ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Devil's Daughter on Чет 27 Фев 2014 - 23:32

Shelly написа:Ей, прати ми го този Симеон, нищо че е боксьор   
А, аз съм пред теб, нали знаеш?
Иначе страхотен разказ, увлекателен и много реалистично предаден. Поздравления от мен и чакам с нетърпение развръзката.
avatar
Devil's Daughter

Брой мнения : 210
Join date : 30.06.2011
Възраст : 27

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Пет 28 Фев 2014 - 18:55

Ще взема да ви включа вас 2те като биячи в историята  Very Happy 
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Shelly on Пет 28 Фев 2014 - 19:29

Хах, историята ще има биячи? I`m in. Едвам ме нави. Може да ми сложиш десетина кила отгоре, за да звучи по-реалистично :Р
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Гост on Пет 28 Фев 2014 - 23:05

ах, така се държи в напрежение...
чакаме продължениеее bounce 

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Пон 3 Мар 2014 - 13:23

„Спах“ не е правилната дума. В буквалния смисъл не можах да мигна, а ме съмнява и Лин да е успяла дори и да дремне, но и двете предпочетохме да останем насаме със собствените си мисли. Моите представляваха каша от спомени за последните няколко часа. Чудех се къде точно всичко се беше сринало, какво можехме да направим, така че шансовете ни за общо бъдеще отново да просъществуват. Уви, плодовитостта на идеите ми беше еквивалентна на ябълково дърво, пораснало в пясък. Успокояваше ме само мисълта, че имахме още два месеца да го измислим.
С първите лъчи на слънцето се измъкнах от леглото. Надвесих се само да целуна леко Лин, мислейки, че тя спи. Неочаквано тя отвърна на целувката и ме хвана за ръката.
- Както и да се държи баща ти с теб, знай че аз съм тук и мисля за теб. – Едва успях да се усмихна в отговор. Стиснах леко нейната ръка, целунах я още веднъж по челото и излязох. Вмъкването в къщата беше лесно, изчаках в стаята си да стане нормален час за ставане и слязох в хола. Баща ми беше в креслото с гръб към вратата и гледаше тенис.
- Добро утро. – казах, опитвайки се да звуча сякаш нищо не се бе случило. Той не се обърна, нито отвърна на поздрава ми. Чувах, че мама шета в кухнята и приех това като спасението си. Отидох при нея и я целунах по бузата. Тя поне реагира така, както беше реагирала всяка сутрин през последните 17 години. Намачка ме, подаде ми чаша мляко с мед и се усмихна широко. Не знам дали осъзнаваше колко й бях благодарна за това. Не знам и дали някога си направих труда да й покажа колко невъобразимо много значеше подкрепата й и съжалявам всеки ден за това. Както и да е, деня прекарах вкъщи, занимавайки се с нещата, с които винаги си запълвах времето. Правех го по възможно най-демонстративния начин пред баща ми сякаш за да кажа: „Ето, аз не съм се променила, тогава защо ти се държиш сякаш съм мутирала в чудовище?“ Ефектът беше нулев и продължавах да бъда пренебрегвана. Същия ден той се обади на майката на Лин за да разкаже за ужасните ни грехове. От Лин разбрах, че ,учудващо, реакцията й била доста по различна от тази на татко. Точните й думи били: „Животът си е техен, да го живеят както искат.“ Не бяхме сигурни дали това е знак на апатия или либерализъм, но след баща ми, се радвахме и на двете.
Виждайки, че прекарването на време около него не води до напредък, с всеки изминал ден оставах все по-малко в къщата, докато след седмица започнах да се прибирам само за да покажа, че съм жива. Майка ми разказа, че на няколко пъти се опитвала да разговаря с него, но било сякаш говорела на сърдит тийнейджър. Само се съгласил да ни остави намира, докато Лин заминеше.
Тя виждаше как се отчайвам все повече и повече, а и можеше ли да ме вини? Толкова ясно виждах деня, в който тя наистина ще си събере багажа, наистина ще държа ръката й на летището и наистина ще трябва да пусна същата тази ръка за да може да ме остави тук и да замине на хиляди километри от мен. Знаех, че е загуба на време да мисля за това, когато тя все още беше тук и можех да усетя топлината на тялото и присъствието й в живота си, но не можех да се стърпя.
Двата месеца се превърнаха в един, а път той на свой ред в седмица. В мрака на нощта, на същия онзи покрив, където за пръв бях пушила и за пръв път се бях докоснала до малката искра, която днес гореше с пламъка на неудържима любов, направих това, което всеки егоист би направил.
Бяхме се разположили на един шезлонг, с лице една към друга. В очите й се отразяваха безбройните звезди и сякаш представяха наяве усещането в мен, че тя е цялата ми вселена.
- Остани. – нежните движения на ръцете й по цялото ми тяло секнаха. Отново се заиграх с пръстите й, целувайки всеки един по отделно.
- Алекс, разбрахме се нещо в началото. Заболя ме достатъчно да го кажа веднъж, не ме карай да го повтарям.- Явно си пролича колко ме нараниха тези думи защото хвана лицето ми в своето и ме насили да я погледна. – Мило, на 17 си, декември правиш 18 и ще си напълно свободна. Е, ще трябва да си завършиш учебната година тук, но пък освен, че аз ще идвам да те виждам, и ти ще можеш.
- Радвам се, че нищо от това не те притеснява.
- Млъкни, не го изкарвай все едно на мен ми се къса сърцето по-малко, отколкото на теб.
- Извинявай, просто не виждам какво толкова страшно има ако останеш. И тук има работа! Имаш всичко всъщност!
- Не. Не искам да се задоволявам с живота тук, при положение, че може да имаме толкова повече! Помисли колко много ще спечелим, когато преминем през това. Възможностите за развитие, пътувания, изживявания са безбройни! Алекс, дори да не работиш, това студио е толкова мащабно, че най-добрите им дизайнери получават по-добри заплати и от лекари, което означава, че сме абсолютно уредени от към пари.
- Значи, за това го правиш? За пари? – помислих си, че трябва да спра. Бутах я към ръба на търпението й и скоро щеше да е готова и сама да скочи. Надигна се в шезлонга и дълго ме гледаше, изучаваше.
- Знам, че не го правиш нарочно и че си просто огорчена. Сега ще кажа това за последен път и се надявам, че ще го запомниш. Правя го заради НАС, заради теб. Винаги ще е така и ще ти пазя гърба. – Горещи сълзи започнаха да се стичат по бузите ми. Бях такова бебе, нима не разбирах, че лицемерът във всичко това бях аз? Че тя е тази, която в името на връзката ни ще отиде съвсем сама и щеше да гради за нас от нулата? А аз просто щях да цъфна един ден, когато всичко вече е построено и щях да се възползвам от труда, който тя е положила. Нямах право на сръдни и муцки, нямах право да я виня. Гушнах я и дълго време не я пуснах защото знаех, че когато се озовем на терминала, няма да имам лукса на времето и ще трябва все някога да я освободя.
Както и се случи. Хората бързаха около нас, бутаха се, говореха, смееха се, влачеха куфарите си на колелца, съобщаваха се пристигащи полети и се водеха разгорещени спорове. Всичко това сякаш не съществуваше или ако го имаше, то беше само размазано очертание на истинската какафония. Стисках Лин колкото можех по-здраво. Вдишвах от парфюма й, опитвах се да запечатам в паметта на всяка една своя клетка усещането за нея. Знаех, че тя прави същото и че се опитва да сдържи сълзите си за да не ме разстройва още повече, но без успех. Някак си успяхме да чуем съобщението за полета й. Едва намерих сили да се отделя малко от нея. Последва най-тежката целувка през живота ми. Тежка защото споменът за нея щеше да виси в съзнанието и сърцето ми и да ги дърпа надолу, към едно тъмно място, наситено само с непрогледен мрак. Чу се последно предупреждение за пътниците да се качват. За мое учудване, аз бях тази, която избута Лин и я накара да тръгне. Когато пръстите ни загубиха и последните милиметри на допир, почувствах как нещо дълбоко в мен се пречупи. Гледах я как се отдалечава и се скрива в ъгъла на коридора към самолета. Е, това беше. Затворих очи за няколко секунди, а когато ги отворих видях Лин да си подава главата от същия ъгъл и да ми се плези като малко дете, след което отново се скри. Независимо от всичко се разсмях. Това беше моето момиче!
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Devil's Daughter on Пон 3 Мар 2014 - 15:53

Dragon Fly написа:Ще взема да ви включа вас 2те като биячи в историята  Very Happy 
Какво по-хубаво от това да вдъхновяваме? А на Shelly не ѝ трябват десетина кила, само да вкара някой поглед WinkАз си изглеждам по-бунтарски, така че.... сключваме ли договор?  pig
avatar
Devil's Daughter

Брой мнения : 210
Join date : 30.06.2011
Възраст : 27

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Пон 3 Мар 2014 - 16:07

  Хмм, ще помисля как да го включа така че да изглежда правдоподобно, но нищо не обещавам за съжаление.
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Shelly on Пон 3 Мар 2014 - 17:46

Dragon Fly написа:  Хмм, ще помисля как да го включа така че да изглежда правдоподобно, но нищо не обещавам за съжаление.

Всичко е в рамките на шегата. Имаш си чудесна история и нямаме търпение да се развие. Не ти трябва да включваш биячи, още по-малко пък непознати от реален живот Smile 
Въпрос: дълго ли си го замислила? Върви към роман, сякаш...? Wink 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Пон 3 Мар 2014 - 18:23

Shelly написа:
Dragon Fly написа:  Хмм, ще помисля как да го включа така че да изглежда правдоподобно, но нищо не обещавам за съжаление.


Въпрос: дълго ли си го замислила? Върви към роман, сякаш...? Wink 

Честно да ти кажа нямам ни най-малка представа колко ще е дълго защото всяка част я пиша на момента, без даже да планирам какво точно ще става. Но като се има предвид, че първоначално не смятах да е повече от 2 странички, кой знае как ще се получи. Very Happy 
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Вто 11 Мар 2014 - 22:05

Представи си живота като картина. Какво виждаш?
С Лин той за мен представляваше необятна комбинация от всички нюанси на цветовете, които човешкото око може да възприеме. Всеки се прелива в другия, всеки е предишна форма на следващия и няма ясно начало и край. Благодарение на тях се оформят странни форми и неочаквани пейзажи.
Без Лин... Не бих могла да го опиша като нищо друго освен еднометрово платно, опръскано с различни отенъци на сивото.
До момента, в който се прибрах вкъщи някак успявах да крепя илюзията, че няма да е толкова трудно и че съм достатъчно емоционално независима да се справя с отсъствието й. И тогава седнах на леглото си и зареях поглед в стената и се запитах един единствен въпрос: А сега какво правя? Опитах всичко от учене, през излизане с приятели, до губене на цели дни в компютърни игри. Но не можех да се отърва от неудоволетворението и пулсиращата празнина, която се заформяше. Лин беше във всичко, което погледнех и докоснех, във всеки един от спомените, които неволно ме спохождаха, докато упорито се опитвах да не мисля за нея. Естествено прекарвахме всеки един откраднат момент на скайп или на телефона, но... исках я при мен. Исках да съм съпричастна към всичко ново, което се случваше около нея, да мога да я прегърна, когато се прибере от работа и да усетя вълнението в езика на тялото й. А какво получавах? Често изморен глас на отсрещната страна, готов да се изпари при всяка прищявка на интернета или оператора.
И така съзнанието ми отчаяно започна да драпа за нещо, за което да се захване. Уви, това нещо, по някаква смешна случайност се оказа най-отровното от всичките: омразата. Заринах се в нея, дишах я, хранех се с нея и в крайна сметка се пристрастих. Ненавиждах всеки, който по някакъв начин беше допринесъл за заминаването на Лин и моето оставане. Студиото, което я нае беше виновно! После майка й, защото имаше нужда от парите. Тя беше последвана от Симеон хванат ръка за ръка с предателството си и баща ми с манипулациите си. Малко по малко мозъкът ми успя да оправдае по някакъв начин действията на всички, без един и съм сигурна, че се сещащ кой беше той. Лавината от гняв и изнервеност се срина върху него. Абсолютно бях загърбила принципа на обръщането на другата буза и бях преминала към плановете за нанасяне на ответния удар.
Помня как имаше нощи, в които наред с бляновете ми как с Лин вече живеем заедно и сме оставили всичко това зад гърба си, си представях всякакви сценарии свързани със Симеон и неговото унижение. Фактът, че поставях двете на едно и също ниво сега ме натъжава и в същото време ме кара да осъзная колко израснах от тогава на сам.
Покрай случката с него повечето хора от малкия ми кръг приятели спряха да контактуват с него, но имаше и такива, които продължиха в името на добро старо време. От тях изкопчвах каквато информация мога, опитвайки се да съшия някакъв достоен план за отмъщение. Не исках да е нещо грандиозно, просто изгарях да го видя да губи нещо, било то и незначително. Поне това беше в началото. После ми се загнезди мисълта как всички знаехме, че взима не съвсем легални добавки за тренировките си. Естествено, когато ни го беше споделил никога не му й хрумна, че някой от нас би го използвал срещу него. Знаех, че е грешно, знаех, че ако Лин разбереше какво замислям щеше да е разочарована от мен, но беше твърде късно. Поддадох се на изкушението и направих това, за което и до ден днешен все още съжалявам.

Знаех, че треньорът му е старият ни учител по физическо от малките класове. Не беше трудно да намеря номера му и след като си го записах, дълго седя непокътнат в телефона ми и чакаше времето си.

Беше типичен есенен ден. Облаци бяха покрили небето и създаваха усещането за затворено пространство и на най-просторните места, а извинението за дъжд, което се сипеше постоянно беше по-вбесяващо и от потоп и не помагаше на настроението ми. Докато приближавах къщата, забелязах голям правоъгълен пакет облегнат на входната врата. От далеч мернах, че на него има гигантско нарисувано L. Пулсът ми моментално се ускори и се затичах. Мислено се зарадвах, че татко не си беше вкъщи, защото не бях сигурна дали не би го скрил от мен. Грабнах го и и едва отключих вратата заради треперещите ми ръце. Изтърчах в стаята си и тръшнах вратата. Поставих пакета на леглото си и бавно го разопаковах. Без съмнение беше картина, но така както го отварях, виждах само гърба й, на който имаше залепен пощенски плик. Взех я и я обърнах.
Дъхът ми секна, а очите ми се напълниха със сълзи. Пред мен стояха множество отделни, и все пак свързани образи на момиче, което знаех, че трябва да съм аз, но просто отказвах да приема. Тя излъчваше заразителна жизнерадостност и закачливата й усмивка й придаваше лека нотка на мистицизъм. В някои части се смееше, на други свиреше, на трети просто се взираше в пространството. Осъзнах, че трябва е използвала всеки удобен момент да ме рисува тайно, за да хване всяко едно възможно настроение. А фактът как го беше постигнала без да я забележа, съвсем ми убягваше.
Самите тонове на картината сякаш бяха смесени заедно с любов и макар и на пръв поглед да изглеждаше сякаш някои очертания бяха направени с небрежен замах на четката, си личеше колко прецизност беше вложила.
Нямах ни най-малка представа, че Лин ме вижда по този начин. Тогава за пръв път откакто замина, усетих отново толкова силно колкото преди, че действително ме обича. Но неизбежно ме удари и липсата й. Не можех да имам едното без другото. Когато вдигнах ръка да избърша сълзите си, се сетих за писмото, което бях стискала през това време. Отворих го и зачетох през сълзи.

„Здравей, бебчо!
Предполагам, вече си успяла да се разплачеш и в момента сигурна размазваш мастилото по това писмо. Само гледай върху картината да не падне, че ще има последствия! :P
Помниш ли миналата Коледа как просеше да видиш скиците ми? Това е причината да не ти покажа. Исках чрез тях да ти докажа, че за мен си най-специалното момиче на тази планета и събираш целия ми свят на едно място. Ти си дома ми и там, където сърцето ми винаги ще търси утеха.

Обичам те!
Лин“


Машинално извадих телефона си и набрах номера й. След няколко мъчително дълги свободни сигнали, чух веселия й глас.
- Хееей, мило как си? – През първите няколко секунди можех само да хлипам насреща й, а дори когато се освестих, пак самата аз едва си разбирах.
- Получих го. Лин толкова искам просто да те подържа малко. Ако ще да е за една минута про...- чу се силен женски смях, но не беше на Лин, - Извинявай, прекъсвам ли нещо?
- Оо не, разбира се, че не. С една колежка тук сме излязли на обяд и тя ми се смее сега как звучи българския. Британци, какво да ги правиш.
- Даа, тия британци... – Изведнъж ми се изпариха всички думи. Толкова много исках да й кажа, а сега не можех да промълвя нищо. Бавно, но сигурно започна да ми просветна защо се бях отказала. Ненавиждах факта, че аз седях в стаята си циврейки, докато някакво момиче там беше с Лин и се наслаждаваше да усмивката й. – Извинявай, става ли да ти звънна малко по-късно? – успях да смотолевя.
- Окей, но добре ли си?
- Да, още не мога се успокоя, това е всичко. Спокойно и приятен обяд. – побързах да затворя и докато си свалях телефона от ухото, успях да чуя:
- Ще звънна веднага щом мога!! – клик! И прекъснах връзката. Умът ми работеше трескаво с цел отново да си намери виновник за тази нелепа за мен ситуация. Без да осъзная бях отворила на указателя си и се взирах в един определен номер – Simeon trenior. Неусетно телефонът отново беше на ухото ми и пак слушах свободните сигнали.
- Да, кажете.
- Г-н Църов търся?
- Да, аз съм.
- А ми, отнася се до един от вашите боксьори. Симеон се казва. Вижте, звъня от името на най-близките му приятели, защото сме меко казано загрижени за него.
- Ъъъ, но той е изряден. Никога не пропуска тренировки, страшно е усърден. Даже рядко губи.
- Мисля, че трябва да знаете нещо относно подготовката му. – Крещях от дъното на съзнанието да си да спра и да затворя още сега. Все още можех просто да се извиня на човека и да забравя за тази идиотщина. Но колкото и да биех по стените на ума си и колкото и да му виках без глас, нямаше ефект.
Макар разговорът да свърши бързо, мъжът звучеше решителен и не особено доволен от любимия си спортист. Оставаше ми само да чакам.
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by sunn4o on Сря 19 Мар 2014 - 22:02

Чакаме оооощеееееее bounce bounce bounce bounce 
avatar
sunn4o

Брой мнения : 391
Join date : 23.12.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Сря 19 Мар 2014 - 22:27

Oще същия ден се чу оглушително тропане на вратата. Кучетата се бяха разлаяли и бях сигурна кой е. За момент се зачудих дали да не се направя, че не съм вкъщи,  все пак не знаех на какво е способен. После се сетих как той гордо, с изпъчени гърди беше излязъл, когато аз му държах сметка за ножа, който стърчеше от гърба ми.
Отворих вратата като се опитвах да не ми личи, че треперя. Никой от нас не каза нищо, той просто стоеше пред мен със стиснати устни и юмруци, а от очите му излизаха мълнии.
- Какво искаш? – попитах, без да знам какво да очаквам.
- Ти... – направи крачка напред, - мръсно... – и още една, - изчадие такова.
- Внимавай.
- Да внимавам?? Нямам за какво да внимавам повече. Това беше краят, разбираш ли!? Мислиш ли, че някой някога ще ме вземе вече? И това само заради теб и болният ти мозък! – Едва сдържаше тона си. Знаеше, че не трябва да крещи защото колата на сестра ми беше пред къщата, но не знаеше, че самата тя не се беше прибирала.
- Може би трябваше да помислиш за това преди да съсипеш МОЕТО бъдеще!
- Ооо не, повярвай ми, помислих много добре, когато го направих. А ако преди си успокоявала съвестта си с това, че си по-добра от мен, честито. Вече не си! – Очите ми отново се напълниха със сълзи. Беше прав и не можех да го отрека. Нямаше удоволствие от отмъщението, нито онази празнота беше запълнена. Ако не друго, беше пораснала.
- Махай се.
- Ха! Това ли имаш да ми кажеш само? – С всяка дума повишаваше все повече и повече тона си.- Хайде де, нали си голямата работа, нали това беше целта ти? Да ме видиш как падам и се гърча! Е, аз не съм като теб, аз имам воля, имам характер. – Вече беше достигнал крайния предел на гласа си, но последното си изречение почти прошепна. – Радвай се на самотата си, кучко. – С тези думи изчезна от погледа ми и ме остави размазана отвътре. Всяка една негова дума беше паднала върху сърцето ми като 100-тонен чук и цялата кървях. Всичкия гняв, който ме крепеше до тогава, се беше изпарил. Отне ми няколко минути да дойда на себе и да осъзная, че все още седя на отворената врата и зяпам в пространството, където се намираше Симеон преди малко. Когато фокусирах, забелязах мъж да седи на стълбите пред къщата на Лин и да ме гледа. В двете си ръце държеше препълнени торби с покупки. Първоначално не го познах, но после мозъкът ми направи връзката и се сетих, че е приятелят на майката на Лин. Явно се възползваха от това, че нея я нямаше. Успях само да помахам вяло и тръгнах да затварям, но точно преди да успея, го чух да вика.
- Хей, чакай малко! – Объркано погледнах отново в неговата посока, но го нямаше на стълбите. Беше излязъл на улицата и крачеше решително към нашия двор. Побързах да отида на портата. Колкото бях заинтригувана какво би могъл да има да ми каже, толкова и бях подозрителна. Със сигурност знаеше за цялата сага покрай мен и Лин и нямаше да понеса още едно конско или лекция как и с кого да живея живота си.
Застанахме от двете страни на оградата и известно време и двамата не знаехме какво да кажем. Той беше на средна възраст, с оредяваща коса, но изражението му беше на интелигентен и свеж човек, макар й в случая нерешителен.
- Ъъм, здравей. Аз съм Георги, нали се сещаш? Колегата на Таня. Така де, бивш.
- Да, спомням си. Ти явно знаеш аз коя съм?
- И още как! – засмя се нервно той. Настана краткотрайно неловко мълчание, в което като че ли се опитваше да подреди думите в глава си за да не прозвучат грешно. – Виж, искаш ли да дойдеш отсреща за малко? Ще си направим чай, ще поговорим малко. Имам нещо, което искам да те питам. Оу, преди да си помислиш нещо, и Танчето си е вкъщи!
- Хм, добре. Дай ми няколко минути и идвам.
- Супер!
Бях приятно изненадана от този човек. Беше искрен и някак странен и бях сигурна, че стига да се заговорим бих могла да го харесам. Сетих се колко беше резервирана Лин към него и не можех да си обясня защо.
Отскочих през банята да измия следите от сълзи, грабнах ключовете и телефона и излязох.

Беше толкова странно да съм в нейната къща без тя самата да е там. Като да влезеш в магазин за насипно кафе, без да има такова. Просто нямаше смисъл.
Георги и леля Таня ме настаниха на едно от креслата, връчиха ми чаша чай и седнаха срещу мен. За момент се спогледаха и сякаш по сигнал започнаха да говорят в синхрон.
- Е, как я караш? – започнаха и двамата. Захилиха се като малки деца и не спираха да се гледат влюбено. Почувствах се малко сконфузено, не очаквах да се държат толкова по тийнейджърски му. След малко обаче им свикнах и успях да се отпусна.
- И недей да ни лъжеш! – продължи най-накрая Таня. Отбелязах си наум, че никога не съм я виждала да сияе така.
- Ако трябва да съм честна, мисля че направих нещо, което не беше моя работа да върша. И не ми харесва как се справям. – Преди да се осъзная, вече бях разказа всичко за Симеон, за това колко далечна чувствам Лин, за картината, за това, че си я искам обратно. И двамата слушаха внимателно, от време на време кимаха и си разменяха по някоя потайна усмивка. Когато приключих, Георги се усмихна широко.
- Алекс, мисля че мога да ускоря решението на проблемите ти.
- Така ли? –несъзнателно вдигнах една вежда.
- Да. Виж сега, преди известно време напуснах работа. От малък мечтая да си отворя кафене и най-накрая събрах парите, а и място намерих. Всичко е готово, само служители ми трябват. Доколкото знам ти навършваш 18 съвсем скоро и ще ти трябват пари за билет. Пък и ако ще живееш там няма да е зле и от сега да събираш за виза.
- Такаа?
- Искаш ли да започнеш при мен другата седмица? Спокойно, ще ти съобразяваме смените с училище, няма да са пълни, но ще ти плащам добре.
- Чаааакай, чакай... чакай. А цялата история, че нямам 18 още? Няма ли да загазиш?
- Знам как да замажа работата. – подсмихна се той. И той и Таня ме гледаха в очакване, сякаш трябваше да дам отговора си още тази секундата. И точно това планирах да направя. Метнах се на врата му и го залях с благодарности, след което целунах леля Таня по бузата.
- Ама върха сте бе хора!
- А с вашите ние ще се разберем.  – Започнах да подскачам неконтрилируомо и за момент всичките ми угризения за Симеон изчезнаха. Независимо от него щеше да се получи, щях да я имам отново!
Тъкмо правех третия си лек скок, когато телефонът ми завибрира, беше Лин.
- Няма да повярваш кой току що си намери работа и при кого!
- Каквооо? Наистина ли? Къде? При кого? Каак? – въпросите заваляха без паузи и отговорих подробно на всеки един, а после Лин помоли да й дам Георги. Двамата си говориха доста дълго, докато аз разпитвах Таня за подробности около задълженията ми. След малко затвориха и той изглеждаше може би твърде самодоволен.
- Виж, не знам дали правиш това за да се харесаш на Лин, но определено върши работа, ако трябва да съдя по изражението ти.
- Толкова ли ми личи?- лека руменина се прокрадна по белите му бузи,- Но не, не го правя само заради това. От това, което Таня ми е разказвала, не трябва да се пречи на такава любов.
- Лельо не се обиждай, но не мислех, че ти пука за нас. Като двойка имам предвид.
- Алекс, това че съм строга с Лин и понякога прекалявам в... предпазването си, не значи, че не я обичам и не искам да е щастлива. А без теб, тя категорично НЕ е щастлива.
В крайна сметка ме поканиха да остана да вечерям с тях. Поговорихме за това кога започвам точно, как да го координираме със смяната в училище и за Симеон. Посъветваха да му се извиня, независимо от това колко се мразим в момента. Привидно се съгласих, но щеше да отнеме още доста убеждение от моя страна за да го осъществя.
Вечерта за пръв път от много време си легнах доволна, сякаш съм постигнала нещо и не съм чакала безучастно да се случи чудо, а в разговорът с Лин почувствах, че отново съм се свързала с нея.
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Нед 23 Мар 2014 - 18:41


На другия ден ме заведоха да видя къде ще е бъдещото ми работно място. Беше точно онзи тип забутани кафенета, където можеш да отидеш за да се усамотиш. В декорацията Георги беше наблегнал повече на удобството и това да го направи уютно, отколкото на модернизма. Стените бяха от тъмно лакирано дърво и покрити с картини, коя от коя по-абстрактни. Имаше хубава уредба за музика и избора на такава зависеше изцяло от мен. Масите бяха разпределели в помещението така, че беше неизбежно да не се уединиш, а от скътания бар се виждаше всичко. Щом застанах зад него веднага започнах да си представям различните хора, за които това заведение щеше да се превърне в ежедневна дестинация. Ето го момичето, което идва за да учи тук, защото вкъщи родителите й не спират да си вдигат скандали. Там е мъжът на средна възраст, който макар й да разполага с бюджет за много по-луксозни места, обича да идва тук защото му напомня на заведението, където е видял за пръв път любовта на живот си. А групичката младежи на най-голямата маса, са я превърнали в сборен пункт за да наваксват кой какво е правил.
Естествено, в началото действителността беше малко по-различна. Идваха досадни хора, изнервени, понякога просто откачени и скоро започнах искрено да се радвам на тези, които казваха „Добър ден!“ и „Ако обичате...“. Но имайки какво да върша, дните започнаха да се изнизват доста по-бързо.
Самата работа далеч не беше просто да си вися на бара и да слушам оплакванията на клиентите, като по филмите. Миех всичко, което имаше петънце, чистех подовете, ходех да събирам поръчките за продукти, в общи линий каквото можех да свърша, го правех само и само да събера по-бързо нужната сума. А когато имах свободно време, проучвах възможностите и изискванията за следване в чужбина или говорех с Лин.

- Все още не разбирам защо настояваш да работиш толкова много. До няколко дена мога да ти пратя пари поне за половината разноски!
- Искам сама. Да мога да кажа, че съм се справила без чужда помощ, да докажа на нашите, че мога да съм самостоятелна и не съм малкото им момиченце.
- Ама ти си моето малко момиченце!
- Млъкни! – казах през смях, - Сериозна съм! Имам нужда да го направя. – Налапах и последната хапка пица преди да е дошла поредната вълна хора.
- Добре де, както искаш. Да знаеш обаче, че ако ти писне, само кажи.
- Дадено!
Затваряйки телефона, вратата на кафенето се отвори. Влезе момиче на около 20 с огромна къдрава коса и забележителни очи. Носеше яке, доста широко за нея и торбести дънки, които само подчертаваха тънката и талия. Ще е лъжа ако кажа, че не се загледах за секунда. Имаше нещо в нея, което неминуемо привлече вниманието ми. Тя седна на една от масите, които гледаха към бара. Исках да я оставя да си избере първо и тогава да взема поръчката й , но веднага ми направи знак да отида при нея.
- Здравейте, какво ще бъде?
- Здрасти! Сигурно ти е скучно тук. – озари ме с перфектна усмивка, докато си играеше с косата си.
- Ъъм, да. Не е като да имам много с какво да си губя времето.
- А гледам и няма много клиенти в момента... Какво ще кажеш да ми направиш нещо, което мислиш, че ще ми хареса? Само че без да говориш с мен! Само да ме гледаш. – Хвана ме съвсем неподготвена, но идеята ми хареса. Наистина имах нужда от някаква занимавка.
- Добре, така да бъде! – Върнах се на бара и се загледах в нея, а тя като че ли се забавляваше от това, че се смущавах, когато срещнех погледа й. Той беше меко казано предизвикателен и намигването, което последва съвсем ме стъписа. Чак тогава ме осени мисълта, че това момиче ме сваля. Смешно ми стана като осъзнах какъв сляп идиот съм и се разсмях на глас. За съжаление, тя като че ли прие това за одобрение и продължи играта си.
В крайна сметка й направих един топъл бял шоколад с канела, заедно с кроасан с боровинки.
- Ето, заповядай. Кажи ако искаш нещо друго. – Побързах да намеря някъде да се скрия от нея, защото не исках да остава с грешното впечатление.
- Е, сега какво? Ти ще си седиш в онзи край, а аз в този? Ела да дам рецензия на избора ти.
- Извинявай, но имам много работа. Ако свърша, докато си още тук, ще дойда. – Докато изричах последните си думи грабнах парцала и кофата с вода и започнах да мия лъскавия вече под.
- Ха! Добре тогава. – Усмихваше се, но виждах, че посърна леко. Извади си книга и се зачете. Скоро започнаха да идват още клиенти и вече не ми беше нужно да се правя, че съм заета.
Подобни сценарии се разиграваха в продължение на месец, като всеки път закачките й ставаха все по-дръзки и по-дръзки. Много пъти просто си говорехме, други-играехме някакви игри, трети мълчахме заедно. Да, разчупваше ежедневието ми, но се чувствах гузно пред Лин, макар и да не правех нищо грешно.
Оставаха вече няколко дена до рождения ми ден, бях събрала парите и скоро щях да напускам, така че реших да говоря с нея. Както обикновено, седеше на същата онази маса от първия път и отново беше дошла преди всички останали. Седнах пред нея и ми се наложи да й привлека вниманието защото се правеше, че не ме вижда.
- Хкхм... КХМ, КХМ!!!
- А, да кажи? Не те видях.
- Виж, ъъъ... – И какво точно възнамерявах да кажа? Не бях помислила за това и осъзнах, че за всичкото това време даже не бях разбрала и името й. – Утре ми е последната смяна и повече няма да идвам. Просто исках да си кажем чао, все пак добре си прекарахме.
- Не е нужно да си казваме чао, нали знаеш.
- Е, аз... такова...си имам приятелка. Заради нея работя.
- Оооу. Можеше да ми го кажеш по-рано това! – Вече не й беше забавно, съвсем се ядоса.
- Да, съжалявам. Просто... ми беше приятно да си говорим и си помислих, че ако ти кажа, ще спреш да идваш и аз после с какво да се занимавам?
- Така било значи, прости си убивала време с мен?
- Не, не е така! – Започнах да съжалявам, че започнах този разговор. Нищо не можех да постигна и само правех нещата още по-зле.
- Спести си го. Ясна ми е работата. – Събра си припряно нещата и метна някакви пари на масата.
- Поне ми кажи името си! Аз съм Алекс.
- Ти вече се гавриш с мен!... Аби. – И избяга навън. Не тръгнах да я спирам, нямах какво повече да й кажа, но все пак това развали настроение, в което бях. Въздъхнах, прибрах парите и бавно се насочих към тоалетните. Измих си лицето и се загледах в отражението си. Не бях използвачка, нали? Те бяха хора, които се отнасяха с останалите като с играчки. Аз й се извиних, казах й истината, нямаше защо да ми е гузно. Или пък да ми е тъжно, че си тръгна. Нее, съвсем не ми пукаше...
Както се бях зазяпала, чух вратата отново да се отваря и затваря. Изморено се завлачих за да видя кой е, но преди да мога да изляза от банята, Аби отвори с гръм и трясък и за момент застана неподвижна на прага, с особено изражение на лицето.
- Какво пра... – Прекоси светкавично разстоянието между нас и ме прекъсна с целувка. Първият ми инстинкт беше да я отблъсна, но хватката й, макар и нежна, беше здрава. А след първоначалните си протести, се потопих във физическото усещане за близост и удоволствие и се отпуснах. Съвестта ми протестираш ли протестираше, но кой да я чуе. Устните ми се движеха сами, а нейните имаха вкус на поредния френски кроасан, който беше изяла преди малко.
И колкото бързо беше дошла, толкова бързо и си тръгна без да обели и думичка, оставяйки ме задъхана и с абсолютна каша в главата ми.
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Lolly on Нед 23 Мар 2014 - 20:50

супер интересно става bounce  харесва ми, браво Smile 

avatar
Lolly

Брой мнения : 108
Join date : 06.08.2011
Възраст : 27
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Rohlio on Пон 24 Мар 2014 - 13:10

bounce стана забавно Very Happy да видим сега дали ще се возим на самолет или не.... Smile 
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Let_me_love_you on Сря 26 Мар 2014 - 17:43

Оф, бе, слънчице - защо спираш да пишеш...  
avatar
Let_me_love_you

Брой мнения : 24
Join date : 16.02.2014
Местожителство : На границата между това, което съм и това което се иска от мен да бъда!

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by colorful_souls on Чет 27 Мар 2014 - 0:40

Нееее, харесвам Лин толкова много...
avatar
colorful_souls

Брой мнения : 5
Join date : 13.03.2014

http://facesofthecity.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Вто 1 Апр 2014 - 22:41

Отърсих се колкото можех по-бързо от шока и хукнах след нея. През витрината видях, че е на улицата и леко подтичва към спирката на трамвая, който се задаваше. Нямаше да я бъде тая! Нямаше да ми избяга, пък каквото ще да става! Затичах се бързо и тихо, за да не избяга съвсем ако ме види. Когато вече бях на няколко крачки я извиках.
- Аби! Чакай, не можеш да си тръгнеш така.
- Странно, аз точно това имах намерение да правя. – каза тя без дори да се обърне, но поне беше спряла. Наложи ми се да я заобиколя за да я погледна в очите. Изненадах се на студенината, която намерих в тях.
- Какво за бога беше това преди малко?
- Кое?
- О, хайде без такива! Много добре знаеш кое. - Студенината се превърна в снежна буря и сякаш замрази самата й същност.
- Не бях само аз в онази тоалетна. Не си го изкарвай на мен.
- Не си изкарвам нищо! Просто... Не трябваше да го правиш.
- Може би. Само че го направих. Но беше грешка и ти предлагам да спрем до тук. Доколкото помня имаше приятелка, която те очаква?
- Знам, не е нужно да ми напомняш.
- Виж, какво искаш? – Трамвая й беше отворил врати и ватманът очаквателно я гледаше.
- Нищо, тръгвай.
- Ха! Добре. – Не ме погледна втори път и скочи в трамвая, а той с бавно темпо се отдалечи. Капка вода падна на носа ми. Разбира се, че ще завали. Нямаше ли сега и светкавица да удари? Познатата мелодия на телефона ми се разнесе из празната улица. Обзе ме парализиращ ужас, че е Лин. Беше ли възможно да е усетила, че нещо се е случило и сега да ми иска обяснение? Обяснение, което й дължах повече от всичко всъщност. Погледнах си екрана и камък ми падна от сърцето.
- Тони, слава богу, че си ти. Трябва да говорим, нямаш си и представа в какво се забърках.
- Какво, да не искаш да отлагаме купона за рождения ти ден?
- Моля? Нее, не. Сериозна съм, наистина прецаках нещата.
- Ох, какви си ги замесила пък сега? – Правеше се на раздразнена, но знаех, че никога не би отказала да ме изслуша и винаги щеше да ми помогне да си оправя кашата. Понякога си мислех че даже й доставя удоволствие да се справя освен с нейните си проблеми,а и с чуждите. – Какво ще кажеш да дойдеш направо в нас след работа?
- Тъкмо приключих, след час съм там.


За този един час успя да се изсипе повече дъжд отколкото бях виждала през живота си. Когато стигнах до къщата на Тони, качулката, която бях нахлупила се беше залепила за главата ми и не осигуряваше никаква защита. Приятелката ми ми даде сухи дрехи, изчака ме да се изсуша, да изпия един чай и чак тогава ме попита какво се е случило. Познаваше ме достатъчно добре, че да е наясно с времето, което ми отнема да си събера думите.
- Е? – Започна първа тя от удобното си място в гнездото от възглавници на леглото си. Повдигнатите й вежди задаваха въпросите по-добре отколкото ако ме беше заляла с тях.
- Сещаш ли се онова момиче, което ти казвам, че идва много често в кафенето?
- Ооо, не!
- Да... – Лека по лека и разказах всичко с подробности, докато си сърбах чая и кършех пръсти. – Лошото е, че не знам как се чувствам. Трябваше да се възмутя, да я изгоня, да я нахокам, че си е позволила такова нещо. И на всичкото отгоре тичах по нея, Тони! Тичах!! И тя трябваше да е тази, която да ме светне, че имам Лин, вместо това да е единственото нещо, което да е като гравирано върху мозъка ми. – Главата ми тупна в дланите ми и си остана там известно време, в очакване на някакъв отговор.
- Ама ти имаш ли чувства към тази мацка?
- Не знам. – Вдигнах глава стресната от самата себе си. - Тоест не! Ето виждаш ли, съвсем се сбърках.
- Добре погледни го от тази страна. Лин я няма от много време вече, нали? Убедена съм, че я обичаш, но и физическата част на нещата си казва думата. Според мен тази работа е точно в това.
- И да е, би трябвало да мога да се контролирам!
- Така е. За това сега ще звъннеш на Лин, ще й обясниш какво се е случило и защо се е случило и ще се молиш да те разбере. А ако те накаже по някакъв начин, ще ти е за урок.
- Добре... Добре! Благодаря ти Тони, наистина не знам за къде щях да съм ако те нямаше. – Станах и я прегърнах силно. – Сега може ли да свалим някой филм, че не ми се прибира.
- Аа не! Връщаш се още сега и говориш с Лина. Никакво отлагане, никакви оправдания!
- Добре де, добре. Благодаря отново.

Първи свободен сигнал. Пет сърцебиения. Втори свободен сигнал. Още толкова туптежа.
- Здрасти слънце. Тъкмо исках да ти звъня. – Отново звучеше страшно изморена, но този път имаше и нещо друго. Може би трябваше да се вслушам повече, но думите излязоха преди да мога да се спра. Само че не очаквах да ги чуя и от нейната уста.
- Трябва да ти кажа нещо. – започнахме и двете в синхрон. За момент се стъписах,но успях да възстановя малкото самообладание, което имах по-бързо от Лин.
- Давай ти първа.
- Алекс, наистина не знам как да ти го кажа, но нещо се случи... Свързано е с колежката ми.
- Моля?
- Не беше нищо сериозно, заклевам се, не съм влагала емоцията! Просто се случи преди да мога да се осъзная и... Съжалявам толкова много, просто не знам как да ти опиша колко. Беше само веднъж и никога няма да има втори път! – Не знаех дали да се смея, да плача, да се ядосвам, да съм успокоена, че не само аз съм направила тази грешка или да съм притеснена, че и двете сме стигнали до там. В умът ми се случваше всичко едновременно, оставяйки на повърхността да изплува само шокът и най-вече туптящата, пареща болка, на която нямах право.
- О, Лин не! Наистина ли? – Мълчание. – Господи и аз... И при мен се случи и с ръка на сърцето заявявам, че няма да се повтори. Съжалявам, съжалява, съжалявам!
- И ти?
- Да...
- Алекс, имаме проблем. – Още малко и можех да чуя как сълзите й падат с тежестта на бомби.
- Знам. Какво ще правим?
- Довлечи си задника тук колкото можеш по-бързо, това правим! Не си се отказала, нали?
- Аз... Ъъъ...
- Как така „Ъъ“? Миличка само това не ми причинявай.
- Нищо не искам да ти причинявам, просто зациклих за секунда. – „Лъжеш.“ шепнеше гласчето вътре в мен. „Не е вярно!“ крещеше съзнанието ми.
- Лъжеш. – каза и тя.
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by sunn4o on Вто 1 Апр 2014 - 23:12

Е стига беееее!!!!      
avatar
sunn4o

Брой мнения : 391
Join date : 23.12.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by gaden_egoist on Сря 2 Апр 2014 - 9:36

Нееееееееееееее... Don't do this!!!!!            
avatar
gaden_egoist

Брой мнения : 98
Join date : 12.02.2012
Възраст : 23

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Rohlio on Сря 2 Апр 2014 - 9:57

Ееее.....това не ми харесва.... Embarassed Embarassed Embarassed   
avatar
Rohlio

Брой мнения : 405
Join date : 27.07.2010
Възраст : 41
Местожителство : Elin Pelin

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Шарената_сянка on Сря 2 Апр 2014 - 11:39

Поздравления за финала на последната част !
avatar
Шарената_сянка

Брой мнения : 217
Join date : 25.02.2014

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Lolly on Сря 2 Апр 2014 - 18:54

Оо, престанете да драматизирате ... нека стане малко напечено  Wink 

Супер е историята, чакам с нетърпение продължението  bounce 
avatar
Lolly

Брой мнения : 108
Join date : 06.08.2011
Възраст : 27
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Dragon Fly on Сря 2 Апр 2014 - 19:01

Хаха, а така Lolly!
Спокойно момичета, всичко е под контрол... май Very Happy 
avatar
Dragon Fly

Брой мнения : 166
Join date : 05.02.2014
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Гуфи on Чет 3 Апр 2014 - 2:12

  еднa от нaй прекрaсните истории които съм челa.
avatar
Гуфи

Брой мнения : 47
Join date : 06.08.2010
Възраст : 24
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: ПРИВКУС НА СЪЛЗИ

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите