили това "отказване" ако не невъзможно в даден етап, то доста, доста трудно. Все пак... не знаем цялата история.

И понеже станах извънредно офтопик, да си споделя за моите родители. Та, моите родители не са родители за пример. Ама хич. И единственото, което направиха правилно в родителстването си към мен, беше, че приеха нормално "новината". След дооооста време, но все пак, в крайна сметка, я приеха. Трябва да им се признае това.
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Hun7eR's Fac3 on Чет 30 Яну 2014 - 19:13

БлатнаФея написа:Добре, а представи си сега следното: ти си първа година в университета някъде на майната си от родното си място. Или още по-зле - последна година в гимназията и се занимаваш с цялата кандидатстудентска глупост, която може да ти се излее на главата. Предполага се, че си финансово зависима от родителите си, защото учиш и защото обикновено почасовата работа не е работа, с която можеш да се издържаш. Какво правиш? Подаваш си сивито на две-три места, наемат те някъде и още от първия месец взимаш три пъти над средната работна заплата? Сериозно ли мислиш, че става така? "Търсим интелегентни положителни осмихнати хора, които имат образование по икономика и бизнес администрация високи, с приятна външност да могат да стоят на челна стойка за сервитьори в кафене в Младост 15. Възнаграждение от порядака на 150 лв." И окей, намираш си работа като сервитьорка за 150 лева в Младост 15, и после?
В един определен етап от живота си едновременно си достатъчно самостоятелен, за да нямаш нужда от мама и тати за всичко, но и достатъчно зависим от тях, за да им играеш по свирката. И тогава, когато родителите ти решат да са пълни задници, няма какво да направиш. Ако си умно човече, си траеш и си правиш каквото си искаш без тяхно знание. Ако много държиш на честни взаимоотношения, рискуваш да останеш на улицата. И така.

Така да започна от там, че аз съм в този период. Последна година съм в гимназията и се занимавам с така наречената от теб "кандидат-студентска глупост". Казах, че съм финансово зависима от родителите си в коментара ми по-горе, но това, че съм зависима от тях означава, че трябва да ги лъжа ли? Наясно са и все още живеят с надеждата да намеря "мъжа на моя живот", но това дали ще се случи и аз не знам. Един родител ако обича детето си няма да го остави на улицата, а и дори да бяха го направили щях да намеря начин да се оправя в живота, но поне щях да знам, че на тези родители не им пука за мен и моето щастие, а за мнението на хората. Така и аз нямаше да живея в лъжа. Споменах също така, че са хомофоби и въпреки това баща ми ми каза "Ти си ми дете и ще те обичам въпреки всичко.". И да, живот и здраве ще уча "на майната си" буквално и преносно. Надявам се да ме приемат в Пловдив. Ще ми помагат с каквото могат, но аз определено съм им казала, че няма да лежа само на тях. Сложи ме мен на страна, тук ставаше въпрос за това, че въпросните момичета живеят заедно и следователно са самостоятелни и никъде в поста не видях, че майката е заплашвала със спиране на финансирането. От тук идва това, че явно се издържат сами, както спомена по-нагоре и Maybelline. Последното, което искам да кажа, е че не се смятам за "глупаво дете" и въпреки това не си трайкам. Беше ме страх да се разкрия пред нашите, но те сами разбраха за моите наклонности и е нормално да ме е страх, когато живея в семейство на хомофоби и все пак не са ме оставили на улицата. Имах достатъчно голямата смелост да им се опълча и да получа разбиране поне до където можеха да го разберат. Сега поне знаят, че това е моя живот и просто трябва да ме оставят да бъда щастлива.
avatar
Hun7eR's Fac3

Брой мнения : 97
Join date : 30.11.2013
Възраст : 23

Върнете се в началото Go down

Re: Родители....?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите