кратки, но сърцераздирателни стихчета

Страница 1 от 16 1, 2, 3 ... 8 ... 16  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Пон 4 Авг 2014 - 0:34

Не вярвам в невъзможните неща,
не ме плашете с липсата на избор -
денят се ражда, въпреки нощта,
и в сухата пустиня бликва извор...

Не вярвам в лоши хора и съдби.
Не вярвам също във сърца "от камък"!
Не вярвам в Ада ( Бог да ми прости !),
но вярвам във Божествения пламък !

Аз вярвам в споделените мечти,
в уюта на приятелското рамо,
и в прошката на влюбени очи -
в доброто вярвам... Ах , как вярвам само !

И в пулса на забързания век,
напук на ежедневието нервно -
щом има и един добър човек,
във хората ще вярвам безрезервно !!!

Мария Челебиева
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Просто Аз on Пон 4 Авг 2014 - 1:09

"предпочитам
задрямали
мрачни вечери вкъщи
насаме с
оставящ без дъх
филм който е
удавил
мислите ти,
отколкото
някъде навън
при хората
и техните
прецизни
шепоти
сглобени около
тунелни
писъци"
avatar
Просто Аз

Брой мнения : 714
Join date : 21.01.2013
Местожителство : въображаеми светове

http://onemorepieceofshit.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Пон 4 Авг 2014 - 20:10

Труден занаят
Труден занаят е добротата.
Труден занаят.
Ако нямаш изворче в душата
откажи се, брат.
Ще се впие жадна в теб земята,
с хиляди усти.
Ако глътките добро пресмяташ,
ще пресъхнеш ти.
Ако чакаш някаква отплата
тук или отвъд,
само ще си прокълнеш съдбата
тайно някой път.
Ако ли пък продължиш нататък
ти ще разбереш -
щастието е във свободата
да се раздадеш!
Надежда Захариева
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Сря 6 Авг 2014 - 10:18

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависвт едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.


Блага Димитрова - Добри познати
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Шарената_сянка on Сря 6 Авг 2014 - 10:51

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
                 с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
                по Филипините,
по едрите звезди
               над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
                     полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
        в доброто
                  и в човека,
в романтиката,
              в празните
                        копнежи?
Ти помниш ли как
               някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
             Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
         и молеха пощада.
 
А бяхме млади,
            бяхме толкоз млади!...
И после... после
               някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
         разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
        и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
                  тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
 
А там –
високо във небето,
               чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
                 като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
                 всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало – неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
 
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
           своя
              слепоочник.
То злобата в сърцето
                   трансформира
в една борба,
           която
                днес
                    клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
              над Фамагуста,
и радостта
         помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
 
Сега е нощ.
Машината ритмично
                 припява
                        и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
          празните
              химери...
 
За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
                      тъмен,
да, нашто
        ярко
           слънце
                ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
         опърли най-подире.
Не ще проклинам,
              няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
                   ще се умира.
Но да умреш, когато
                  се отърсва
земята
     от отровната си
                   плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
           да, това е песен!
 Н. Вапцаров
avatar
Шарената_сянка

Брой мнения : 217
Join date : 25.02.2014

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Rohlio on Сря 6 Авг 2014 - 14:13

Смирявай дяволите в мен,
Обичай ме…
Аз от очите ти ще пия любовта.
Откривай ме в мислите си всеки ден.
Наричай ме
с най- нежните и мили имена…
Изтривай с ласки
черните ми мисли…
когато се страхувам, че е трудно..
Усмихвай ме,
за да намеря смисъл,
да продължавам даже като губя…
Обичай ме,
на мен ми стига само
днес от очите ти да пия любовта.
Сега съм само твоя.
Знаеш.
Завинаги. До края на света. /tanya/
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Сря 6 Авг 2014 - 17:36

Колко ще ти струва любовта?
Сигурно не смееш да попиташ...
Може би голям букет цветя или пък разходка до звездите...
Колко може да ти струва любовта?
Само пликче ментови бонбони или скъп хотел до сутринта,
или пясък, що по пръстите се рони...
Колко ли ще струва любовта?
Две кафета с торта и цигара,
може би вечеря в ресторант със хайвер и блюдо със омари...
Колко може да ти струва любовта?
Две весла и лодка сред вълните, бърза яхта във огромен океан,
ромон тих на ручей под звездите...
Колко искаш да ти струва любовта?
Весел смях във лунапарка шумен, на стена рисувани сърца,
плачеща китара, стих под сърпа лунен...
Колко трябва да ти струва любовта?
Толкоз, че не можеш да я купиш -
нежни пръсти, пламенни слова, огън във очите, сливащи се устни...
Колко всъщност струва любовта?
Стойността в пари е без значение!
Дива страст, две биещи сърца и едно вълнуващо безвремие...
М.Дамянова
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Вто 12 Авг 2014 - 19:47

Защото ти си моето безсъние...

Не спиш, нали?
Разлистваш сънищата си и търсиш мене.
И ми измисляш нови небеса.
В очите ти от много дълго време
мълчи по-влюбена една звезда.
Не спиш. И аз.
И стъпките ни се пресичат
незнайно как, незнайно и къде.
Усещаш ли как тайно те обичам?
И как очаквам да се спреш при мен...
Не спим. Защо...
Защото във стъклата
се отразява само тишина...
Бих искала да стопля самотата ти,
онази непростима самота.
Не спя. Не спиш...
Тогава ме почувствай.
Почувствай устните ми.
Затвори очи.
Какво като е безутешно късно...
Нали и двамата сега не спим.
Тогава нека просто да се имаме...
Незнайно как. Невидими.
Но близки.
Усещам дланите ти, галещи незримото.
Не мога да заспя без теб.
Не искам...

caribiana
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Сря 13 Авг 2014 - 18:38

За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.

― Евтим Евтимов
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Rohlio on Чет 14 Авг 2014 - 14:10

На път за никъде...

Момичето извади телефон
и много дълго си говори с някой.
Звучеше влюбено. И толкова самó...
И бавничко вървеше в тъмнината.
По стъпките ù светваха звезди,
а тя едва ли знаеше, че го умее.
Говореше със някой, без дори
да подозира как след нея
по хорските настръхнали лица
се връщат плахо няколко усмивки
и как Луната слиза над света,
защото иска да остане близко
до тихата ù, жълта топлина,
с която казва колко го обича,
до късчето изгряваща дъга,
която свети във това момиче.
А то вървеше толкова самó,
макар, че си говореше със някой.

И после никой не разбра защо
Луната се обърна и заплака.

***

Caribiana
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Просто Аз on Пет 15 Авг 2014 - 20:46

след всичкото това тичане
подир изчезващата ти сянка
накрая не ми достигна въздух
да ти кажа колко си ми липсвала
и май
така
е
по-добре.
avatar
Просто Аз

Брой мнения : 714
Join date : 21.01.2013
Местожителство : въображаеми светове

http://onemorepieceofshit.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Passion and Poison on Съб 16 Авг 2014 - 19:18

Неозаглавена любов

Погледни ме, на дявол ли приличам?
Способна съм само да обичам!
Погледни ме, зло ли ще ти причиня?
Не мога дори в мисълта си да раня!

Виж ме, още ли да чакам?
Любовта си всеки ден отлагам.
Виж ме, още ли да страдам?
Не разбираш ли, че се разпадам?!

Пожелай ме, точно както вчера.
Или това за тебе е безсмислена афера?
Пожелай ме, от гордостта се откажи.
Колко още трябва да боли?

- авторско
avatar
Passion and Poison

Брой мнения : 574
Join date : 04.10.2012
Възраст : 22
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Mea Culpa on Нед 17 Авг 2014 - 11:55

Сърце,ти нямаш право да говориш,
по дяволите,замълчи поне веднъж!
Нима забрави,че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб!
А аз след теб парчетата
събирах...и всеки път със нежност
те лепя.
Десетки пъти дяволски умирах и не
вярвах,че мога пак да се родя.
За туй,мълчи!
Не ти е нужна обич,щом превръща
се във твой плач!
По-добре да пия чаша със
отрова,наместо да живея с твоя
плач!
avatar
Mea Culpa

Брой мнения : 623
Join date : 29.12.2010
Възраст : 28
Местожителство : Plovdiv

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Гост on Нед 17 Авг 2014 - 14:01

Разчетената пиктограма,
предначертаните маршрути,
мотивът да останем двама
в канцерогенните минути.
цинизмът: с гаснеща цигара
от Жана д’Арк да искаш огън;
митът, че всичко се повтаря,
че малкото е всъщност много.
Забулените перспективи,
идеите несподелени,
това, че някой си отива,
но не от друг, а все от мене.
Тъгата с форма на приятел,
небето с аромат на гибел;
разлюбеното синьо лято,
удавените в двора риби.
Подритнатото с поглед куче
и свободата чрез синджира,
последният удобен случай,
във който ще ми се умира.
Това са малкото причини
да кажа, че светът е ярък
със своите неугасими
идеи, свити във цигара.


Мартин Спасов

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Part of me on Вто 19 Авг 2014 - 19:41

Сутринта ме усмихва по детски.
Чувам музика в новия ден.
Някой нежно докосва душата ми.
Някой,който прилича на мен.
Този някой не знае, че често
се любувам на цветния свят
скрит там някъде -вътре в сърцето му,
пълен с обич и с обич богат.
Този някой ми праща светулки,
нощно време когато не спя
и досущ като Малечка Палечка
във небе от усмивки летя.
За това: Мили Някой ,обичам те
и ти пращам ей тази дъга
по която разхождам мечтите си.
Нека сбъдне и твоите тя !

Автор: Катерина Кайтазова



Part of me

Брой мнения : 244
Join date : 26.06.2014
Възраст : 35
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Rohlio on Сря 20 Авг 2014 - 10:57

Вярвам, че животът има смисъл,
Вярвам, че сме ценни за света,
Вярвам, че градим, чрез мисъл,
Вярвам, че ни движи Любовта!

В силата на добротата вярвам,
Вярвам, че началото е светлина,
В чистотата на децата вярвам,
Вярвам, че искрата ражда топлина!

Вярвам, че сами ковем съдбата,
Вярвам, че надеждата крепи,
Вярвам в спомените на водата,
Вярвам, че усмивката твори!

В красотата на душата вярвам,
Вярвам, че променяме се за добро,
В аромата на цветята вярвам,
Вярвам, че сме свързани в Едно!

Вярвам в обичта безкрайна,
Вярвам в приказки и чудеса,
Вярвам в утринта омайна,
Вярвам и не съм сама!

Ирина Кирякова
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Rohlio on Сря 20 Авг 2014 - 11:36

НЯКОЙ КАЗА ЛИ ТИ ДНЕС, ЧЕ СИ ОБИЧАН ?

"Нахранен ли си днес?
Някой каза ли ти, че си обичан?

Някой накара ли те да се чувстваш оценен и показа ли ти,
колко специален си?

Някой увери ли те, че си точно този, който трябва да бъдеш?
И че правейки онова, което обичаш, е напълно достатъчно?

Някой припомни ли ти, че не си се появил на този свят
да доказваш каквото и да било?

Ти си тук, за да бъдеш себе си. Просто себе си!

Защото да бъдеш себе си е достатъчно.

Ти си единствен, уникален, шедьовър с несравнима стойност…

И без теб светът би бил несъвършен като пъзел,
от който липсва най-важната част

и ти си единственото същество във Вселената,
което може да запълни това място.

Някой каза ли ти, че вчерашните грешки принадлежат
на вчерашния ден?

И че точно в този момент ти си перфектен.

Толкова перфектен, колкото си създаден да бъдеш.

Някой отдели ли време да ти покаже, че си далеч по-умен ,
отколкото ти се оценяваш?

И хиляди пъти по-способен да постигнеш мечтите си,
отколкото предполагаш.

Някой каза ли ти е, че никога не трябва да подценяваш
собствената си стойност?

Защото дори и в моментите, когато изобщо не го съзнаваш
ти си все така прекрасен.

И във всяка клетка от твоето тяло има достатъчно вяра и сила, способна да озари целия свят.

И всяка мисъл отправена с любов се разпространява
и дарява светлина, която прави света по-добър.

Ето колко могъщ си.

Ето колко любящ си.

Затова сега те питам отново…

Нахранен ли си днес?

Някой каза ли ти, че си истински обичан?

Ако не, ще ми позволиш ли този някой да бъда аз?

ТИ СИ ОБИЧАН!"
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by dreamcatcher on Вто 26 Авг 2014 - 10:56

"Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш."
avatar
dreamcatcher

Брой мнения : 133
Join date : 24.08.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by ivkapivka888 on Вто 26 Авг 2014 - 21:50

Кой е автора на горното?
avatar
ivkapivka888

Брой мнения : 428
Join date : 01.01.2013
Възраст : 25
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by dreamcatcher on Вто 26 Авг 2014 - 22:14

Стихотворението е от блог на едно момиче, пишещо много красиво, може да го намериш в гуугъл - caribiana blog.
avatar
dreamcatcher

Брой мнения : 133
Join date : 24.08.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by vanesa on Вто 26 Авг 2014 - 23:02

С теб съм – даже да летиш към нищото…

За доверието искам днес да поговорим:
то е да последваш някой в тъмното,
да прелееш дишането си в сърце отворено,
то мечта е – искана, ала и сбъдната.
Да притихнеш в някого и да забравиш
че навън е буря – виеща и страшна.
Песента си в нечий поглед да оставиш
и да си уверен, че това е точно мястото.
Да заспиваш с мисълта, че си опазен
и че нищо лошо няма да се случи,
да забравиш за съмнения, омраза,
да си сигурен, че обич ще получиш.
Да се будиш със усещане за вяра,
и надежда, че небето ще е ясно,
че животът никога не се повтаря,
но сега и тук е най-прекрасно!
Доверявам ти душата си – потайната!
Доверявам ти най-скъпото – усмивката!
С теб съм – днес и до безкрайност!
С теб съм – даже да летиш към нищото!

Автор: Логрус – “Приказка за доверието”
avatar
vanesa

Брой мнения : 103
Join date : 18.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Шарената_сянка on Сря 27 Авг 2014 - 11:58

НА "ПОПА"

И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща,

как открито целуват се, как дрънчат на китари,
как се смеят на смешки, явно смешни за тях,
и как явно ни чувстват отчайващо стари,
допотопни животни, достойни за смях.

Но в тъмното снощи ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.

Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:
А не са ли наистина тези ­ всъщност ­ дечица
Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?

Умни, будни, такива, със каквито едва ли
би могъл да се хвали друг някой народ,
а ний какъв избор срещу туй сме им дали?
Безработица вкъщи или чужд небосвод.

Не че няма сред тях доста с бръснато теме,
и че много от тях не се боцкат с игли,
но и много ги лъже това, нашето, време
и добре е, че само ни се смеят, нали,

като биха могли... А те, виж как, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж как дръзко се мятат момчешките гриви
и как женствено в мрака блясва в миг обеца ­

очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е друг, не такъв...
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!

В. Петров
avatar
Шарената_сянка

Брой мнения : 217
Join date : 25.02.2014

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by noBaby on Сря 27 Авг 2014 - 12:32

аз чувам
удара на миглите ти
тропота от колесниците
на златните ти шпори
разпрали Женския пазар
прокървил
с цвета на домата
аз чувам
разцъфването
на онази малка бримка
с която меря километри
помежду ни
пръстите ми са
болни клони
които кърша
и този звук
ужасяващо прилича
на рязане на нокти
които с първия лъч
ще израстнат отново

Рене Карабаш
avatar
noBaby

Брой мнения : 355
Join date : 11.04.2014
Възраст : 40
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Просто Аз on Чет 28 Авг 2014 - 22:36

“ако някога се върнеш
знай че ще те изпуша
като евтина цигара
без особено желание
при първите дръпки
ще се усмихна някъде
по средата защото
ще съм се върнала
към лош стар навик
и накрая ще те загася
точно стигнала до филтъра
защото вече ще знам
къде точно е трябвало
да поставя края ти.”
- Л.Й.
avatar
Просто Аз

Брой мнения : 714
Join date : 21.01.2013
Местожителство : въображаеми светове

http://onemorepieceofshit.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Faithh on Чет 28 Авг 2014 - 23:28

"закъснява по часовник
тръгва си просто така
и никога не я е грижа
дали ще й се обадя
дали ще я напиша
дали има други
дали съм добре
когато ме мрази
реже косите си
носи панталони
шарени лакове
плоски обувки
понякога когато
ме обича обаче
петолинието на челото й
снизходително
образува птица в полет
рисувана от дете
и това стига
за да й се обадя
да я напиша
да няма други
да съм добре. "

-А.Г
avatar
Faithh

Брой мнения : 30
Join date : 25.02.2014
Възраст : 19

Върнете се в началото Go down

Re: кратки, но сърцераздирателни стихчета

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 16 1, 2, 3 ... 8 ... 16  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите