кратки, но сърцераздирателни стихчета

Страница 14 от 16 Previous  1 ... 8 ... 13, 14, 15, 16  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by kuutamo on Съб 4 Апр 2015 - 22:10

Очи съзрях! Очи, о Боже!
И как се влюбих - знае Бог!
Нощта им страстна разтревожи
душата с мрака си дълбок.

В тях целият живот звучеше
и сякаш бездна зърнах аз -
такава горест там гореше,
такава глъбина от страст!

На миглите им в здрача падащ
трептеше зов неутешим -
като наслада морно страдащ
и като скръб неумолим.

Вълшебната им изнемога
с такава мощ ме порази,
че все ги гледах - но с тревога,
и им се радвах - през сълзи.

Фьодор Тютчев
avatar
kuutamo

Брой мнения : 2
Join date : 30.11.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Нед 5 Апр 2015 - 12:14

* * *
В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.

Емили Дикинсън

Цветница е! Честит празник, дами! Пожелавам ви да се чувствате обичани и обгрижвани като цветя! На празнуващите весело изкарване! Smile

Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Monopati on Нед 5 Апр 2015 - 19:46

ТРЕПВАТ невидими струни:
тихата вечер мълви.
Нейният звук ще целуне
сънните полски треви.

Чуй, вечността ще отрони
своята първа звезда.
Тръпна, душата ще гони
нейната тайна следа.

Скръб за душата! Пленена
в сънните полски треви,
сред тишината свещена
лунния лик да лови.

\Николай Лилиев\
avatar
Monopati

Брой мнения : 7
Join date : 05.04.2015
Възраст : 28
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Amanita on Вто 7 Апр 2015 - 23:49

pig "Чакам те, защото обичам чудесата"
П. Яворов
avatar
Amanita

Брой мнения : 40
Join date : 14.03.2015
Възраст : 33
Местожителство : Бургас

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Съб 11 Апр 2015 - 0:28

Неизпратеното писмо, което всяка жена, познала любовта, трябва да прочете...
Виждаш сълзите в очите ми...
Гледаш ме с очакване...
Питаш ме какво ми е..., без думи..., за пореден път...
Честно казано се уморих...
Уморих се да намирам хората и да ги губя...
Да свиквам с тях... И след това да виждам как си тръгват...
Уморих се да се доверявам... и да се разочаровам.
Уморих се да говоря истини, когато никой не ги чува.
Обърках се... кога трябва да говоря и кога е по-добре да замълча.
Уморих се да изхвърлям от сърцето си остатъците от моята глупава, искрена любов...
Уморих се да слушам гласа си... от силно крещящ в истерия до безпомощно хлипащ в
дълбините на възглавницата...
Уморих се да бърша сълзите си от пода...
Уморих се да обиждам близките си, само защото ме обичат и са винаги до мен...
Уморих се да се храня с напразни надежди...
Уморих се да започвам за пореден път всичко отначало...
Уморих се да чувам "всичко ще е наред", когато виждам как животът си отива...
Уморих се да разказвам "как я карам", когато знам, че душата ми умира...
Уморих се да се старая, когато това не се оценява...
Да се прибирам вкъщи, да чакам съобщение, да се вкопчвам в надеждата, че той ще е на линия, че ще ми пише, надеждата, че ще му липсвам...
Уморих се от човешката потребност да съм обичана и да обичам и да я споделям не с теб, а с други.
Уморих се от студа в сърцето и от студеното време...
Уморих се от голите дървета, които виждам през прозореца...
Просто искам да живея...
Да обичам....
Да се смея...
Уморих се...
източник: cluber.com.ua
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Нед 12 Апр 2015 - 0:38

"While Your Lips Are Still Red"

Sweet little words made for silence
Not talk
Young heart for love
Not heartache
Dark hair for catching the wind
Not to veil the sight of a cold world

Kiss while your lips are still red
While he`s still silent
Rest while bosom is still untouched, unveiled
Hold another hand while the hand`s still without a tool
Drown into eyes while they`re still blind
Love while the night still hides the withering dawn

First day of love never comes back
A passionate hour`s never a wasted one
The violin, the poet`s hand,
Every thawing heart plays your theme with care

- Nightwish
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Съб 18 Апр 2015 - 22:13

ок, нещо много много хубаво и сладко за мен...Smile

To be rich is to still remember
To treasure your first dime
To have a chance to say farewell

Story of your life, time of solitude and strife
Freedom of an open road, hope and many miles to go
Promises to keep, countless gold fields to reap
To be rich is to seek, to relive a memory

Far off lands, quests of old
Self respect, true grit
Never care what a fortune might buy
To seek is to be rich

All the strangers on your path
Crossroads, the letters from home
The cooling embers of a Yuletide heart
All the sounds of wilderness, the truth in wich you roamed
Now your lost Rosebud has brought you back home

"A Lifetime Of Adventure" на Nightwish...Smile
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Нед 19 Апр 2015 - 11:02

Търся се и се намирам.
Веднъж съм една, друг път друга.
И различна и еднаква.
И разпиляна и цяла.
И все съм аз.

Цялата съм аз.
И на парчета разхвърляни по земята.
И онези красивите и онези пълни с пустота.
Онези парчета пълни с копнежи, мечти и много вяра.
Онези парченца - обезкуражените и безмълвните.

Търся се и се намирам.
Някъде там...в себе си и същността ми.
Онази - всякаквата.
Онази - непостоянната и променящата се.
Онази - която обича, страда, пада и се изправя отново.

Търся се и се намирам в изкуството да бъда себе си.
Да се приемам.
Да се обичам.
Да познавам всяка частичка от мен и да й давам живот.
Да я осмислям и да намирам причините за нея.

Спрях.
Седнах загледана в сега.
Почувствала и искаща да чувства още.
Научила и жадна за знания.
Обичаща след всички безчувствия.
Вярваща след много безверия.

Спрях и се насладих на това изкуство.
Да бъда себе си...
Така научих се да живея.
Така научих се да обичам и да приемам.
Така научих се да вярвам отново и да мечтая.

Нарисувах си картина.
На себе си в сега.
На себе си загледана в мечтите ми.
На себе си...
Такава каквато съм.
Без маска.
Без страх.
Със всичките ми грешки и всички научени, а и неразбрани все още уроци.

Погледнах тази картина...
Очите ми се напълниха с сълзи, а на лицето ми изгря усмивка.
Повярвай...
Изкуство е да бъдеш себе си!

Kristtin
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Machucha on Вто 21 Апр 2015 - 21:59

Чай и Захар

Ела при мене, за да не скучая!
- на захарната Бучка рече Чая.
- Но ако влезна във твойта бездна,
страхувам се, че ще изчезна! -
му каза Бучката. Подир което
се цопна и стопи в кафето...

Валери Петров
avatar
Machucha

Брой мнения : 602
Join date : 19.07.2011
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Вто 21 Апр 2015 - 22:21

"Slow, Love, Slow"

Come and share this painting with me
Unveiling of me, the magician that never failed

This deep sigh coiled around my chest
Intoxicated by a major chord
I wonder
Do I love you or the thought of you?

Slow, love, slow
Only the weak are not lonely...

Там.

avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by caramelle on Сря 22 Апр 2015 - 17:48

'If You Forget Me'
by Pablo Neruda


I want you to know
one thing.

You know how this is:
if I look
at the crystal moon, at the red branch
of the slow autumn at my window,
if I touch
near the fire
the impalpable ash
or the wrinkled body of the log,
everything carries me to you,
as if everything that exists,
aromas, light, metals,
were little boats
that sail
toward those isles of yours that wait for me.

Well, now,
if little by little you stop loving me
I shall stop loving you little by little.

If suddenly
you forget me
do not look for me,
for I shall already have forgotten you.

If you think it long and mad,
the wind of banners
that passes through my life,
and you decide
to leave me at the shore
of the heart where I have roots,
remember
that on that day,
at that hour,
I shall lift my arms
and my roots will set off
to seek another land.

But
if each day,
each hour,
you feel that you are destined for me
with implacable sweetness,
if each day a flower
climbs up to your lips to seek me,
ah my love, ah my own,
in me all that fire is repeated,
in me nothing is extinguished or forgotten,
my love feeds on your love, beloved,
and as long as you live it will be in your arms
without leaving mine.
avatar
caramelle

Брой мнения : 178
Join date : 25.08.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Амаранта Буендия on Съб 25 Апр 2015 - 23:23

Ягоди

Главата й е заседнала в малко бурканче,

в което желето от ягоди е зацапало

спомена от дивата нощ,

когато малки пурпурни храчици,

отцеждали се в рояка й тъмни коси,

показваха твоята мнима любов.

Синтезирал си й…….

някаква вина

безкрайно жестока,

захаросана с цветни близалки,

а  тя те сънува в копринен разкош,

без да знае, че ти си със друга,

окачен на презрамки, дантели,

………Будилник, вино, перваз

Анекдот!

Главата й е заседнала в малко бурканче

Езикът й стърчи

през спуканото дъно

на твоята сърдечна камера

И трепери за последните капки,

които пулсът ти ще изтласка,

за да разбере:

„Живот ли си!“

„Къде!?“

****

Хранопроводни разочарования пробуждат гласа й.

Тя оцелява.

Без тебе, „любов“!

На перваза стоят двамата

Голи

А аз късам ягоди

В дивата нощ,

когато утайки от хронично безсилие

убиха те, скъпи, в боровинков разкош.

Взех си будилника. Имам нужда от време.

Затварям буркани….

След  голям баламоч!
avatar
Амаранта Буендия

Брой мнения : 742
Join date : 01.03.2012
Възраст : 40
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Valhalla on Нед 26 Апр 2015 - 2:21

Fire and Ice

Some say the world will end in fire,
Some say in ice.
From what I've tasted of desire
I hold with those who favor fire.

But if it had to perish twice,
I think I know enough of hate
To say that for destruction ice
Is also great
And would suffice.

Robert Frost
avatar
Valhalla

Брой мнения : 168
Join date : 19.04.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Machucha on Нед 26 Апр 2015 - 19:25

А дъждът е плакал мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.

Рени Йотова
avatar
Machucha

Брой мнения : 602
Join date : 19.07.2011
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Вто 12 Май 2015 - 23:13

ЗАБРАВИХМЕ...
Биляна Битолска


Забравихме какво е топлина.
Ръцете ни отдавна не прегръщат.
Забили пръсти в ежедневна суета
от себе си започнахме да се извръщаме.



Забравихме какво е доброта.
Очите ни отдавна ослепяха,
за чужда болка, за отронена сълза.
Затворени в черупки опустяхме.


Забравихме какво е любовта.
Душите ни избягаха от болка.
От несподеляне, от грях, от самота
сърцата си заровихме дълбоко.


Забравихме дори и да живеем
затворени в бетонните си клетки.
Забравихме най-ценната повеля -
да сме човеци, не марионетки.
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Нед 17 Май 2015 - 15:45

Докато дишам

Не ме търси сред другите жени!
(Тълпата поначало ме отблъсква.)
Аз винаги съм някъде встрани -
различна, независима и дръзка.
Не мога да се впиша в общество
от сладки захаросани девойки.
Сред тях изглеждам странно същество,
попаднало в графа - дефектни бройки.
Не ми понася стадният модел -
да върша нещо без да влагам мисъл.
Създадена съм с по-различна цел -
да давам пример Бог ме е орисал.
Над пошлост и поквара да летя
и вярата в доброто да възвръщам.
На страх, двуличност, фалш и суета -
вратата безпардонно да затръшвам.
Не ме търси в еднаквите лица!
На моето с големи букви пише -
достойнство, чест, любов и свобода.
Докато съм Жена. Докато дишам.

Васка Мадарова

Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Machucha on Пон 18 Май 2015 - 20:21

there will
always be
who can
write you
a better song
than I
who can offer you
more than I
that will be smarter
younger
and a better talker
than I
but no one
can give you
a better me.  

Terrell Neuage
avatar
Machucha

Брой мнения : 602
Join date : 19.07.2011
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Шарената_сянка on Чет 21 Май 2015 - 19:03

Ледове

Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала,
замръзвам бавно под леда.

Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.

Леден, леден, леден
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.
Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.

Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми.

Д. Воев
avatar
Шарената_сянка

Брой мнения : 217
Join date : 25.02.2014

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Пет 22 Май 2015 - 13:50

"Ever Dream"

Ever felt away with me
Just once that all I need
Entwined in finding you one day

Ever felt away without me
My love, it lies so deep
Ever dream of me

Would you do it with me
Heal the scars and change the stars
Would you do it for me
Turn loose the heaven within

I'd take you away
Castaway on a lonely day
Bosom for a teary cheek
My song can but borrow your grace

Come out, come out wherever you are
So lost in your sea
Give in, give in for my touch
For my taste for my lust

Your beauty cascaded on me
In this white night fantasy

"All I ever craved were the two dreams I shared with you.
One I now have, will the other one ever dream remain.
For yours I truly wish to be."
Smile
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by the sea on Пет 22 Май 2015 - 21:33

СЕГА ВИЖДАМ ТОВА ПОСЛЕ ДРУГО

виждам те
как решително изхвърляш
четката ми за зъби в коша
сгъваш черната ми хавлия
опаковаш я с няколко книги от мен
и всичко това го правиш хладнокръвно
като пролетно почистване
като убийство по поръчка

сега виждам това
после друго

разплакваш се
намяташ хавлията ми като наметало
плачеш и пиеш уиски от бутилката
в едната си ръка държиш угарка
в другата стискаш четка за зъби
ставаш гореща
като лятото ни
солена
като морска пяна
червена
като биволско сърце
красива
като моя
те виждам

това вече си ти

Рене Карабаш
avatar
the sea

Брой мнения : 3237
Join date : 08.06.2011
Възраст : 40

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Съб 23 Май 2015 - 9:29

И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.

Мира Дойчинова - irini

Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Faithh on Съб 23 Май 2015 - 21:25

"когато в тишината на пролетно-зимната нощ
тя поиска от мен просто да я прегърна,
ще си тръгна
и няма да се обръщам назад,
защото за нея мога да дам и направя
или всичко наведнъж,
или нищо никога."
avatar
Faithh

Брой мнения : 30
Join date : 25.02.2014
Възраст : 19

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by the sea on Пон 25 Май 2015 - 21:57

Ти нищо не разбираш

Как искам да не бях ги срещал
очите ти, когато се тревожат.
Бих искал да не съм усещал,
да не познавах гладката ти кожа.
Две малки длани - да не бях ги виждал,
нозете боси - да не бях докосвал.
Подплашени коси да не прииждат
с купчина незададени въпроси.
Бих искал да не съществуваш -
различна, неправдоподобна, дива.
Как искам да не бях сънувал
внезапно гола как заспиваш.
Да можеше - объркано и сложно
да те оставя в стари чекмеджета...
Бих искал, но не е възможно -
не се побираш в рамки и портрети,
не се побираш в мислите ми даже,
и в този стих не се побираш.
Не бих могъл да те разкажа.
Не подозираш. Нищо не разбираш.

Любомир Калудов
avatar
the sea

Брой мнения : 3237
Join date : 08.06.2011
Възраст : 40

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Пон 25 Май 2015 - 23:17

Тъгувал ли си
Тъгувал ли си с времето, приятелю
и давил ли си мрачна самота, посрещал ли си утрото понякога,
отчаян и със чаша във ръка.

Премятал ли си куп ненужни спомени,
във празното, изстрадало сърце!
Уискито развалят сълзи солени,
и само искаш болката да спре..
Намирал ли си смисъла да Бъдеш
когато всяка дума е лъжа,
да искаш да крещиш, а да не можеш,
да търсиш във тунела светлина.
Отпиваш глътка сетна със въздишка
и пак започваш вечната борба.
И ден след ден по малко си отиваш,
с бутилка и безчувствена душа!!
24.05.2015
Стефан Александров
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Сря 27 Май 2015 - 1:55

Помниш ли, стари приятелю...


Защото никой не може да замени старото приятелство...

Помниш ли, стари приятелю, как играехме до късно в градинката пред блока... Слънцето отдавна беше залязло, а ние се гонехме, падахме в тревата, смеехме се... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, как се разхождахме след училище в парка и с часове си говорехме, седнали на някоя пейка... Правехме планове, представяхме си какви ще бъдем, как ще живеем, как ще успеем... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, първите горчиви глътки, които отпивахме от виното на любовта... Бяхме заедно в тази своя мъка, страдахме, заканвахме се, утешавахме се, докато накрая просто се изправяхме и продължавахме... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, ваканциите ни заедно... Пътуването с влака, тесните квартири, изгревите край морето... Последните стотинки в портмонето и прибирането на автостоп... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно... Никога да не се разделяме... Никога да не се забравяме... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
...
Помниш ли, стари приятелю, как животът незабелязано ни раздели... Аз тръгнах наляво, ти тръгна надясно... Аз имах нови приятели, нови приятели имаше и ти... С други хора говорехме за своите любови, с други хора споделяхме нашето море... И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, как някак неусетно изгубихме своите следи... Аз спрях да се обаждам, спря да се обаждаш и ти... Празниците идваха и си отиваха, а с тях и новите хора в живота ни... Докато в нас не остана тежко усещане за глуха тъга... И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, когато самотата лека-полека превзе душите ни... Когато разбрахме, че, тичайки към светлото си бъдеще, сме прекъснали връзката със светлото си минало, което носеше светлина в невинаги светлото ни настояще... А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, когато съжалението обзе сърцата ни... Защото да загубиш приятел е като да загубиш част от себе си, да изрежеш парченце от сърцето си, да нанесеш незарастваща рана в душата си... А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно... Винаги да си прощаваме... Винаги да си помагаме... Прости ми, приятелю! Аз имам нужда от теб! И аз ти прощавам! Защото знам, че имаш нужда от мен! И нека всичко да е минало, и бъдеще, и сега! Ще ти се обадя... а ти ще вдигнеш, нали?...
автор: Гергана Лабова
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 14 от 16 Previous  1 ... 8 ... 13, 14, 15, 16  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите