Всеки ден едно и също.

Go down

Всеки ден едно и също.

Писане by Two plus Three plus on Сря 12 Ное 2014 - 19:22

Рано сутрин е. Чакам метрото на път за работа. И тази, като много от предишните се вглеждам в очите на хората.
Младеж с разрошени кичури, определено много му се спи. Господин с кафяв, кожен шлифер и много грозна вратовръзка. Девойката пред мен, която се чувства неудобно притисната в множеството и се опитва да не ме докосне, а когато се случва прави нещо, което трябва да мине за извинителна гримаса. Друго момиче се усмихва между няколко усилия да раздели клепачите си. Дали си спомня нещо смешно или като мен в такива случаи, пред очите и изниква любимият човек разказващ нещо забързано, едва поемайки въздух, възмущавайки се, как е възможно това нещо, каквото и да е било. Отдавна вече не се възмущава и не е любимият човек.
В деня ми обикновено присъства момент, в който се чудя, защо ме има, обгръщам с поглед тълпата и се питам, а защо и те са тук. В ушите ми ехти тенекиения звук на техно музиката, може ли да е по-бърз, по-силен? Искам да се слее с ритъма на сърцето ми и заври с пулса в кръвта ми.
Това май е моята станция, светлините угаснаха, определено е тази.
Обикновената блъсканица около входа, иска ми се да се завъртя и да зашлевя момчето, което нервничи зад мен, аз също бързам, аз също няма да стигна по-далеч от него. Успявам да се измъкна на повърхността изкачвайки последните стъпала на един дъх, глътката въздух преряза гърдите ми със студения си дъх, потъвам напред в мъглата, още само петстотин метра и денят наистина започва. Чудя се с какво ще бъде по-различен от вчера, ще чакам първото си кафе примигвайки, ще дебна удобния момент за да се измъкна и да се нахраня, а когато се отегча от неспирния поток хора ще си спомня за нея и красиво сините и очи.
Вчера не я видях, надявам се да се случи днес, сигурно ще е сериозна, с наведен към пода поглед и вероятно, както винаги красива, косата и ще е сплетена на дълга плитка, спускаща се по гръбнака и точно там, където бих искала да плъзна пръстите си достигайки извивката на таза. А съм я виждала да се усмихва, беше още по красива, иска ми се да целувам малките бръчици, които се появиха, когато се смееше.
Все пак видях я. За не повече от две секунди, достатъчно, че да затая дъха си, мислите ми изчезнаха и усетих трепета чак в ръцете си, които непохватни изпълняваха следващите си действия.Аз знам, че тя не ме забелязва, част от декора съм, някой от многото минаващи покрай нея докато бърза за обяд. Иска ми се да срещна погледа и откривайки в него обещание за горещи устни върху кожата ми, обятия, които да ме обгърнат.
Тази сутрин мъглата я няма, по-светло е от вчера, не само успях да изляза без да закъснявам, но и изглеждам чудесно, само да не ми беше смачкана толкова тениската. Унесена в мисли, за това, какво ще вечеряме днес с котарака почти не усетих, кога изминах цялото разстояние.
Отново седя на пейката заровила нос в яката си и си мисля за нея. Още дори не е минало девет, а златистите и коси и светлата кожа изникват в съзнанието ми, надявам се и днес да я видя.
avatar
Two plus Three plus

Брой мнения : 172
Join date : 15.03.2014
Възраст : 24

Върнете се в началото Go down

Re: Всеки ден едно и също.

Писане by dreamcatcher on Нед 16 Ное 2014 - 17:49

Много е красиво,въпреки меланхоличните нюанси...все пак е красиво Smile
avatar
dreamcatcher

Брой мнения : 133
Join date : 24.08.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Всеки ден едно и също.

Писане by Dion on Вто 18 Ное 2014 - 0:17

Прекрасен разказ!!!!! Благодаря за споделянето!
avatar
Dion

Брой мнения : 257
Join date : 14.12.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Всеки ден едно и също.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите