Има ли ги?

Go down

Има ли ги?

Писане by UsualSuspect on Чет 13 Фев 2014 - 20:33

Много дълго мислех дали да пускам такава тема, защото напоследък се чувствам като абсолютен спамър, но и това си има причините. А пък и защото не знам дали изобщо ще събудя някакъв интерес с нея.
Както съм споменавала в доста теми, освен предъвкания ''the l word'', Showtime имат и друг сериал на такава тематика, само че става дума за група гейове, а не за група лесбийки. Queer as folk е филма и съм сигурна, че голяма част от вас са запознати с него. Сниман е доста по-отдавна от познатата Думичка с Л и общо взето...вторият споменат е гнусно изкопиран и е доста жалко подобие на един доста по-значителен и реалистичен проект. Както и да е.
Там главният персонаж е нещо като Шейн (тоест Шейн е тотално несполучливо изкопирана от него) циничен, арогантен, безмилостен, не вярва във връзки, не вярва в любов, но въпреки безкрайния си егоизъм и нарцисизъм, всъщност е доста лоялен към приятелите си.
Гледам го този филм от първият то петият сезон ПОСТОЯННО. Най-вече заради въпросният главен герой.
И колкото и пъти да го гледам, винаги в съзнанието ми изникват хиляди въпроси и чуденки...
Възможно ли е НАИСТИНА да има такива хора? Тоест, хора, които не вярват в любовта, не защото имат горчив и драматичен опит, а защото просто им  е заложено в ДНК-то? В характера? В гледището...
Възможно ли е да има толкова самодостатъчни за себе си хора, които никога да нямат нужда от постоянно чуждо присъствие в образа на един единствен човек? Дали има такива хора, които никога да не ги докосват мисли за любов, постоянство, брак, отдаденост, обвързване, отговорност, бракове, дечища, семейни вечери?
И наясно ли са според вас такива хора, че са обречени на доживотна самота? Страх ли ги е? И дали ако съществуват такива хора, не са и те продукт на някаква далечна травма, на някакъв стрес или разочарование, които да нямат нищо общо с чистата любов?
Не знам, разисква ми се тази твърде екзистенциална тема, защото освен на екрана, до сега не съм срещала такъв жив човек,а нещо ми говори, че ги има...изпитвам към тях странно психологическо влечение, защото външно излъчват сигурност, независимост и непоклатимост. От друга страна е просто...тъжно.
Защото ми се е случвало много пъти да ставам свидетел на изцепки на хора, които заявяват, че повече връзки няма да имат, повече любов нямало да изпитват, но всичко това е вследствие на горчиво развили се събития и естествено....рано или късно друга песен пеят.
И тук не искам да разисквам хора, които спят с много други човешки индивиди, разбиват сърца, за да хранят егото си и будят интерес само заради изброените в това изречение деяния.
Интересно ми е само и единствено дали според вас съществуват точно такива хора, които чисто и просто са се родили с непробиваемата нагласа, че искат да прекарат живота си в своята собствена компания, без да разчитат на чужда ласка или привързаност...докрай. Не просто периодически. Без изобщо да се притесняват, че никога няма да има с кого да споделят какъвто и да било вид емоция...
А от друга страна, чувствали ли сте се така понякога? И до колко сте издържали на подобен тип съществуване?
И какво чувство будят у вас такива личности?

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by БлатнаФея on Чет 13 Фев 2014 - 20:47

UsualSuspect написа:не защото имат горчив и драматичен опит, а защото просто им  е заложено в ДНК-то? В характера? В гледището...

Не. Всички такива отклонения са плод на някакъв вид травма в детството, тоест са причинени на детското съзнание от единия или и двамата родители. Поне това твърдят някои школи в психологията. Според които също така няма хора, които да не се нуждаят от любов, само такива, които не си позволяват да се отдадат на чувствата си, за да не бъдат наранени. Това, което описваш, ми звучи като ригиден характер, ако не се лъжа. Потърси в нета, ако ти е интересно.
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by UsualSuspect on Чет 13 Фев 2014 - 21:01

Не, на мен ми е интересно становището на обикновени хора, не ми се преглеждат анализи на психолози и прочее..
А и съм свикнала да се запознавам със случаи на хора, които не съпреживяват емоции, само щото ги е страх да бъдат наранени... Иска ми се да срещна човек, който не го прави от страх, а от собствено личностно убеждение, което не подлежи на коментар и няма никаква друга обяснима причина, освен чисто философска такава...

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by Maybelline on Чет 13 Фев 2014 - 21:46

Да, има ги. Наричат се психопати. Да не се бърка с "луди". Психопатът не е луд, даже напротив - напълно вменяем е и интелигентността му много често е доста по-висока от тази на останалите хора. Психопатите функционират много успешно в обществото и често хората изобщо не могат да ги разпознаят като психопати. Също, ако случайно не са психопати, задължително имат поне едно личностово разстройство от аутистичния спектър. Принципно психопатът отговаря перфектно на условията - не само, че не вярва в любовта - той изобщо не изпитва емоции или изпитва съвсем слаби такива. Но това отношение не се отнася само за връзките и гаджетата, същото е и към роднини, приятели, който и да е. Психопатът няма никаква нужда от други хора. Ако майка му умре, той няма да плаче, нито майка му ще му липсва. Ако станеш гадже с психопат, много вероятно е той просто да те използва, понеже му е скучно и се чуди с кого/какво да си играе. За психопата това да е сам е най-предпочитаният вариант. Той не търси връзки, не желае никакви по-близки отношения с когото и да било, и предпочита да живее сам, далеч от всички. Дали го притеснява, че няма с кого да сподели емоция? Хахаха! Не само, че не го притеснява, даже напротив - радва го, доколкото такъв човек може да се радва. За нормалните хора е изключително трудно да проумеят, че наистина съществуват хора, които не искат емоции и отношения с никого.

Връзка с такъв човек се създава и поддържа много трудно, ако не те използва. Ако те използва и манипулира, психопатът сам ще поддържа връзката. Ако не... то да достигнеш до такъв човек е почти невъзможно, но на малкото "късметлии", които са успели, им е много трудно да разберат човека до себе си и съответно - много трудно да поддържат връзка.

Как човекът е станал такъв? Съвкупност от гени и лошо детство. Не всеки има потенциала да бъде психопат. Но тези, които го имат, трябва да имат щастливо детство, за да не станат психопати.
Всеки един човек, който показва нежелание за емоционално обвързване, има някакъв проблем с психиката - дали лошо детство, дали някакво личностово разстройство... Това не означава, че човекът е луд. Много често такива хора са по-интелигентни от останалите (защото се иска мозък, за да осъзнаеш, че емоциите само пречат). Това, което виждаме по филмите обаче е съвсем друг сценарий. Там идеята винаги е, че жената преди е била наранявана, вследствие от което се е дистанцирала. В реалния живот нараняването, колкото и силно да е, не води до перманентно дистанциране, освен ако не е в ранна детска възраст. Тоест... ако някоя от вас бъде наранена, тя няма да избягва връзки до края на живота си, защото все още ще е напълно способна да се влюби. В момента, в който се влюби, никакво минало нараняване не може да я спре да създаде връзка. Друг въпрос е колко гладко ще протече тази връзка.
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by БлатнаФея on Чет 13 Фев 2014 - 23:04

Мейбълин го каза много добре. Единственото, което не отговаря на поставеното от авторката на темата, да речем, "условие", е, че причината зад личността на психопата не е точно философска. По-скоро смесица от "подходящи" гени и психологически фактори, както и Мейбълин каза.
Бтв, единствената причина да изгледам всичките осем сезона на Декстър е, че психиката му ми беше безкрайно интересна. Но и там не всичко отговаря на действителността, разбира се, защото това все пак е телевизия.
"защото се иска мозък, за да осъзнаеш, че емоциите само пречат" - не мисля, че неспособността да изпитваш емоции е равнозначна на осъзнаване, че "емоциите пречат". Чисто теоретично, един напълно здрав психически и емоционално човек също би могъл да стигне до заключението, че емоциите пречат, но това заключение по никакъв начин не би променило способността му да изпитва такива. Иначе съм напълно съгласна - хората с подобни... особености (защото не всички подобни разстройства на личността бих нарекла проблеми) обикновено са изключително интелигентни. Което е напълно обяснимо.
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by covington on Чет 13 Фев 2014 - 23:05

offtopic ^ туй е социопат дето го описва Maybelline. има тънки разлики с психопата, нищо че и двете са АСЛР. offtopic 

иначе - има хора, които не отдават на междуличностните връзки значението, което е традиционно очаквано и смятано за норма. не всички от тях са социопати, някои са. не всички са толкова дисфункционални, колкото човек би очаквал. и доколкото това е естественото им състояние, будят в мен абсолютно същите чувства, каквито и всеки друг човек - отговарящи на личността им и отношенията им с мен, не на предпочитанията за личния им живот.
avatar
covington

Брой мнения : 1254
Join date : 21.01.2011
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by Angua on Пет 14 Фев 2014 - 1:36

Светът е препълнен с човеци, съответно все ще има някой да изпълни точно описанието ти. Обаче ще са малко и най- вероятно в Китай. Просто цял живот без никакви емоции ми се вижда адски дълго дори за най-изпечения социопат. Все някога ще "пробият". Друг е въпросът дали ще бъдат показани и за колко минути умът ще ги набута в някое от по-прашните чекмеджета... И все пак - ако не искаш да изпитваш емоции- вероятно знаеш от какво бягаш, а ако не можеш да изпитваш, сигурно ще искаш да знаеш какво е да можеш. Та вечната дистанцираност ми изглежда по-скоро като роля, която избраш да играеш.
Аз съм имала някакви подобни периоди за седмици, дори месец. Не само липса на нужда да общувам с хора, а направо нежелание. И съм си съвсем щастлива и спокойна. Повечето хората правят прекалено много шум за прекалено незначителни неща и да ги изключваш понякога е терапевтично. Обаче после се връщам. Защото самодостатъчността като философия и във филмите е много куул, ама в реалния живот просто не е приложима.
avatar
Angua

Брой мнения : 87
Join date : 09.10.2012
Възраст : 27
Местожителство : Sofia

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by Marinki on Пет 14 Фев 2014 - 9:23

Дали има такива хора, които никога да не ги докосват мисли за любов, постоянство, брак, отдаденост, обвързване, отговорност, бракове, дечища, семейни вечери?
Има хора, които изпитват тези неща, но не към други хора. За тях дете може да бъде книга, която са написали или картина, която са нарисували, женени са за градината си и са отговорни за реколтата в нея, обвързани са да речем с птиците и облаците. И понеже познавам такива хора, трябва да кажа, че те по никакъв начин не се чувстват самотни и изоставени, ами дори напротив - намерили са себе си, открили са най-доброто, в което ги бива, чувстват се безкрайно щастливи и са си много добре.
Само че този тип хора не са зли и огорчени, те добруват и са изпълнени с любов.
avatar
Marinki

Брой мнения : 206
Join date : 28.10.2011
Възраст : 36

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by Maybelline on Пет 14 Фев 2014 - 12:36

covington написа::wrong: ^ туй е социопат дето го описва Maybelline. има тънки разлики с психопата, нищо че и двете са АСЛР. :wrong: 
Не, не описвам социопат, психопат описвам. Социопатът не може да се пригоди и адаптира в човешка среда (така се твърди), а психопатът се справя перфектно с това. Признаците са много, който го интересува да си потърси информация. В крайна сметка, и социопатът, и психопатът нямат нужда от любов, никой не им липсва, и се чувстват по-добре, когато са сами и необвързани.
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by NeverNeverLand on Пет 14 Фев 2014 - 21:46

UsualSuspect написа:
Възможно ли е НАИСТИНА да има такива хора? Тоест, хора, които не вярват в любовта, не защото имат горчив и драматичен опит, а защото просто им  е заложено в ДНК-то? В характера? В гледището...

Сблъсквала съм се с подобни описания, но случаите все са били не вследствие на ДНК, гледище или разочарование, а по-скоро заради годините по време на израстването им и начина им на живот до ден днешен. Да, вярват, че не искат никого до себе си... Рано или късно ще се осъзнаят. По-скоро късно, но пак е нещо   
Не мога да ги заклеймявам като психопати, социопати и т.н. Това са хора с вътрешни проблеми, изкривени морални ценности или бог знае какво. Не съм човекът, който има право да ги съди и анализира под лупа...

UsualSuspect написа: Защото ми се е случвало много пъти да ставам свидетел на изцепки на хора, които заявяват, че повече връзки няма да имат, повече любов нямало да изпитват, но всичко това е вследствие на горчиво развили се събития и естествено....рано или късно друга песен пеят.

Това вече е друга тема и е напълно нормално. Може да отнеме години за някого да отпусне сърцето си, за да може пак да бъде влюбен... тук вече е психологически страх от нараняване и инстинкт за самосъхранение. След сериозно разочарование човек трябва да анализира и осъзнае този страх. Иначе рискува да стане нормалното му състояние на "аз не мога да се влюбя повече" и да загуби години, докато някой не успее да го жегне.

Тъжно е, но самата аз съм изпадала в тази ситуация, предполагам и повечето човешки същества, които някога са обичали истински някоя бивша половинка.
Аз лично не съжалявам за нищо, което съм изживяла. Всяка болка е идвала след период от дълго щастие. Всеки извлича по нещо позитивно след всяка приключила връзка, била тя с драматичен край.

Трудно е, но трябва да се хвърляш с главата напред в живота. Иначе рискуваш да се превърнеш в социопат, психопат (или каквото ви хареса за определение) за твърде дълго време...
avatar
NeverNeverLand

Брой мнения : 128
Join date : 23.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by stardust on Нед 16 Фев 2014 - 12:21

Доколкото си спомням в сериала Queer as fork неведнъж се намекваше, че Браян е това, което е, заради сложните му отношения с баща му и липсата на доверие в тях, така че от тази гледна точка дори той не е класически психопат Smile 
Иначе такива хора, които момичетата по-горе правилно са определили като психопати, си съществуват действително, иначе и понятието вероятно нямаше да го има. Понастоящем от хуманна гледна точка това заболяване се описва под термина "личностово разстройство", а такива разстройства съществуват няколко, но в случая явно се визира асоциалното такова, при което има дефицит в емоционалната сфера и "страдащите" (въпреки, че в случая по-страдащи са сблъскалите се с тях) не могат да възприемат чуждите емоции, нито да им отговорят подобаващо, не изпитват отговорност, вина и съвест заради постъпките си. Те просто не могат да се поставят на мястото на друг човек, неспособни са на емпатия. Наистина са често интелигентни и поради таланта им да словоблудстват, се оказват често дори харизматично привлекателни за околните. Тези хора не могат да се смятат точно за виновни за действията си, тъй като при тях според много психиатри тази неспособност за съпричасност е вродена и не се "отключва" от житейски събития. На тях наистина им е в ДНК-то. Добрата новина е, че шансът да срещнете такъв човек в живота е минимален. 
От друга страна има и хора, които по-слабо се интересуват от любов и по-топли отношения без да са "болни". Те могат да бъдат чудесни приятели, да са съпричасни, помагащи, готини, но не желаят да имат връзка и ако все пак някак си се навият за такава, то трагедията може да е пълна и за двете страни. Лично за мен обясненията са няколко: или става въпрос за дълбоко наранен човек (било в детството от родителите или от някакви неуспешни връзки), или за незряла личност, която не познава и/или не приема себе си, заради което приемането на друг е сложен процес. Но все пак и за тези хора има шанс да си "намерят майстора" някой ден. А пуби-изцепките от сорта "повече няма да се влюбвам" кой ли не ги е слушал, казвал или поне мислил. За известно време.
avatar
stardust

Брой мнения : 168
Join date : 25.09.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Има ли ги?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите