кратки, но сърцераздирателни стихчета

Страница 16 от 16 Previous  1 ... 9 ... 14, 15, 16

Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by dreamcatcher on Чет 5 Ное 2015 - 23:27

Всеки чака
другият
да направи повече,
първо
другият
да каже
"искам те" и
"лиспваш ми".
Затова
от толкоз
гордост
или се
забравяме,
или стигаме
до
никъде.
Един въпрос.
Питам те:
Толкова
ли е трудно
да се
обичаме?

Ивайло Захариев
avatar
dreamcatcher

Брой мнения : 133
Join date : 24.08.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Пон 9 Ное 2015 - 1:28

Опитах да обърна гръб,
опитах да си тръгна, не успях.
Сега съм спомен и тъга,
изчезваща след дъжд дъга,
картина в пясък след вълна,
дивно цвете след слана,
сега съм вечността.

Някой
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by WhiteLilium on Вто 17 Ное 2015 - 10:56

Добричките отивали във рая,
а лошите – където си поискат…
А аз къде отивам ли? Не зная.
Сега вървя. Пък после ще му мисля…
Изобщо не подхождам на добрите.
(А лошите? – те някак си ме плашат).
За рая даже няма да попитам,
все още, знаеш, себе си изплащам…
На никакви критерии не пасвам,
и в никоя графа не се побирам.
Обречена на невъзможно щастие,
така вървя и търся, и намирам –
душата си - изгубена светулка…
И пиша своя собствена поука.
Животът ми е туй – след дъжд качулка,
но никога не ще умра от скука.

Неизвестен автор...
avatar
WhiteLilium

Брой мнения : 139
Join date : 02.03.2014
Възраст : 30
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sunshine123 on Чет 19 Ное 2015 - 19:10

Попитай ме, попитай ме пред всички!
Да чуят тези, дето ме осъждат.
Попитай ме - и днес ли те обичам.
Сърцето си до дъно ще развържа....
Попитай ме. Ще бъде интересно
да видя как лицата им изстиват,
когато казвам колко ми е лесно
да имам чувства, без да ги прикривам.
Езици ще изплезят от почуда.
С невярващи очи ще ме следят.
Наум ще си повтарят, че съм луда.
Но няма да говорят. Ще мълчат.
Ах, как ще ми завиждат, че съм силна,
дорде горят във своя собствен ад!
Душата ми свободен вятър милва,
а техните - в затвори се рушат.
И ти приседнал кротко сред тълпата,
знам, тайничко със мен ще се гордееш.
Би искал да ми подадеш ръката.
Но ти си като тях, уви. Не смееш.

Васка Мадарова
avatar
Sunshine123

Брой мнения : 269
Join date : 09.09.2014
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by WhiteLilium on Вто 24 Ное 2015 - 12:16

Пак си влизала в моята нощ
в съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош
и от мъничко нежност остатъци
Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея отронена
За да търсиш онези мечти
от които се раждахме в бурите
за да стигнем до края почти
...в парченцата обич изгубени
Пак си влизала в моята нощ
в душата ми някой е плакал
за онази частица любов
за която с години е чакал...

Таня Димова
avatar
WhiteLilium

Брой мнения : 139
Join date : 02.03.2014
Възраст : 30
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by АриелКларк on Пон 7 Дек 2015 - 21:15

What lips my lips have kissed, and where, and why,
I have forgotten, and what arms have lain
Under my head till morning; but the rain
Is full of ghosts tonight, that tap and sigh
Upon the glass and listen for reply,
And in my heart there stirs a quiet pain
For unremembered lads that not again
Will turn to me at midnight with a cry.
Thus in winter stands the lonely tree,
Nor knows what birds have vanished one by one,
Yet knows its boughs more silent than before:
I cannot say what loves have come and gone,
I only know that summer sang in me
A little while, that in me sings no more.

                                                    Edna St. Vincent Millay
avatar
АриелКларк

Брой мнения : 7
Join date : 09.04.2015
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by PostBlue on Чет 10 Дек 2015 - 19:22

ЧАКАНЕТО
Имаше си ценоразпис за чакането,
едната ръка за месец, другата – за втория,
и краката си даваш след година и всичко.

След година чакане не остава любов,
само копнежа да видиш какво би било....
а кой би обичал онзи чакащия, останал
без ръце и без крака, без нищо.

Благовеста Пугьова
avatar
PostBlue

Брой мнения : 74
Join date : 23.01.2015
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sunshine123 on Съб 23 Яну 2016 - 22:09

Сигурно ще ти е тъжно с мен понякога.
Ще си нервен. (Аз ще те ядосвам.)
Сигурно ще търсим разни влакове
с най-различните отдалечаващи посоки.
Аз ще те замервам със сълзите си.
И сърцето си по теб ще хвърля.
Ти ще ме забравиш със ръцете си.
И ще ме забравяш много бързо.
Ще сме си сърдити. И жестоки. И обидени.
Ще се нараняваме. Взаимно. По човешки.
Ще си тръгваме един от друг. (Наистина?)
После ще тъгуваме за грешката...
И добре, че кръгла е Земята
и че плюс и минус се привличат,
че се срещаме отново двамата
в точката, в която се обичаме.

Радосвета Аврамова /Caribiana/
avatar
Sunshine123

Брой мнения : 269
Join date : 09.09.2014
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by PostBlue on Нед 7 Фев 2016 - 4:32

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев, Пътека
avatar
PostBlue

Брой мнения : 74
Join date : 23.01.2015
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mademoiselle_ on Чет 11 Фев 2016 - 0:08

Някога бил ли си с някого
по сетива
оголени до последен неврон ?
По мисли. По сънища. По (не) разстояния.
По (не) вяра . По студ . По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост . По страсти . По кости.
По еднаквост. По грохотно падане.
По дълги раздели . По тежки сръдни.
По пристигане . По заминаване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По лъжа . По отворени рани . По страх.
По (не)истина . По вода . По сол . По душа.
Някога бил ли си в някого
дълбоко до дъното ? Така
че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред . Без да има назад.
Някога бил ли си така Един с някого
че да нямат значение ничии грешки.
Нито гордост. Нито срам и вина.
Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга , (не)чужда тъга.
Някога бил ли си с някого
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без свян да вилнее ?
А после с този звяр е правил любов
и без страх е заспивал до теб укротен
да досънува мита за Язон и Медея.
Бил ли си с някого без никакъв грим ?
По жестокост . По слабост . Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от роли ?
Там , дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А всъщност се оказва че плачеш.
И си толкова гол. Без листо. По любов.
Бягал ли си от себе си в някого ?
Мълчал ли си страшно ? Като смърт. Като гроб.
Крещял ли си , когато си искал да плачеш ?
Бил ли си едновременно
господар , куче , котка и роб ?
Някога бил ли си толкова някого
а той толкова теб
че е напразно всяко усилие
да бъдеш не - него. Освен на парчета.
И тези парчета няма как да съшиеш –
не всички са твои , а от твоите
толкова много….половината липсват.
И е късно след такова докосване
само себе си пак цял да измисляш.
Някога бил ли си толкова Двама
че да няма къде да се скриеш , дори да поискаш.
( А понякога искаш - да спре по две да боли.)
Не можеш , защото вече не знаеш
къде свършва Другият . Къде почваш Ти.
Някога бил ли си всичко това ?
Повече друг , отколкото себе си ?
И знаеш ли какво е премълчано завръщане ?
То е когато след всяко дълго отсъствие
осъзнаваш че изобщо от някого
не си си отивал . Само сляпо си тръгвал.

Надежда Бенинска

Mademoiselle_

Брой мнения : 2
Join date : 16.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by PostBlue on Чет 25 Фев 2016 - 4:10

Счупено е нещо помежду ни
като кон,
пречупил крак на двора,
като кон,
останал без опора.
Той не може да препуска смело.
Аз от старите планинци зная,
че конярят сам ще го застреля,
нито да се мъчи той докрая,
нито другите да страдат.
Счупена е нежна,
земна радост
и не може повече да свети,
и не може като кон да тича.
Ето два готови пистолета.
Който я убие,
той обича.

Евтим Евтимов
avatar
PostBlue

Брой мнения : 74
Join date : 23.01.2015
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Амаранта Буендия on Вто 24 Май 2016 - 22:23

Сгрешено четене
She walks in beauty like the Knife *
Георги Господинов по Байрон

Тя иде като нож красива
Във нощ под лунен небосвод
Лъчи и сенки се преливат,
Стомана, прах и въглерод,
Графит и диамант проблясват в сиво,
Тя не върви, тя реже в ход.
Да влюбва е дошла и да убива
Като луна студена, остра като стих,
След нея няма мъртви, няма живи,
Тя иде като нож красива...

* Byron "She walks in beauty like the night"
"Тя иде като нощ красива"
avatar
Амаранта Буендия

Брой мнения : 742
Join date : 01.03.2012
Възраст : 41
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 16 от 16 Previous  1 ... 9 ... 14, 15, 16

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите