Само любов достатъчна ли е?

Go down

Само любов достатъчна ли е?

Писане by pensatore on Вто 1 Апр 2014 - 14:11

Здравейте, момичета.

Търсих такава тема, но не намерих никъде. Съжалявам , ако вече има съществуваща такава.

Питам се достатъчна ли е любовта? В смисъл, хубаво, две жени се обичат безкрайно много и са всичко една за друга, а от там накъде? Има ли как, в страна като България,тези хора да живеят нормално? Да могат да си позволят да се разхождат хванати за ръце, да се целуват на публични места. И не говоря за показност. Няма как и на вас да не ви се е случвало да сте някъде на вън и да искате да изразите нежност, а да се сдържате заради погледите на околните. Ще може ли някога те да живеят заедно без да са най-обсъжданите и осъждани хора? Възможно ли е някога, те да мислят и да имат деца? Няма ли да е непосилна за тях гледката, как малкият им принц или принцеса се прибира от училище смазан от подигравката на другите деца за това че само той има две майки?

И в крайна сметка, въпроса ми е, до къде се простира любовта и способна ли е тя да надвие всичко това? И наистина има ли такива семейства сред нас, или всички сме такива каквито сме до определени граници наложени ни от обществото?
avatar
pensatore

Брой мнения : 138
Join date : 30.03.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by semper_fi on Вто 1 Апр 2014 - 16:00

Мислех за по-дълбокомислен отговор, но ТОВА отговаря вместо мен Smile
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 33
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by Maybelline on Вто 1 Апр 2014 - 17:53

Да видим... аз се разхождам хваната за ръка с приятелката си (да не говорим, че често се разхождам, хваната за ръка по същия начин с една от най-добрите си приятелки, без да има никакъв любовен или сексуален намек в това), целуваме се където искаме и не само се целуваме, бих казала, че на моменти правим направо неприлични неща и то на неподходящи места. Дотук погледи няма, а и да има... нормално е. Повечето хора получават погледи за това, че целуват гаджето си, без значение дали са хетеро двойка или не, абсолютно всички двойки получават неодобрителни погледи, когато показват интимност на публични места. Никога не ми е хрумвало да се сдържам заради това, че можело някой да ме погледне. Че какво като ме погледне неодобрително? Аз да не съм му длъжна нещо? Смисъл... не виждам защо това, че някой ме гледа лошо, би било проблем. Та, докъде бях стигнала... а, да. Естествено, че ще могат да живеят без да са най-обсъжданите хора. Ако самата ти не се държиш все едно правиш нещо лошо и срамно, никой няма да възприема живота ти като лош и срамен. Хората удивително бързо и качествено попиват твоето отношение към теб и живота ти.
Какво значи "възможно ли е да мислят да имат деца?"? Естествено, че е възможно, освен ако и двете жени са безплодни, което статистически е много малко вероятно. Не виждам каква връзка има между сексуалната ориентация на една жена и възможността й да има деца.
Малките ми принц и принцеса вероятно ще се приберат смазани от подигравки за това, че носят очила, имат пъпки, дрехите им не са най-нова мода, нямат таблет/смартфон, имат руса коса, много са високи/ниски, много са слаби/дебели, имат по-ниски/високи оценки от останалите, слушат метъл/чалга/поп, докато съучениците им слушат чалга/поп/метъл, гримират се твърде много или пък въобще не се гримират, носовете им са криви, очите им са сини, краката им са големи, не пушат или не пият... честно да ти кажа, не смятам, че някой ще е особено заинтересован от родителите на децата ми, някак през детството и тийнейджърските ми години (които бяха наскоро, държа да отбележа) никой не се е интересувал от ничии родители. Всички си гледахме собствените кусури и тези на съучениците си, но никога не е ставало на въпрос, че някой живее само с баба си, че нечий баща е арабин/китаец/циганин, ако ще, че нечия майка спи с когото й падне и т.н.
Или... малките ми принц и принцеса от малки ще бъдат учени да се гордеят със себе си и семейството си, да не се засягат от глупости, да гледат да не засягат другите деца с глупости, да не са тъпи кифли или малоумни пуяци, съответно да си избират по-качествена компания и т.н. Ако едно дете се поддава на подигравките на другите, проблемът е в характера на детето и в това, че родителите му не правят нищо по въпроса да го научат да мисли. На едно дете със самочувствие каквато и простотия да му изцепиш, то не само няма да се засегне, а даже ще вземе и да те затапи. Говорим още за детско-градинска възраст, а нататък нещата съвсем се изчистват. Всичко зависи от детето и от това какво са направили родителите му, за да го научат да мисли. Ако искате децата ви да са безгръбначни и да правят това, което другите искат, то създайте семейство, каквото другите хора искат от вас. Така ще дадете на децата си пример как трябва да следват тълпата и да не правят нищо различно от страх да не бъдат подиграни или погледнати лошо (аууу!).
На никого от вас ли не му хрумна, че това да имаш две майки може да е повод за гордост? Ако детето е на място (или поне не е учено да прави само това, което другите искат от него и да се страхува от чуждото порицание), то ще обърне факта с двете майки в нещо уникално готино и ще се перчи даже, че всички други деца имат само по една майка, а то си има две! Децата не разсъждават като възрастните. Не си мислете, че щом ви засягат някакви неща, то същите засягат и хората на по 5-6 години. Не си мислете, че едно дете на 6 години смята, че е лошо или странно да имаш две майки. Нещо повече - ако едно дете вижда, че някое друго дете има две майки или двама бащи, то ще порасне, мислейки, че това е нормално.

Любовта не е способна да надвие това. Мозъкът обаче е. И който има мозък, да се надяваме, ще създаде потомство с не по-малко мозък, и ще го научи да мисли.

Ако се окаже, че детето ми е прието по-малко от другите, първо ще потърся проблема в детето - общително ли е? Знае ли как да общува с другите? Прави ли нещо, с което да отблъсне другарчетата си? Прави ли нещо, с което да ги спечели? Знае ли как да се сприятелява, ако пожелае? Ако трябва, ще уча 6-годишното си дете на психологически принципи. И едва след като се убедя, че детето ми има всичко необходимо, за да е добре прието, и въпреки това не му се получава, че потърся проблема във външни фактори.

Сещам се за някои реални примери. Няма да уточнявам подробности, да не се познае някой и да се сдуха. Имаме две лесбийски двойки в една специалност в университета. Едната двойка се правят на приятелки, крият връзката си, отричат, ако ги питаш и т.н. На тях гледат подозрително и с лошо око, защото всички са наясно, че двете са си гаджета, но те самите явно се срамуват от този факт, което е сигнал за всеки нормален човек да нападне - с подигравки или с неодобрение и шушукане. Слабостта не се толерира. Страхът, срамът и всякакви други форми на слабост не се толерират. Другата двойка са абсолютно открити, гушкат си се, целуват се, обарват се даже (едната от двете наистина няма нищо против публика...), като ги питаш дали са гаджета, не само казват "Естествено, ти сега ли разбра?" или "Не си ли личи? Чакай да демонстрираме :D ", а даже говорят за съвместните си планове и т.н., същевременно общуват с другите, сприятеляват се с тях и общо взето... всички или ги харесват или поне нямат нищо против тях, и двете са търсена компания както заедно, така и поотделно. А пък зад гърбовете на първите се шушука. Ето ти приемане и неприемане... Извод? Както сама си направиш живота, така ще ти е. Отношението на другите към теб зависи само и единствено от теб.
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by Гост on Вто 1 Апр 2014 - 18:02

Благодаря.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by Shelly on Вто 1 Апр 2014 - 21:16

Когато прочетох заглавието, мислех че става въпрос за съвсем друга тема и щях да отговоря инстинктивно НЕ, но така, както е зададено... Maybelline, жива и здрава да си, спести ми много писане.
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by pensatore on Сря 2 Апр 2014 - 0:15

Maybelline, много, много благодаря за отговора ти.
Вече започвах да си мисля, че с мен нещо не е наред.
Абсолютно съм на твоето мнение. За жалост смятах, че съм единствена.
Наистина ми отвори очите. Бях в ужасна дилема дали да се разделя с приятелката си, защото за нея няма как да има нещо повече за нас, заради обществото и това, че няма как някога да бъдем приети. За нея щастието приключва там, където според мен, би трябвало да започва, а именно извън пределите на нашите собствени стени. Аз не се смятам за по-малко човек от които и да е друг. Защо да се крия или каквото и да е? Явно проблема си е в нейния телевизор.
Аз искам повече. Не, не просто повече, а всичко.
Щастлива съм, че не съм единствена.
Благодаря  bounce 
avatar
pensatore

Брой мнения : 138
Join date : 30.03.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by Шарената_сянка on Сря 2 Апр 2014 - 1:19

Maybelline го е казала с много думи и е абсолютно права. Има ли любов, доверие и разбирателство, достатъчно е. А за околните - какво исках да кажа .. ?!??
avatar
Шарената_сянка

Брой мнения : 217
Join date : 25.02.2014

Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by БлатнаФея on Вто 8 Апр 2014 - 22:51

За потвърждение на думите на Мейбълин: Днес сме в парка с една компания и приятелката ми се присъединява към нас, като там има и хора, с които аз самата съм се запознала преди час. Съответно повече от половината не знаят коя е, докато тя се задава отнейде и си оставя чантата на една от пейките. И някой задава въпрос без адресат "коя е тая?", при което някой друг му отговаря "на блатна фея гаджето". И блатна фея просто отива да си целуне жената - приема се абсолютно нормално. Без погледи, без шашнати физиономии, без нелепи въпроси. Може би трябваше да съм изненадана, но не бях. В интерес на истината, това е реакцията винаги, на всичките ми приятели и познати. Роднините не ги броим, те са... "възрастни". Но ми прави впечатление, че младите хора го приемат изключително добре. Никога не е ставало на въпрос. Може би, както каза Мейбълин, хората те приемат така, както ти сама се приемаш, или просто отношението на "младото поколение" наистина се е променило.
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Само любов достатъчна ли е?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите