Similar topics

    кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Страница 2 от 40 Previous  1, 2, 3 ... 21 ... 40  Next

    Предишната тема Следващата тема Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by rainbow_eyes on Пет 22 Апр 2011 - 21:52

    Див звяр е любовта ми към теб,
    раняван, покоряван, жесток и свиреп,
    с воля желязна, твърд, непоколебим,
    желае да е единствен твой любим.

    Безумен,хвърля се в пропастта,
    в него гори,изгаря страстта
    твоето безразличие е негова отрова,
    твоята любов е сила нова.

    Ранен от безразличие, надава страшен вик,
    горчива болка изпепелява го за миг,
    но силен, несломим съвзема се отново,
    устремен към твоето бездушие сурово.

    Звяр, питаещ чувства човешки,
    безразсъден, допуснал много грешки...
    За теб готов е света да обърне,
    само очите твои да зърне.

    И ето преследва те отново разярен,
    от лапите изплъзваш се, ти блян съкровен,
    раздиран от гняв, от страст, за теб се бори
    с хищници диви, за теб всичко ще стори!

    Див звяр е любовта ми към теб,
    с пламък в очите червен и свиреп,
    винаги теб ще преследва, за да те има
    докато живее душата му ранима.
    avatar
    rainbow_eyes

    Брой мнения : 470
    Join date : 12.12.2010
    Възраст : 27
    Местожителство : Sofia

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by dany23 on Пет 29 Апр 2011 - 21:37

    Всеки ден откривам по нещо ново в гласа ти прекрасен.
    Откривам нещо ново в очите ти -как сияят с ОНЗИ блясък златист.
    В котешката походка...
    Ново е всяко твое докосване.
    Всеки ден откривам те отново.
    Всеки ден ставаш все по-хубава.
    Всеки ден обиквам те все повече
    Всеки ден те откривам отново и отново.
    avatar
    dany23

    Брой мнения : 108
    Join date : 10.08.2010
    Възраст : 36

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Нед 29 Май 2011 - 20:45

    НЕНАПИСАНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ

    Трябва да останат ненаписани.
    Нищо,че са може би най-истинските.
    Нищо,че в съня ми тържествуват
    и нещастие ми пророкуват.
    Нищо,че и с твоите е същото:
    те бесуват в цялатя ти къща -
    чашата с кафето прекатурват,
    книгите разместват некултурно,
    крият се в яката на пижамата ти -
    полъх от косите ми останал.
    Под възглавницата на мъжа ми
    пъплят изтърваните им думи.
    И жена ти сутрин се препъва
    в рима, вдън очите ти нощувала.
    Цял живот изплащаме цената
    за спокойствието на децата си
    с най-жестокото от престъпленията -
    ненаписани стрихотворения.



    Маргарита Петкова


    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Passion on Вто 31 Май 2011 - 20:45

    Боли те,че ТЯ беше моя

    Какво сега?Ревнуваш ме от нея?
    Боли те,че я имах,не лъжи...
    Нима е грях,че исках нея,
    че желанието в мене победи...

    А знаеш ли какво почувствах,
    когато тя докосна ме в нощта?
    Не бях предадена,не бях ненужна,
    не беше с мен единствено заради плътта...

    Какво?Сгреших ли?Да?
    Добре...ще се съглася...
    но ще те помоля за три неща:

    Погледни ме...
    Погледни ме с искреността,с която тя ме погледна,
    погледни ме с любовта,която тя ми даде,
    погледни ме със звездите,с които тя ме обсипа,
    погледни ме така,както тя ме погледна...Не можеш,нали?

    Докосни ме...
    Докосни ме с нежността, с която тя ме докосна,
    докосни ме с ръцете, с които тя ме погали,
    докосни ме с топлината,с която тя ме дари,
    докосни ме така,както тя ме докосна...Не можеш,нали?

    Целуни ме...
    Целуни ме със страстта,с която тя ме целуна,
    целуни ме с огъня,с който тя ме запали,
    целуни ме с желанието,с което тя ме завладя,
    целуни ме така,както тя ме целуна...Не можеш,нали?

    Мълчиш...Но знаеш ли –
    на мен ми беше хубаво...
    Яд те е,нали?Жена да победи...
    жалко,че теб те боли....


    Автор: Катина Иванова (Аз )
    Embarassed
    avatar
    Passion

    Брой мнения : 73
    Join date : 17.05.2011
    Възраст : 32
    Местожителство : Навсякъде

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Вто 31 Май 2011 - 21:23

    МЕТРОЛИРИЧЕСКО

    Над тинята от искрени неистини
    Над лепкавата тишина
    в страхливо примирение
    искам да вдълбая
    някъде, високо
    спомена за очертанията на душата ти.

    Искам да събличам болката ти
    бавно
    докато не остане нищо в теб,
    което да боли;
    искам да отдръпна щита
    на мълчанието ти,
    там, където щателно подреждаш
    във купчинки
    всички свои чудовища и страхове.

    После ще отмия пясъчните зидове
    на преднамереното самообладание;
    измислените образи
    в безсмислените словоподражания
    и вятърните мелници
    на аскетичното ти самосъзерцание.

    И ще изчезна,
    разтворена в две капки истина,
    изсипани небрежно, някак си, напразно
    над тинята от искрени неистини
    над задушаващата тишина
    в страхливо примирение -

    Там, където са погребани
    всички спомени
    за очеранията на душата ти.


    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Съб 4 Юни 2011 - 2:55

    ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПОДРЕЖДАТ КАМЪНИ

    Подреждай камъни търпеливо,
    за да слезеш навътре във себе си,
    за да влиза мисълта ти – змийче
    между пръстите.
    За да влиза – бавно и криво.

    Подреждай камъни търпеливо,
    както казват редят се столетия,
    както пророците са подреждали всеки нов бог,
    както казват - бавно и криво.

    Подреждай камъни търпеливо
    така те пък подготвят душата ти
    като камила през ухо на игла да премине.
    Като камила – бавно и криво.

    Подреждай камъни,
    подреждай камъни търпеливо.
    Един ден може да вдигнеш ограда.

    Иво Георгиев



    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Съб 4 Юни 2011 - 13:10

    БОГОМИЛСКО

    Добрите хора лесно се обичат,
    магията е да обичаш лошите.
    С един от тях - най-лошия от всички,
    да споделиш пробитите си грошове.

    Да ти почерни погледа и празника,
    да ти приседнат глътката и залъкът.
    А в нощите, в които му е празно ,
    да те вини, че си му дала ябълка.

    Да те обича, ала само тялото.
    Да го откъсва хищно от душата ти
    и да те иска прокълнато ялова -
    да не родиш на някой друг децата му.

    А ти сама да се затвориш в клетката.
    Да му подхвърлиш ключа на победата
    и нежно да го милваш през решетките,
    когато е дошъл да те погледа.

    И да мълчиш. Дори да се запали,
    дори да се взриви над тебе здрачът.
    Додето не реши да те погали
    най-лошият човек и не заплаче.

    Веднъж сълза отронил е обречен
    добър и свят пред теб да коленичи.
    Тогава можеш да си тръгнеш вече -
    добрите хора лесно се обичат.

    Камелия Кондова

    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by covington on Съб 4 Юни 2011 - 13:23

    ^ страхотно.
    avatar
    covington

    Брой мнения : 1254
    Join date : 21.01.2011
    Местожителство : София

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Пон 6 Юни 2011 - 22:24


    Бях там от първия миг,
    в адреналина,
    който кръжеше във вените на родителите ти,
    когато се любеха и те зачеваха,
    а после във флуида,
    с който майка ти бомбардираше малкото
    ти сърчице,
    когато беше едно паразитче.

    Стигнах до теб още преди до проговориш,
    преди дори да започнеш да разбираш
    какво ти казват другите.
    Бях вече с теб, когато се мъчеше като пате
    да правиш първите крачки
    пред веселите, насмешливи погледи на всички.
    Когато беше беззащитен, в опасност,
    когато беше уязвим и имаше нужда.


    Появих се в живота ти,
    ръка за ръка с вълшебната мисъл,
    редом….
    със суеверията и клетвите,
    с фетишите и амулетите…
    с добрите обноски,навиците и традициите….
    с твоите учители,братя и приятели…

    Преди още да знаеш,че ме има,
    разделих душата ти за света на светлината и
    за този на мрака.
    Единият-на доброто,а другият-на това,
    което не е добро.

    Донесох ти чувството за срам,
    посочих ти всички твои недъзи,
    грозното,
    глупавото,
    неприятното.
    И когато ти прошепнах за пръв път,
    че нещо в теб не е наред,
    ти закачих етикета на „различен”.

    Има ме още преди съвестта,
    преди вината
    и морала,
    от дълбините на времето,
    откак Адам се засрами от тялото си,
    като видя,че е голо….
    и се покри!

    Аз съм нечаканият,
    нежеланият гост,
    но съм и този,
    който идва пръв и си тръгва последен.
    С времето набрах сили,
    слушайки съветите на близките ти
    как се успява в живота.

    Следвах догмите на твоята вяра,
    които ти казват какво трябва и
    не трябва да правиш,
    за да те приемат в лоното Божие.
    Изстрадах жестокия присмех
    на другарите ти в училище,
    които се подиграваха с теб в трудни моменти.
    Понасях униженията от шефовете ти.
    Гледах грозния ти образ в огледалото
    и после го сравнявах с лицата на „известните”,
    онези по телевизията.

    И сега ,най-сетне,
    от позицията на силата
    и просто защото
    си жена,
    негър,
    евреин,
    хомосексуалист,
    ориенталец,
    защото си некадърен,
    висок,нисичък или дебел…
    мога да те превърна
    в купчина смет,
    в шлака,
    в жертвен козел,
    във виновник за всички беди,
    в проклето ,
    мръсно
    копеле.

    Цели поколения мъже и жени
    ме подкрепят.
    Не можеш да избягаш от мен.

    Болката,която ти причинявам,е нетърпима
    и за да я понесеш,
    трябва да ме предадеш на децата си,
    а те-на своите,
    во веки веков.

    За да помогна на теб и на потомството ти,
    ще сложа маската на перфекционизма,
    на високите идеали,
    на самокритиката,
    на патриотизма,
    на морала,
    на добрите обноски
    и самоконтрола.

    Болката,която ти причинявам,
    е толкова силна,
    че ще искаш да се отречеш от мен
    и затова
    ще се мъчиш да ме скриеш
    зад измислени образи,
    зад дрогата,
    зад борбата за пари,
    зад неврозите ти,
    зад обърканата ти сексуалност.
    Но каквото и да правиш,
    където и да идеш,
    аз ще съм с теб,
    винаги с теб.
    Защото пътувам с теб
    и денем, и нощем,
    без отдих,
    без граници.

    Аз съм причина за всяка зависимост
    и за чувство за собственост,
    за усилията
    и за липсата на морал,
    за страха,
    за насилието,
    за престъпленията
    и за лудостта.

    Научих те да се страхуваш да не бъдеш
    отхвърлен
    и обрекох живота ти на този страх.
    От мен зависи да продължиш да бъдеш
    този търсен,желан,
    харесван,учтив и приятен човек,
    който си днес за другите.
    От мен зависи,
    защото аз съм сандъкът, в който скри
    най-отвратителните,
    смехотворни и
    нежелани за теб неща.

    Благодарение на мен
    свикна да се примиряваш
    с всичко, което животът ти поднася,
    защото в крайна сметка
    всичко, което преживяваш, е повече
    от онова, което смяташ,че заслужаваш.

    Досети се,нали?

    Аз съм чувството, което те кара да се
    отричаш от себе си.
    АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
    ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
    Спомни си нашата история…
    Всичко започна в онзи сив ден,
    когато ти престана да казваш гордо:
    АЗ СЪМ!
    Когато, засрамен и уплашен,
    сведе глава
    и замени думите и делата си
    с една мисъл:
    ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…

    Хорхе Букай

    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Пет 17 Юни 2011 - 18:36

    ИСТИНА

    Несвършените краища завързвам,
    несъвършени изгорени истини,
    колаж от тананикащи разстрели
    и блудкави полулюбовни пристъпи.
    Ревниво скудоумно изтезание
    обличам всяка вечер неподготвен,
    реалността се стича по стените
    с изящни стъпки и воня на готвено.
    "Аз искам да те помня все така..."
    Животът е мръснишки непочтеник -
    променя дати, раждат се деца,
    оформя мисли... и не взима пленници.
    Обмислените тостове, мъглата,
    удобствата, лелеяните крясъци,
    парите, боядисаните делници
    са прангите на старите отблясъци.
    Ако успея да го гръмна в гръб,
    да го разсмея, щом се заотърсва,
    ще си открадна малко тленна плът,
    отсрочка за безумните си търсения.

    ОТНОСНО ЗАЛЕЗИТЕ...


    Относно залезите...
    Топлих ги в бедрата ти...
    и оттогава нямам пълни дни.
    Освен стремглавото им свечеряване.
    Нарастват като гръд на бременна следобедите,
    одумвана по маранята на площадите.
    Събраха жълтото под ноктите си рисувачите
    да уловят гърба ти с вадичките влага.
    Разкъсаха платната си безсилни,
    една извивка вечно ще им бяга.
    Относно нощите...
    Те още са различни.
    Като дъха ти през напуканите устни.
    Събрах червеното, изтърках го на срички,
    в които мисълта ми да препусне.

    Димитър Гачев


    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by sonnyL on Пет 17 Юни 2011 - 20:09

    Имаш младост и хубост,
    цялата си една усмивка.
    Даже дърветата те харесват
    и те прегръщат със сенките си.
    Рамото ти изгрява
    като новолуние.
    После – като пълнолуние.
    И догде се озърнеш -
    нямаш младост и хубост.
    Какво ти остава?

    avatar
    sonnyL

    Брой мнения : 49
    Join date : 12.12.2010
    Местожителство : sofiq

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Нед 19 Юни 2011 - 15:54

    ВСИЧКО

    Блага Димитрова

    Имаш младост и хубост,
    цялата си една усмивка.
    Даже дърветата те харесват
    и те прегръщат със сенките си.
    Рамото ти изгрява
    като новолуние.
    После – като пълнолуние.
    И догде се озърнеш -
    нямаш младост и хубост.
    Какво ти остава?

    Имаш любим и нежност -
    цялата си една тръпка.
    Стъпваш по звездният свод
    с тънки звънливи токчета.
    И под стъпките ти угасват
    една по една звездите
    като сгазени фасове.
    Докато паднеш на земята.
    Нямаш любим и нежност!
    Какво ти остава?

    Имаш талант и воля -
    цялата си една факла.
    нощем безсънно светиш
    търсиш в тъмната пустош,
    нещо такова, което,
    никога, никъде, никой…
    Тъкмо да го откриеш,
    факлата гасне и пуши,
    и се превръща в главня.
    Нямаш талант и воля!
    Какво ти остава?

    Имаш дете и радост,
    цялата си една грижа.
    Водиш бъдещето за ръчичка,
    учиш го да бъде послушно
    и да не тича много напред,
    за да бъде по-дълго твое.
    Докато ти го грабне от ръката
    болест или война,
    или безкрайният път…
    Нямаш дете и радост!
    Какво ти остава?

    Всичко да имаш,
    нищо да нямаш,
    цялата да си една шепа.
    Всичко да даваш,
    нищо да вземаш.
    Да се загърнеш в самота
    като в излинял шал,
    майка си да повториш на прага,
    всичко да посрещнеш,
    всичко да изпратиш.

    Всичко!
    - Това ти остава!!!

    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by sonnyL on Нед 19 Юни 2011 - 19:10

    (:
    avatar
    sonnyL

    Брой мнения : 49
    Join date : 12.12.2010
    Местожителство : sofiq

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by sonnyL on Нед 19 Юни 2011 - 19:14

    Шум на кабарета, уличен разврат,
    и платани в здрача, с късен листопад,
    кален омнибус - раздрънкана кола -
    куп желязо на разбити колела,
    взор върти - зелен-червен - в завои дързък,
    пушейки, работници за клуба бързат,
    със лулите под носа на полицаи,
    покриви пробити /вътре капят стаи/,
    дъжд, разбит асфалт, канал - воня /не трая!/,
    ето моят звезден път - към рая.
    avatar
    sonnyL

    Брой мнения : 49
    Join date : 12.12.2010
    Местожителство : sofiq

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by the sea on Пон 20 Юни 2011 - 23:42

    шшшшшш....

    Не викай! Аз съм! Стресна се, нали?
    Не си ме виждал тук така отдавна
    и с изненада мислиш си дали
    съм била по-действителна и явна.

    Не питай за какво и докога...
    Прииска ми се пак да съм щастлива,
    та затова дойдох при теб сега,
    макар да казват всички, че не бива.

    Ела! Да идем някъде сами
    и само Бог да ни следи отгоре.
    Да се стопим в един прекрасен миг,
    непритеснявани от други хора.

    Ще има път, дървета и трева,
    вода, небе и вечност - друго нищо.
    И също като в нашата мечта
    ще бъде позволено да се диша...

    Побързай! Всяко чудо има край!
    И болка има подир всяко чудо.
    Ела - ще ти покажа тоя рай,
    но само тихо! - да не се събудиш!

    Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)
    avatar
    the sea

    Брой мнения : 3237
    Join date : 08.06.2011
    Възраст : 40

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by sonnyL on Вто 21 Юни 2011 - 17:35

    ............................ study бравоооо!
    avatar
    sonnyL

    Брой мнения : 49
    Join date : 12.12.2010
    Местожителство : sofiq

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by rainbow_eyes on Сря 22 Юни 2011 - 14:52

    Навярно нещо до болка познато, но.. Багряна ми е слабост и то най-вече заради това й творение.. Smile

    Стихии

    Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
    префучава през боазите, вдига облак над диканите,
    грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
    сваля портите, оградите и децата по мегданите -
    в родния ми град?

    Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
    разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
    и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
    къщиците и градинките, и добитъка на хората -
    в родния ми град?

    Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
    в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
    на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
    в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -
    в родния ми град?

    Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
    родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
    за която е примамица непостижното, просторното,
    дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
    мене как ще спреш?

    Е. Багряна



    avatar
    rainbow_eyes

    Брой мнения : 470
    Join date : 12.12.2010
    Възраст : 27
    Местожителство : Sofia

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by earl_grey on Сря 22 Юни 2011 - 17:01

    Може би си мислиш,
    че за теб стоя и плача.
    Може би се надяваш
    след тебе да се влача...

    Но аз не съм такава...
    Викам "сладващия",
    а теб те обгръща забрава.
    "Next one,какво ми носиш?"

    Никого не чакам
    и сенки не обичам,
    нито пък след сънища тичам...
    ..."Next one!!!"...

    Аз знам!А ти...скоро ще осъзнаеш
    какво искаш и за какво мечтаеш.
    Но уви, вече ще е прекалено късно,
    друг ще е на твойто мястото, за момента пусто!

    Искаш повече да ме опознаеш-
    аз съм оазиса в твойта пустиня,
    затова ме желаеш!

    by earl_grey
    avatar
    earl_grey

    Брой мнения : 1474
    Join date : 14.11.2010

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by earl_grey on Сря 22 Юни 2011 - 17:13

    Чуваш стъпки зад теб в нощта.
    Чувстваш поглед вперен в гърба.
    Уверената ти походка, става плаха.
    Лек тремор и напрежение в ръката...

    Усещаш как покачва се адреналина,
    наоколо е тъмно,тихо...
    И това още повече те провокира!

    Предствяш си как нечия ръка
    към тебе се присяга,
    а друга те обгръща
    и към стена те приковава!

    По гърба ти-гнусна и студена влага,
    а пред очите ти,от страх блестящи-
    гледка по-груба и жестока: раздрана
    черна маска...

    В корема ти- бум на пеперуди,
    миг след миг те тласка...
    Стресната, опулена
    още по-бързо започваш да вървиш.
    В главата ти картината е неописуема,
    искаш на глас да изкрещиш!

    Но стъпките свиват зад ъгъла
    и в далечината замират...
    Походката ти става непринудена
    и страховете ти умират...

    Но сянката ми тиха и хладната влага-
    на следващия ъгъл ... ще те изненада...

    Twisted Evil

    by earl_grey
    avatar
    earl_grey

    Брой мнения : 1474
    Join date : 14.11.2010

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by earl_grey on Сря 22 Юни 2011 - 17:23

    Ситуация с лъжливи аспекти,
    патова предрешена съдба!
    Пред мен са безбройни прожектори,
    а всъщност мечтая самота...

    Разнообразието е изкуствено,
    всичко вече е до болка познато.
    Търся нещо ново да науча,
    а новото е крайно разлято.

    Играта на думи е смешна,
    тук говорим за друга игра...
    Ти си поредната пешка,
    с безсмислена за мен съдба!

    Не виждаш под диагонал офицера
    и вече си без глава!
    Обичаш ли да мислиш по схема?
    Шах-Мат! Довърших и тази игра!


    by earl_grey
    avatar
    earl_grey

    Брой мнения : 1474
    Join date : 14.11.2010

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by the sea on Сря 22 Юни 2011 - 23:36

    Извинявам се предварително-знам,че еза стихове,но не знам къде да го пусна на друго място.Модераторът да го премести където прецени Smile

    Два билета за концерт

    Запалвам цигарата и вдишвам острият дим.Задавя ме.Не пуша...до днес.Днес е различно.Вали силно и не спира.Гледам начумерено скрита под навеса.Локви,пръски,капки,коли,хора...шум.Телефонът в джоба ми мълчи...единадесет минути.Толкова трябва,за да се промени всичко,единадесет минути-ни повече,ни по-малко.По-добре да го бях забравила вкъщи,но не го забравих.Фасът опарва пръстите ми и пада на земята-така е с новоизлюпените пушачи, не знаят кога да спрат.Точно като мен.Сополиво хлапе се завърта наблизо гледайки ме предпазливо.Мълча аз, мълчи и то.Вали....

    "Како!"-ме сепва гласът му-"Имаш ли стотинки?"Поглеждам го-хлапе като всички останали бродещи и търсещи наоколо."Не."-отговарям със стържещ глас.Сигурно е от цигарата-такъв глас съм нямала до сега."Пари,нямам.Само мечти." "Мечти?!"-изненадано повтаря хлапето."Да.Мечти.Искаш ли ги?На мен не ми трябват." Следва колебливо кимане и една протегната детска ръка.В джоба ми прошумоляват хартийки и разтварям пръсти.Два билета...два билета за концерт,които бяха мечти-твоите и моите.Мечти,които след единадесет минутен разговор по телефона се превърнаха просто в билети за нечий концерт.Слагам ги внимателно в ръката на хлапето и то ги прибира в джоба си."Продадено!" не знам защо отеква в главата ми."Не!Просто ги подарих."-опитвам се да оспоря аз.Няма значение всъщност-продадени,подарени,важното е,че ги няма.Мечтите ми приели образа на два билета за концерт са ненужни вече.Празно ми е....

    Празни джобове и празна душа.Ръце с измръзнали пръсти и нова горяща между устните цигара.Първа крачка и тълпата ме посреща уютно......
    avatar
    the sea

    Брой мнения : 3237
    Join date : 08.06.2011
    Възраст : 40

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Съб 25 Юни 2011 - 4:50

    На Ралица


    Когато нощта отпива
    последни глътки безвремие,
    ти си все още тук:
    изчезвайки, отказваш
    да си идеш- някак,
    може би случайно,
    или просто - ей така, напук.

    Когато в сутрешния здрач
    догаря предпоследната,
    четиреста цигара, в ъгъла
    стои все още
    Отсъствието ти,
    сгушено на две -
    то стиска в шепи звезден прах
    и натрошена гордост.
    Отсъствието ти...
    мислите и грешките ми
    знае вече наизуст, така добре.

    Грешките, които
    му отвориха вратите на дома ми;
    същите, които го закотвиха там,
    някъде дълбоко, много
    надълбоко в мен.
    Сега отравят мислите ми-
    тези грешки, влачейки се
    в своята досадна,
    стържеща агония,
    и питат непреставащо ,
    и тихо, и така влудяващо,
    “Защо е толкова
    страшно да грешим?
    Защо е толкова сложно
    да сме просто хора?..”

    И аз се уморих да моля,
    и да чакам,
    и да търся отговор...
    Затова сега сама
    ще си измисля,
    грешен,
    за да им го дам.
    А, после ще заспя.
    И няма да сънувам
    цветни сънища.



    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Гост on Съб 25 Юни 2011 - 23:14

    9 things I like about you

    I like the way you talk to me,
    and the way you cut your hair.
    I like your big dumb combat boots
    and the way you read my mind.
    I like the way you're always right,
    I like it when you lie.
    I like it when you make me laugh,
    even more when you make me cry.
    I like it when you're not around,
    and the fact that you didn't call...

    But mostly I love the way I don't miss you,
    not even close
    not even a little bit
    not even at all.

    Гост
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by ???? on Нед 26 Юни 2011 - 17:12

    .


    Последната промяна е направена от Frangipani на Пет 1 Юли 2011 - 4:10; мнението е било променяно общо 1 път

    ????
    Гост


    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by the sea on Пон 27 Юни 2011 - 22:44

    Ще ме видиш ли?!

    Ще ме чуеш ли,когато мълча...

    Ще ме усетиш ли,когато се спъна

    в болката си ... по теб?!

    Ще погалиш ли ожулената ми душа...

    Ще поискаш ли в шепи да я приютиш

    и сълзите й с пръсти да изтриеш?!

    И след всичко това...

    Ще ме пожалиш ли-пусни ме да си ида.

    Ще ми позволиш ли да се събера-

    от моментите прекарани със теб

    и после тихо да си тръгна

    така безшумно както съм дошла.

    unknown
    avatar
    the sea

    Брой мнения : 3237
    Join date : 08.06.2011
    Възраст : 40

    Върнете се в началото Go down

    Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

    Писане by Sponsored content


    Sponsored content


    Върнете се в началото Go down

    Страница 2 от 40 Previous  1, 2, 3 ... 21 ... 40  Next

    Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

    - Similar topics

     
    Permissions in this forum:
    Не Можете да отговаряте на темите