Истините от живота или за самият живот...

Предишната тема Следващата тема Go down

Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Пон 15 Сеп 2014 - 14:13

Нямаме право да бъдем щастливи!
Автор: goby3


Право - нещо задължително и осигурено.

Право на щастие няма.Щастието не е задължително - въздухът е задължителен,щастието,не!
Така че,щастието си е кражба.Получаване на нещо,което не ти се полага,нещо,което не заслужаваш,което не е твое!

Но все пак,понякога сме щастливи!
На пук на световният ред,
излъгваш "живота,вселената и всичко останало",
оставаш скрит от окото на справедливостта
и си незаконно,
порочно,
срамно,
безбожно,
безумно щастлив!

Срамно...а защо не те е срам,тогава!?
Защо,въпреки потресаващата ти наглост,да вдигнеш пред света,непозволено щастливите си очи,вместо тежест,гузна съвест или угризения,
ти се чувстваш по-чист и по-свят от всякога?
Чист и свят и с огън в сърцето!
И толкова крехък и беззащитен-всеки миг можеш да изгубиш шепата си щастие!
И толкова силен и непоклатим- за тези кратички мигове,капчици откраднат рай,си готов да пребориш целият свят!
И ти разкъсваш ризата си на гърдите,
стоиш изправен гордо,
въпреки,че стискаш до болка зъби
и брадичката ти трепери,
казваш в лицето на разгневеният свят:
-Ето ме,аз крада!
Аз откраднах щастие!
Ето ме!
Тук вляво е сърцето ми - пронижете го!
Стреляйте по мен,
накажете ме,
убийте ме с камъни!
Аз откраднах щастие
и след като веднъж го вкусих,
ще го направя пак!

Нямаме право да бъдем щастливи,
не получаваме ваучер за щастие заедно с акта си за ражане!
Щастието си е грях,
кражба
и борба...
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Пон 15 Сеп 2014 - 14:23

Любов

можем да я отричаме.
можем да я клеветим.
можем да не я признаваме и да я заклеймяваме.

но я има...
дори по време на чума, смърт или безредици.

преди време, ако някой ме попиташе, кое е най- силното нещо на света, бих отговорила - смъртта.
тя идва, не пита, взема...

после гледах филма Дух.
и тогава повярвах, че Любовта може да премине отвъд Смъртта.

бях само 20 годишна и ми беше лесно да вярвам.
после ме връхлетя животът с тежестта на пневматичен чук, срещите, разделите, изневерите
и обесих Любовта.

днес съм 38 годишна и една целувка ме кара да вярвам, че няма сила, която да я убие...
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Regina on Пон 15 Сеп 2014 - 23:37

Ех, колко много амбиция - удря като морска вълна и се разбива точно като нея, оставяйки след себе си само мокър пясък, накиснат в сол.
Простички са нещата, много по-прости от това!
avatar
Regina

Брой мнения : 273
Join date : 05.09.2014

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by noBaby on Вто 16 Сеп 2014 - 1:03

Rohlio написа:Ето ме, аз крада! Аз откраднах щастие!

Къде броди сърцето ти, крадецо на щастие?
В тъмни доби и тесни зандани ли? В дива пустош сред песове бесни? Или там вътре, сред своите страхове се луташ и битки водиш за греховното щастие?

Ако е тъй, спри, почини, дай мир на душата си! Потърси тихия пристан на спокойна река, там където пътят я среща, прави поклон пред нейната сила и после продължава да стеле взор към хоризонта. Там, на този път ме чакай, мен скитникът. Аз имам пълни дисаги с щастие, дар по рождение. То не тежи, не дири храна, но все моли, все се оглежда и пита с кого ще го споделя. Чакай ме там! Когато дойда, ти ще споделиш живота си с мен, а аз ще споделя с теб своето щастие. Скиталци ще станем и двамата, ще ходим по пътя да не е сам. Когато сме двамата, той, тътят, друг ще дойде, друг ще е мирисът на праха му. И други ветрове ще ни брулят. Но щастието ни ще е споделено, не крадено....

Чакай ме там, край тихия пристан на спокойна река, там където пътят я среща и прави поклон.
avatar
noBaby

Брой мнения : 355
Join date : 11.04.2014
Възраст : 40
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Нед 21 Сеп 2014 - 20:01

Любов
21 септември 2014 г. в 18:02
  Уверен съм, че ще започнеш да четеш следващите редове, предубеден, че няма да научиш нищо ново за Любовта. Почти ще бъдеш прав, защото една магия трудно може да бъде обяснена. Хората от хиляди години се опитват да я напишат, нарисуват, изтанцуват, композират или снимат. Някои от тях успяват – това са моментите, в които настръхва кожата и не може да кажем нищо.
Просто изпитваме щастие.
Усещаме любов, но не може да я обясним. Или ако се опитаме думите ще бъдат много.
Затваряш очи и усещаш полъх вятър, който гали детската ти кожа – отваряш очи и виждаш очите на твоята любима баба, която ти подава зрели ябълки от дървото в двора. Виждаш в очите й някаква безсмъртна любов, която завинаги ще живее в теб и ще те кара да се чувстваш уютно дори и на другия край на света. После отново затваряш очи и се озоваваш в дъждовен ден на един безкраен и мокър тротоар, на който се пресичат забързани хора без лица. Студено е. Светът тежи на раменете ти. Това е един от дните, в които изпитваш тъгата от  многото рани по себе си.  А до теб има витрина през която те гледат чистите очи на едно усмихнато дете. И ти се приисква да заплачеш от щастие и тъга, защото намираш утеха и лек. Случайната любов, която те кара да продължиш излекуван. Отново затваряш очи и чуваш любимата си музика. И когато ги отвориш се озоваваш в един от многото ти домове. Танцуваш и пиеш червено вино с любимите си приятели. Разливате вино по стените и пода, защото се смеете. Запалваш поредна цигара, забравил недопушената в пепелника си. Боли те гърлото от смях, алкохол, цигари и еуфория. Еуфорията на любовта, която за пореден път е събрала любимите ти приятели вкъщи.

Никой не може да отнеме любовта, която си получил във всеки един от тези моменти, защото тя те движи. Като че ли се превръщаш във  вятър, който препуска през тъмните дупки на чуждите безлюбовия, минаваш леко покрай тях и не разбираш. Не разбираш, защото си разпознавал любовта и си повярвал, че тя не само съществува, но самият ти се чувстваш намерен, дори само когато си спомниш за нея.

Идва времето, когато срещаш голямата си любов, която може да не е една за този живот. Но когато срещнеш първата, усещаш всяка преживяна до тук любов. Вкупом. Еуфория, лек и уют - едновременно.

Искаш да споделиш за нея; искаш да крещиш; искаш да се отъждествиш с това чувство и да заразиш света с него. Не изглеждаш нормално, но си много красив. Очите ти блестят по друг начин  – зениците се разширяват и си уверен, че всичко е възможно – просто си го спомняш. И знаеш, че никога няма да го забравиш. Когато си влюбен дори не мислиш за секс; сякаш искаш да пазиш душата на голямата си любов – да не бъде замърсена, обезпокоена или излъгана. Голямата любов прилича на някакъв спомен от предишен щастлив живот, който се завръща и можеш да го продължиш тук и сега. По-чист от всякога, по-себе си от никога. По-себе си от себе си.

Любов. Тази магия няма формула, това не е схема, тя е като поредната морска вълна, която никога не повтаря другата. Можеш просто да усетиш магията – крие се между ябълките, в шепите на любимата ти баба. Вижда се в блясъка на детските очи в един от твоите тъжни дни. Очите, които ти припомнят първичната ти красота. Любовта се изписва върху стените с разлятото вино  в един от домовете ти, докато танцувате и се смеете с твоите приятели. Защото усещате еуфорията от идването на очакваната голяма Любов.

А тя ще дойде, обещавам ти. Само трябва да пазиш душата си, за да може тя да се настани в нея и да продължи да живее и в следващия ти живот, в който ти може да бъдеш детето зад витрината, което да ме излекува.

Или може да си моята голяма любов, която ще ме направи вечен.

Радослав Гизгинджиев
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Пет 3 Окт 2014 - 12:15

Аз съм несъвършена. Затова:

- не мога да се справя с всяка ситуация;

- не мога да излекувам всички болки (особено собствените си);

- не мога да прощавам винаги, понякога имам нужда от време за ярост и време да ме няма, пък после – ще видим;

- не забравям лесно; помня дълго, когато по гърба ми пулсират рани;

- нито пък мога на всеки да дам по парченце от себе си;

-да не говорим, че не мога (а и, напоследък все по-често, не искам) винаги да съм усмихната – в това да съм несъвършена влиза и привилегията понякога да съм начумерена и лоша;

- не мога винаги да съм с изгладени дрехи;

- не мога всеки ден да съм красива и очарователна;

- не мога всеки ден да заобикалям локвите, нямам време просто, затова понякога избирам да са ми мръсни обувките;

-не успявам да измия всички чинии, веднага след поредното парти;

- да си изчистя къщата;

- не мога всеки ден да светя, защото не работя Слънце, а и някак повече ми допада мощта на Луната, все пак съм жена и съм нейна сестра.

А, да не забравя:

- не мога да бъда приятел на всекиго, защото не пасвам на всекиго,

- не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора;

- и, да сме наясно, не мога, не искам и няма да задоволявам всички очаквания.

Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. Спрях да виждам в огледалото супер жена, прибрах препаратите за чистене в по-дълбокото чекмедже и извадих на видно място обувките за танци. Тръгнах на балет, нищо че никога през живота си не съм обувала палци. Загърбих жестоките очаквания към себе си, които методично ме убиваха и започнах да усещам пеперуди в стомаха си. Една стъпка напред, после още една…, и още една…

Несъвършенството се оказа усещане за полет, а не присъда. Дори, когато отнякъде се прокрадне старият стремеж за перфектност, (защото няма как отведнъж супер жената в мен да стане капризна принцеса), то е за малко. И не е страшно, даже е забавно. Гледам я в огледалото тази всичкоможеща жена, милвам я по лицето, целувам я, усмихвам й се, утешавам я. Тя е съвършена, но тъжна.

Аз съм несъвършена и точно затова мога да бъда щастлива!

Автор: Сашка Александрова
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Чет 16 Окт 2014 - 16:12

Има хора, които трябва да срещнеш в живота си.
С които да изговориш всичко и от които да научиш безброй неща...
Да разбереш, че са тези, без които животът би бил много скучен и безсмислен, вял и безразличен...
Те са опората, те са онези, които ни дават усещането за посока, за пулс и за смисъл.
Някои завинаги остават по пътя ни, други си тръгват. Но всички са били до нас, защото така е трябвало.
Хората ни учат да сме хора...Не можем да бъдем сами и да се променяме.
Не можем да оценим какво е да имаш някого, без да знаем какво е без него...
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Пон 27 Окт 2014 - 9:03

Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде.
Нямам против инертните хора, просто не ги разбирам. Те са заети с първичните неща за оцеляване – хапват, пийват и правят секс (обикновено без да се размножават). После спят, а на сутринта започват отначало. Хората, които битуват, са щастливи. Те изпълняват стриктно единствено задълженията си, които поддържат във форма физическото им състояние. Разбира се, работят. Несъвършенството на нашия свят се състои в принудата да работим. Съществуването зависи преди всичко от парите.
Животът е повече от две кюфтета и използван презерватив.
Ние носим отговорност, че сме живи. Затова харесвам съзидателните хора. Харесвам хората, които мислят и са готови да носят отговорност за нещата, които казват и правят. Трябва да осъзнаваме своите действия и постъпки. Знам, познанието трупа тъга, но е и път към добротата.
Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.
Да си жив, означава да си склонен да изслушаш другия, да се опиташ да му помогнеш и да положиш усилия да го обичаш, особено ако си истински влюбен. Любовта не е само дума. Любовта е преди всичко добронамереност.
Като по-млад и аз не вярвах в приказките на възрастните. Те казваха, че времето учи и лекува. Сега знам, че опитът е изключително важен. Точно опитът ме научи, че животът има смисъл заради другите живи същества. Егоизмът и лицемерието са разрушителни. Суетата самоубива. Нагонът на Вселената е разрушителен. Тя се разширява от любов към самата себе си. Така се случва и с нас. Въпросът е да осъзнаем, че колкото по-голяма става нашата лична Вселена, толкова повече място има и за други хора в нея. Не само като физическо присъствие, а като други живи същества, с които обменяме чувства и думи.
Нашето собствено развитие зависи от това да не приемаме нищо за даденост. Животът, това е способността да обичаме. Опитът, който трупаме, наистина ни доближава до тъгата, но тъгата е съзидателна, защото ни прави по-добри и благородни.
Прави ни истински живи.
Автор: Добромир Банев
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Пон 24 Ное 2014 - 17:39

Знаеш ли какво, приятелю? Никога не мисли, че когато си се преборил с голямо изпитание, вече си научил всичко за хората и за живота. Никога, никога не мисли, че този, който сега е загубил надеждите и вярата си, някога не е бил много по- силен и много по- мъдър от теб. Никога не си въобразявай, че щом си постигнал нещо, то си остава завинаги твое, защото живота поднася много неочаквани събития и ти, който сега гледаш отвисоко и се радваш на силата и постиженията си, съвсем не си застрахован от неочакван обрат в живота си. Обрат, който за един миг да те изтръгне от руслото на всичко познато за теб, да срине надеждите ти и да те постави в средата на тъмна гора, без да виждаш никакъв път пред себе си. И, приятелю, тогава някой ще ти подаде ръка, ще изтрие сълзите ти и ще ти посочи пътечката, скрита всред пущинака на страховете, объркването, самотата и болката ти. Аз се моля никога да не попадаш в тази страшна гора, а ти се моли този, който ти посочи скритата пътечка да има сърце, което ще те разбере и няма да те укори нито за миг. Моля се да не попаднеш на някой, който се е сблъскал с едно, но няма понятие какво е да се сблъскаш със сто и едно и да съумееш да продължиш, обичайки хората- въпреки всичко. Това ти пожелавам, приятелю- да запазиш разбирането си към другите, да не си въобразяваш, че плачещият сега не е бил или няма да бъде силен утре, да осъзнаеш, че във всеки един момент животът може да смени полюсите си и или да те издигне, или да те смаже. И това важи за всеки от нас, за всеки човек. Затова никога, никога не укорявай, не се дразни, не игнорирай душата, която споделя въздишките, болките, съмненията и надеждите си с теб. Утре- може ти да се нуждаеш от това. Разбирай хората и ги обичай, защото и ти си човек. Бог да те благослови и пази, приятелю!
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Нед 7 Дек 2014 - 21:57

"Обичам те" - тази парола дава душевен мир, от изцелението до проявлението.Тя се изрича към Божествената сила и изчиства всичко във вътрешния ни свят. Идеята е да се обича ВСИЧКО без изключение. Тази парола се допълва от "Съжалявам!", "Прости ми!" и "Благодаря". Тези думи са любов, която освобождава блокираната енергия.

из "Основни принципи на хоопонопоно"
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Пон 22 Дек 2014 - 12:05

Сърцето винаги стои отляво

То живее навсякъде...

– Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?… Или понякога се мести?
– Не, мило мое, не се мести. Винаги стои отляво…

До деня, в който не пораснеш. Тогава ще разбереш, че то живее на хиляди места, но без да мени мястото си… Дааа…, наистина, то живее навсякъде. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или започва да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкова силно започва да бие, че ти се струва, че ей сега ще излезе навън и ще избяга… Друг път пък разменя мястото си с ума… Растейки, ще се научиш как да го вземеш в шепа и да го поставиш в протегнатите срещу теб ръце, въпреки че повечето пъти ще ти го връщат нащърбено и наранено… Но това не трябва да те натъжава. Така или иначе то ще си е твоето и ще е все така прекрасно… А може би още по-силно отпреди… Само че всичко това ще го разбереш след много, много време…

Ще има дни, в които ще смяташ, че вече нямаш сърце, че си го изгубил някъде по прашния път… Ще се опиташ да го потърсиш в спомените, в мириса на въздуха, в погледа на някой случаен минувач, в старите джобове на окъсаното си палто, между нотите на следващата песен… Тогава ще настъпи нов ден от календара. Един малко по-различен ден, малко по-специален, малко по-важен… В този ден ще откриеш истината… Онази грозна и груба истина, че на този свят всички хора се раждат със сърца, но, за съжаление, малцина ги притежават наистина…!

Автор: Ниа Петкова
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Rohlio on Нед 8 Фев 2015 - 1:20

"Наздраве за лудите.
За аутсайдерите.
За бунтарите.
За размирниците.
За кръглите пирони в квадратните дупки.
За тези, които виждат нещата различно.
Те не обичат правилата.
Те не изпитват уважение към статуквото.
Можеш да ги цитираш,
да не се съгласяваш с тях,
да ги възхваляваш или да ги очерняш.
Но единственото, което не можеш да направиш,
е да ги игнорираш.
Защото те променят нещата.
Те тласкат човечеството напред.
За някой те може да са луди,
но за нас са гении.
Защото хората,
които са достатъчно луди да си мислят,
че могат да променят света,
са тези,
които наистина могат да го променят."
Стив Джобс
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: Истините от живота или за самият живот...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите