кратки, но сърцераздирателни стихчета

Страница 13 от 16 Previous  1 ... 8 ... 12, 13, 14, 15, 16  Next

Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Съб 7 Мар 2015 - 15:22

СТРАХ

Природо, всичко в тебе гнети: и тая зряла
златиста шир, и здрачът, започнал да звъни
от хлопки, и зората на хубавите дни,
и слънчевата слава, тържествено умряла.

Да не цениш изкуство – о, смях! – ни мисли, ни
Човек, ни храм античен, ни свята катедрала,
високо – в свода празен – духа си завъртяла;
с едно око да гледаш и радост, и злини...

Не вярвам вече в Бога, ни в мъдростта човешка –
отрекох ги, забравих; а леката насмешка
и Любовта – не ми се и мисли днес за тях.

Люлян от всеки прилив и отлив – както брига,
безсилен да живее, смъртта презрял от страх,
за гибелната драма платна духът ми вдига...

Пол Верлен
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Нед 8 Мар 2015 - 10:35

Ако можеш...

Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли страниците,
в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците,
в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена
от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири
и непревзетите върхове,
шепота на звездите
в самотните ти нощи,
който никога
не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи
за твоя приятел?
Ще повториш ли
миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш
да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш
приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща,
която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите,
които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно
недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка
извън коловоза,
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си –
ще повториш ли себе си?...

Весела Димова
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sunshine123 on Нед 8 Мар 2015 - 22:59

Дойде пак този момент,
който мислех, че няма да дойде.
Но ето ме пак в твоите ръце,
трепереща, копнея за още.

Притискаш ме силно,
съвестта ми избяга.
За секунди се срива целият свят.
И сякаш вече спасение няма.
Твоето тяло е мой опият.

Кажи ми как да те отблъсна?
Волята ми – няма я съвсем.
Открадна всички мои чувства
и празнота остави в мен.

Вземи ги – те принадлежат ти.
Завинаги оставаш техен господар.
Не ги изхвърляй! Моля те, пази ги!
Да притежаваш чувства днес е дар!

В.Н.

Нямам спомен откъде съм копирала това стихотворение, извинявам се, ако някоя си познае творчеството Very Happy
avatar
Sunshine123

Брой мнения : 269
Join date : 09.09.2014
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sunshine123 on Нед 8 Мар 2015 - 23:06

Най-истински във миг на дива жажда
цени човекът капката вода.
Най-мъдрите си думи в мъка ражда,
в затвор разбира що е свобода.
Затуй, щом ме ласкаят, че съм умен,
не светла жар - жив огън в мен пращи:
зад всяка моя по-умела дума
по някое страдание крещи.”

Д. Дамянов
avatar
Sunshine123

Брой мнения : 269
Join date : 09.09.2014
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Пон 9 Мар 2015 - 8:31


I remember years ago
Someone told me I should take
Caution when it comes to love
I did

And you were strong and I was not
My illusion, my mistake
I was careless, I forgot
I did

And now when all is done
There is nothing to say
You have gone and so effortlessly
You have won
You can go ahead tell them

Tell them all I know now
Shout it from the roof tops
Write it on the sky line
All we had is gone now
Tell them I was happy
And my heart is broken
All my scars are open
Tell them what I hoped would be
Impossible, impossible
Impossible, impossible

Falling out of love is hard
Falling for betrayal is worse
Broken trust and broken hearts
I know, I know...

Thinking all you need is there
Building faith on love and words
Empty promises will wear
I know, I know...

And now when all is done
There is nothing to say...

James Arthur - Impossible
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Просто Аз on Пон 9 Мар 2015 - 13:40

Обади се, любов
Години - тайна обич, зла любов.
Огнище зло, превърнало ме в пепел.
Години - безответен, мъртъв зов,
ударил о стена... Каква нелепост.

Защо сега се срещаме? Студен
е между нас на времето сезонът.
За да си кажем само: "Добър ден!"?
Достатъчен за туй бе телефонът.

Да видим колко остарели днес
сме вече, моя бивша ми любима?
Достатъчно било би на адрес
по пощата да си изпратим снимки.

Стоим, мълчим. А помежду ни - ров.
Неузнаваеми прашинки в свят огромен.
Не се повтаря никоя любов.
Защо дойде? Да счупиш моя спомен?
- Дамян Дамянов
avatar
Просто Аз

Брой мнения : 714
Join date : 21.01.2013
Местожителство : въображаеми светове

http://onemorepieceofshit.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by dreamcatcher on Вто 10 Мар 2015 - 23:24

"Нежността ми е малко уплашена вече.
И отказва да влиза във думи.
Било й студено. Била разсъблечена.
И дишала някак си трудно.

Аз подозирам, че май се е влюбила.
И се пази за Него, навярно.
Да се свие в ръцете му, мъркащо сгушена.
Да е негова цялата. Цялата...

И сега ми отказва... не искала стихове.
Тясно й било. И скучно.
А за обич и птици... всички са писали.
Нежността ми копнее за случване..." – "От крехкия затвор на думите..." –
avatar
dreamcatcher

Брой мнения : 133
Join date : 24.08.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Чет 12 Мар 2015 - 19:23

Можеш да избягаш от една любов,
можеш да излъжеш приятел,
можеш да не вдигнеш слушалката
когато телефонът настойчиво те вика.
Можеш да направиш сто хиляди
позволени и непозволени неща -
едно не можеш: Да измамиш себе си.

Георги Константинов
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Пет 13 Мар 2015 - 9:17

Обичал ли си ?

Обичал ли си някоя
така че нощем да не спиш?
Въртиш се във леглото,
а тя в мислите ти скита…
Обичал ли си някоя
така че секундите
до срещата ви да броиш
и да проклинаш времето,
което сякаш не отлита?
Обичал ли си някоя
така че освен нея
твоите очи не виждат друга,
а щом пред тебе тя стои
забравяш всяка дума…

Обичал ли си някога така жена кажи
или за тебе любовта е само дума?

М. Вълчанова
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Пет 13 Мар 2015 - 9:55

Обичала съм, да, и повече дори,
обичала така, че чувства и мечти
единствено за нея са били.

А времето отлита, изчезва в тези дни,
в които си обзет от нея, безвременен си ти.

Времето е спряло, бездна, няма те,
в теб е само тя.
Поглеждаш към небето, там е тя,
поглеждаш към морето, и там е тя,
обръщаш се назад, отново тя,
поглеждаш в сърцето, то е тя.

Искаш да избягаш, но къде,
след като навсякъде тя е?

MSF
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Съб 14 Мар 2015 - 8:14

Ела... да те целуна на разсъмване
и после дълго, дълго да ни няма.
Ела за мъничко да ти се сбъдна.
Поискай ме наистина.
И ще остана...

caribiana

Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Съб 14 Мар 2015 - 10:58

МОЕТО СКИТНИЧЕСТВО
(Фантазия)

Вървях, юмруци свил в джобовете съдрани,
с палто – за вехтошаря отдавна идеал –
под свода скитах, Музо, до късно – твой васал;
с какви мечти – ехей! – бе пълна любовта ни.

С една огромна дупка на гащите отзад.
Занесен Палечко, започнал да подскача
след рими. "Звездната кола" бе кръчма в здрача –
от ярките прозорци струеше шушнещ хлад.

Седях край пътя сам под фантастично синьо
небе и слушах как, по-силна и от вино,
росата ситна стине по моето лице;

и ронех рими аз, дордето мрак се спуща:
подръпвах връзките на старите обуща,
коляно като лира притиснал до сърце!

Артюр Рембо
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Съб 14 Мар 2015 - 11:07

Из "Пияният кораб"
Всеки прилив и отлив ме дърпа и блъска,
тая зима бях трескаво глухо дете,
полуострови чакаха с ужас развръзка –
по-величествен хаос не помнеха те.

----------------------
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен –
в млечен сок и звезди: там към трюма поема
всеки срещнат удавник – щастлив и вглъбен.

----------------------
Аз жадувах за нощ, цяла в сняг и зелена,
за целувка по мокрите морски очи,
бликащ сок, а от фосфора – песен стаена,
в утринта синьо-жълто край мен да звучи...
Артюр Рембо
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by semper_fi on Пон 23 Мар 2015 - 14:37

За настроение ...

I go limp
when you touch me
Become hungry teenager
Become avid believer
Become active prayer
Become soft-bodied God

Your name
becomes a prayer
when you touch me

I pant it
until it loses meaning
and becomes a shape
I can suck on

I suck the shape of you dry
Till the flavor of you
drips down my teeth
Till you’re all I can taste
Till my mouth becomes
a cathedral shadowed
with you

I walk through the pews
Hit my head against
the stained glass windows
Stand at altar
and open my mouth,
only to moan your name

- Holy In You, Lora Mathis
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Ihina on Пон 23 Мар 2015 - 21:37

Нещо любимо:

Still I Rise

Maya Angelou, 1928 - 2014

You may write me down in history
With your bitter, twisted lies,
You may trod me in the very dirt
But still, like dust, I’ll rise.

Does my sassiness upset you?
Why are you beset with gloom?
‘Cause I walk like I’ve got oil wells
Pumping in my living room.

Just like moons and like suns,
With the certainty of tides,
Just like hopes springing high,
Still I’ll rise.

Did you want to see me broken?
Bowed head and lowered eyes?
Shoulders falling down like teardrops,
Weakened by my soulful cries?

Does my haughtiness offend you?
Don’t you take it awful hard
‘Cause I laugh like I’ve got gold mines
Diggin’ in my own backyard.

You may shoot me with your words,
You may cut me with your eyes,
You may kill me with your hatefulness,
But still, like air, I’ll rise.

Does my sexiness upset you?
Does it come as a surprise
That I dance like I’ve got diamonds
At the meeting of my thighs?

Out of the huts of history’s shame
I rise
Up from a past that’s rooted in pain
I rise
I’m a black ocean, leaping and wide,
Welling and swelling I bear in the tide.

Leaving behind nights of terror and fear
I rise
Into a daybreak that’s wondrously clear
I rise
Bringing the gifts that my ancestors gave,
I am the dream and the hope of the slave.
I rise
I rise
I rise.
avatar
Ihina

Брой мнения : 858
Join date : 28.11.2009
Възраст : 36
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Сря 25 Мар 2015 - 8:50

Колко е важно

Да имаш търпение,
без да спреш да настояваш.
Да имаш надежда,
без да имаш очаквания.
Да запазиш равновесие,
без да останеш безразличен.
Да отстояваш себе си,
без да се натрапваш.
И да умееш да искаш,
без да ти пука от отговора.
Да си като котката -
като те изгонят от едната врата,
да влизаш през другата,
но в същото време
да запазиш достойнството си.
Да оставиш нещата да се случват,
без да изгубиш себе си по пътя.
Да не страдаш по миналото,
но да не го забравяш.
Да вярваш в бъдещето,
но да живееш днес, тук и сега.
Да бъдеш свободен,
но да знаеш какво да правиш със
свободата си.

Таня Богданова
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Чет 26 Мар 2015 - 21:23

Страница от стара книга

На някого да си полезен,
да си нужен.
Да те очакват някъде,
на тебе да разчитат.
Да знаеш всеки ден, че си заслужил
и топъл поздрав, и усмивка чиста.

Докрай да си за някого закрила,
а не случаен земен гостенин.
В това е твоята човешка сила.
Това осмисля битието ни –
объркано и просто...

Надя Кехлибарева

Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Пет 27 Мар 2015 - 20:24

Как ме мъчи всеки ден
тоз въпрос трагичен -
хем да бъда откровен,
хем да бъда симпатичен.

Радой Ралин
Embarassed

Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by greenhouse on Пет 27 Мар 2015 - 21:29

"...Като студент минавам с движения нехайни,
девойчета сред парка, облъхнат от нощта,
с престорен смях ме стрелват – те знаят всички тайни! –
и в погледа им виждам влудяващи неща..."

Из "При музиката" на Рембо
avatar
greenhouse

Брой мнения : 468
Join date : 21.12.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Просто Аз on Нед 29 Мар 2015 - 19:23

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Д. Дебелянов
avatar
Просто Аз

Брой мнения : 714
Join date : 21.01.2013
Местожителство : въображаеми светове

http://onemorepieceofshit.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by clean_heart on Пон 30 Мар 2015 - 16:17

Колко хубаво е да скиташ вечер
след дъжд
по измитите улици
и да се оглеждаш
в черното огледало на асфалта.
От натежалите клони падат
невидими капки
и пронизват твоето отражение.
И понеже не усещаш
никаква болка от това -
започваш да се чувстваш безплътен,
като че ли си една
крачеща идея,
илюзия
или мечта,
неуязвима от съмнения,
лъжи
и хули...

Хубаво е да скиташ вечер
след дъжд
по измитите улици.
Стефан Цанев
avatar
clean_heart

Брой мнения : 39
Join date : 30.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Гост on Сря 1 Апр 2015 - 12:21

Април

Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи...
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни...
В ръцете ти – събуждам се, заспивам...
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
докрая, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.

Мира Дойчинова - irini

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by PostBlue on Сря 1 Апр 2015 - 13:30

НЕ ИСКАМ НИЩО

не искам нищо
друго легни до мен
завий ме с мигли
и нека заспим
скачени
подобно два съда
които ще под-
лизват
ако ги разделят

Рене Карабаш
avatar
PostBlue

Брой мнения : 74
Join date : 23.01.2015
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Сря 1 Апр 2015 - 17:48

Ехо
Тъмнея ли ти? - го попитах и се отдръпнах от прозореца. Той нещо пишеше наведен. И без да вдигне поглед, каза с неотразимата ирония: "Ти можеш само да ми светиш!"

Отиде си денят, повлякъл години ден по ден след себе си, различни до неразличимост. Понякога заставам мълком с вторачен поглед през прозореца и образ замъглен се мярва.

Той нейде пише сам, наведен. Тъмнея ли ти? - питам - в спомена? И хладен полъх ме пронизва. Долавям ехо издалече с една космическа ирония: "Ти можеш само да ми светиш!""

"Ехо", Блага Димитрова

Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Гост on Съб 4 Апр 2015 - 1:18

Просто аз

Скарах се с поредната теорема
за изключителна безвъзвратност.
Зная, че си е мой проблемът,
че те обичам до космоса. И обратно.
Зная, че не си бил в мойте стъпки
и не подозираш какво е в душата ми.
Да си влюбен, не е просто тръпка.
То е светлинката сред мракове...
Никак не вярвам в случайности –
забърквам ги предварително.
Как съм ли? Съвсем обичайното.
А пък после – изобщо не питай...
Всеки страх се явява напразно –
точно след утрото бие отбой.
Влюбена съм. Светя. И е заразно.
Този проблем е твой.

Мира Дойчинова - irini

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 13 от 16 Previous  1 ... 8 ... 12, 13, 14, 15, 16  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите