Доверието...

Go down

Доверието...

Писане by Гост on Пон 27 Яну 2014 - 15:13

Та така момичета, било то лес, било то би, било то транс или както там се наричате всички сме хора, човешки същества, в нашия свят влизат и излизат хора постоянно, запознавате се, опознавате се... Въпросът ми е "доверявате ли се" на кой и колко и защо? Аз лично, понеже отварям темата смея да твърдя, че усещам енергията на хората и понякога, когато срещна нов човек, мога още на първа среща да му споделя много лични неща, неща които не споделям дори и на най-близките си хора, но дали това е "доверие" или просто разчитам на факта, че е непознат, който надали ще видя скоро и най-вероятно няма да имаме общи познати или когато с този човек се опознаете и станете по-близки започва притеснението "дали не му доверих повече, отколкото трябваше"... Smile Често хората обичат да споделят лични неща на непознати, когато вярват, че няма да ги срещнат вече, но света е малък, а и отношенията различни, случва се понякога с този човек да завържете приятелство. Притеснявате ли се от факта, че сте споделили личните си неща или просто му се доверявате. Поставям тази тема на лична основа разбира се, но ще се радвам да споделите и Вашето мнение по въпроса, което ще бъде ценно за мен. Smile И да добавя, аз лично никога не съм имала проблем с това да споделям, но определено срещам хора и то не е един, които искрено се притесняват да го направят или когато го направят, се чувстват несигурни. И да, знам че е въпрос на личност, на характер, на индивидуалност, но все пак темата ми е интересна. Smile

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Dion on Пон 27 Яну 2014 - 18:01

Интересна тема "Доверието" !

По принцип в днешно време не е много сигурно доверието при непознати и познати. Според мен наистина много важното е в доверието е да си над 80% и 90% сигурен, че човека от среща си го опознал, за да си отпуснеш разума срещу него, за да те разбира. Говорим за сериозните неща, нали? Не мисля, че думи, изказани от най-дълбоката душа на някого биха се допрели до напълно непознат или скромно познат човек. Друго е, когато няма с кой да споделиш и да започнеш да търсиш доверието на непознати хора, които да усетиш като тези, на които в действителност ти се иска на тях да се довериш и да те разбират, както ти тях. Преди всичкото това доверие, първо трябва да се доверяваме на себе си.
За мен игра с Доверието не бива.

(:
avatar
Dion

Брой мнения : 257
Join date : 14.12.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Гост on Пон 27 Яну 2014 - 18:14



Благодаря Ти за Доверието, ето и поздрав от мен! Smile

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by :):):) on Пон 27 Яну 2014 - 19:39

Споделяне - с почти всеки, който ми е симпатичен, или когато ми е скучно. Понякога чувствам непознати много по-близки от хората, които би трябвало да ме познават добре. Може би именно малкото познаване на някого не е довело до разочарование или пък търся по-повърхностни отношения, за да получа сравнително неутрално и обективно мнение по даден проблемSmile
Доверяване - също не е проблем за мен. Особено в непознати ситуации. Не че не слушам винаги себе си, но част от авантюристичните ми простотии, често завършвали с прекрасни приятелства, са започвали именно така.
Доверие в смисъл да разкрия себе си до край - също съм ок, но доверие, да не говорим за вяра е друг - не, благодаряSmile Опитът
С едно изречение, което можеше да замести предишните глупости - мога да мина през всички фази на натоварването на други хора с личността си, но не обичам да вярвам в други хора, защото винаги ме разочароватSmile И мога да споделя и най-съкровенните си мисли и мечти, но не и да се доверя на лъжите на някого, че ме обича искрено, примерноSmile
avatar
:):):)

Брой мнения : 57
Join date : 20.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Гост on Пон 27 Яну 2014 - 20:03

Или аз съм тъпа или нищо не разбрах от казаното по-горе! Или може би бяха някакви думи... думи... думи... и просто думи... въобще доверяваш ли се на някого?!?! Smile)))

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by :):):) on Пон 27 Яну 2014 - 20:16

Не ми свикна с начина на мислене и изразяване и това еSmile
Да, доверявам се на всички за личните си просотии в минало време, особено на непознати. Доверявам се и за организирането на бъдещи простотии с напълно непознати. ВинагиSmile
Не, не се доверявам на никого за неща, които са свързани с усъвършенстването на прекрасната ми личност. Не, не се доверявам на други хора, когато става дума за чувстваSmile
Шизофрения в много чиста форма
avatar
:):):)

Брой мнения : 57
Join date : 20.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Hun7eR's Fac3 on Пон 27 Яну 2014 - 21:41

Доверието може да ми го спечели само човек, който се е доказал по един или друг начин. Споделям с хората и не ми е абсолютно никакъв проблем, но прекалено лични неща като преживявания, които са променили по някакъв начин мирогледа ми ги споделям на хора, които са ми близки и са спечелили това "право".
avatar
Hun7eR's Fac3

Брой мнения : 97
Join date : 30.11.2013
Възраст : 23

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Гост on Пон 27 Яну 2014 - 22:29

Ми аз мисля, че доверието се печели, за него човек трябва да се бори...

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Maybelline on Пон 27 Яну 2014 - 22:33

Имам доверие на хора, които са доказали във времето, че ще ми пазят гърба, каквото и да стане. Иначе не споделям неща, които могат да бъдат използвани срещу мен, освен, разбира се, на гореспоменатите хора.
Повечето хора са на моменти и се поддават на влияния и на емоциите си. Затова дотук съм се доверила максимално само на хора, които почти не изпитват емоции - на такива трудно можеш да повлияеш, защото не само нямат емоции, но обикновено липсата на емоции бива замествана с висок интелект. Студени и умни - най може да им се има доверие.
И... ако искам нещо да остане тайна, не го казвам на никого. Obviously.
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Гост on Пон 27 Яну 2014 - 23:00

Да разбирам, че "емоция" е трудна дума и трудно чувство, незнам защо... Емоция за мен е чувство да бъдеш "жив", какъв е проблема на повечето хора с емоцията не мога да разбера...

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%8F

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by БлатнаФея on Вто 28 Яну 2014 - 0:21

Определено имам проблеми с доверието. Дори с най-близките си приятелки не споделям всичко. Къде от неудобство, къде от страх да не се "разголя" и да не стана прекалено уязвима...
Но, да, с непознати е по-лесно да споделяш. Само да споделяш обаче. Доверието значи много повече от това.
Като цяло, различните хора знаят различни неща за мен. Просто защото с един ми е комфортно да споделя едно, с друг - друго.
И само с един човек мога всичко да споделя и го правя. Не искам да има тайни между нас, нито премълчавания, от които да се разраснат пукнатини в доверието помежду ни.
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by UsualSuspect on Сря 29 Яну 2014 - 3:13


По принцип избягвам да говоря за доверието, защото то е променлива величина.Днеска слънчево, утре вали дъжд. Аз имам доверие само на себе си и на роднините си, за останалите не мога да твърдя такова нещо... Има го, но не е на 100%
А и не ми е нужно доверие, за да споделям на някого нещо важно, нещо ''тайно'' или нещо деликатно. Предпочитам да се доверявам въз основа на реални действия, на доказани хора. Това какво ще си говорим и споделяме въобще не ме засяга. Изгдарила съм иначе някакво конкретно доверие към неколцина приятели, но то е защото са ми спасявали задника в много кофти ситуации. Да се запозная с някого и веднага да почувствам, че му имам доверие.. по-скоро не.

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by vali.um on Сря 29 Яну 2014 - 17:39

Ами аз в моя живот използвам думата "доверие" по по-различен начин.
Не като доверието, което гласуваш на някого споделяйки му някакви твои "зловещи" тайни, ами като доверието, което му гласуваш, приемайки го в своя отбор.
И то доверие, което никога не може да си на 100% сигурен дали ще бъде оправдано.
Защото когато се създава екип, се разпределят отговорности. А не можеш да разпределиш отговорности, без да отпуснеш определен кредит на доверие. И в крайна сметка може само да се надяваш, че човекът действително ще се справи. И че си взел силен състезател.
Доверието при всички случаи е скъп ресурс.
Да, разбира се, че си има критерии, по които си набелязваш хората. И все пак никога не може да си 100 % сигурен. Нали?! На мен от 3 години насам, чисто професионално, най-големият ми приоритет е създаването на екип.
Просто защото когато искаш да реализираш проект /специално театрален/, екипът ти трябва да цъка съвършен като часовников механизъм. Защото не може 1 човек да свърши всичко /дори и в моноспектакъл/.
Мисля си, че когато допускаш човек в живота си, важи същото. Предполага се, че сте от 1 отбор. Някак неизбежно е.
Споделяйки отговорности, си гласувате доверие. Ще се съгласите, няма как другояче.
Обаче толкова е разкошен вкусът на триумфа, когато събереш перфектния екип, в който всеки дава максимума си и не спирате да се надскачате, да се изненадвате взаимно, да се допълвате/, че ти държи с години!!!
Чувство на благодарност и радост в най-чист вид!!!!!!!!!!!!
Направо танцуваш цял ден от радост, ей така като в този клип:
avatar
vali.um

Брой мнения : 57
Join date : 20.11.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by quaerendo on Нед 23 Фев 2014 - 22:48

Имам доверие на всеки. Подхождам към хората с доверие - не се познаваме, няма защо да се лъжем. Нямам причина и аз да го правя. Може да реша да споделя или не нещо лично, но на всеки давам 100 % доверие. Лошото е, че повечето хора бързат да ги похарчат. Започват да лъжат, често без никаква причина, просто защото сме свикнали така предполагам. Свикнали сме да бягаме и да се крием. Не мисля, че доверието трябва да се печели, извоюва или каквото и да е. То е даденост, както доброто в нас.

quaerendo

Брой мнения : 15
Join date : 10.09.2013
Местожителство : софия

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Гуфи on Вто 11 Мар 2014 - 13:26

Доверявам се лесно,но след това страдам защото всеки път се разочаровам.Много са малко хората които са спечелили доверието ми и са го оправдали.Това са най близките ми,които буквално години наред се е градило отношението ни.На непознати,на първи срещи и пр съм способна да си разкажа едва ли не живота,може би защото съм си такъв човек,няма какво да крия и спестявам.Има различни видове доверие.Конкретно към непознати съм много доверчива.В една връзка обаче не знам защо но никога не ми вярват на мен.Може постоянно да показвам и доказвам че може да ми се има доверие,но просто винаги нещата са с изход:"нямам ти доверие защото ще направиш така и така." и тука идва парадокса че аз дори въобще не съм си и помисляла за подобно нещо хаха.както и да е,офтопик.
avatar
Гуфи

Брой мнения : 47
Join date : 06.08.2010
Възраст : 25
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Доверието...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите