Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by ivkapivka888 on Вто 21 Яну 2014 - 23:33

Това, което ми изкача като картина е лицето на баба ми..... Very Happy Всъщност тя реагира доста в пъти много, ама доста много по-меко от майка ми...., което ме шашна! Очаквах скандали, тръшване на врати и общо взето същите филми като с майка ми, само че в троен размер! Реших да й го кажа на обществено място, за да избегна удърната вълна от емоции, защото си представях какво ли не ако бяхме насаме! Даже тя тогава виждаше, че нещо пърхам като пеперуда и ме подпитваше дали не съм се загаджила (хахахх) и аз на кафето в парка й казах, че пак съм влюбена в момиче.... общо взето разказах й всичко! И за себе си, и за момичето.... направо.... не мога да забравя тази физиономия.... Едно такова ухилено, опулени очи, леко неадекватен поглед и изрича: ''Ужас, Иве, как така? Леле какво ми дойде до главата... (пуфтене, след малко подхилкване, пак пуфтене) Ама то на тебе това ти е от главата, щот не си добре, ех... Ама не се лекува.'' И това беше. Нямаше викове, нямаше истерия, просто отсъди, че не съм добре с главата и сигурно й е станало жал да не ме тормози.... Very Happy 
avatar
ivkapivka888

Брой мнения : 428
Join date : 01.01.2013
Възраст : 26
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by NeverNeverLand on Чет 23 Яну 2014 - 19:44

SmileSmileSmile написа:А преекспоанирането на разкриването? Хубаво - гей си, но на кого му пука, освен на най-близките ти...евентуално?

Аз ли криво разбирам, или все пак можем да разширим кръга на "разкриването" в тази тема осван мама, тати и кака/бате. Понеже е тясно свързано с факта, че хората излизат, неизбежно е и всеки път да се сблъскват с приятели, познати и колеги, ако са нормални социални същества   
Я ми кажи сега дали те разбрах правиално. Освен в леглото се правиш, че не познаваш приятелката си ли, или какво? Няма прегръдки, няма целувки, не я хващаш за ръката понеже какво? Срам те е, че някой ще те види и разбере, а според теб това не му влиза в работата и ще доведе до "рев и сополи"? Ай, стига бе!  bounce 


the sea написа: Споделям мнението на lira, че разкриването е едно доста лично и индивидуално решение, и всеки трябва да бъде уважаван за него, независимо какво  е то. И дали лицето Х ще се разкрие или не зависи от много обстоятелства.

Това с обстоятелствата е важен фактор, да. И все пак подкрепям тезата, че човек е по-свободен и по-щастлив, когато се разкрие. Иначе тайната мъчи и потиска. В даден момент започва и да пречи да живееш по нормален начин. Като изключа разни гимназисти, мисля, че с възрастта и съзряването, идва и разкриването. Иначе този срам погубва красотата на каквато и да е връзка (ако можеш да наречеш връзка това криене като мишок)  Embarassed 

avatar
NeverNeverLand

Брой мнения : 128
Join date : 23.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Slowdark on Чет 4 Сеп 2014 - 0:28

Дами, благодаря на всички за коментарите. Уважавам всяко мнение и знам, че има причина то да е такова. Както и път пред всяка от нас. Достатъчно са хората и ситуациите, които ни 'бодат' в света, затова е важно да се подкрепяме взаимно.
Namaste!
avatar
Slowdark

Брой мнения : 4
Join date : 11.01.2014
Възраст : 39
Местожителство : София

http://psychotherapy.alle.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Елена on Нед 7 Сеп 2014 - 18:44

Единственото, което искам да „заявя” е, че адски много ме кефите – емоции, мнения, семантика, изобщо, искрени и идеалистични! Много любов, хора!
Почти се разплаках от смях четейки “спора” между Maybelline и Slowdark, непоклатимостта на Luvcheto_90, още сме в очакване на sunn4o, разумния подход от страна на Passion and Poison – когато използваш цитат поне не могат да те нападнат за личното ти мнение...както и всички останали след това. Напрежението ескалира, позициите се затвърждават/вкаменяват дори/, лее се бира, говори се за проблеми, млади клошарки се събличат.. наистина много ме зарадва тази тема.
Това исках да заявя. А сега, по същество..

Това, което мога да кажа за себе си е следното: давам обяснения по определен начин, в определен аспект и при наличие на конкретен повод, при това само на когото преценя, че ще разбера поне до някаква степен това, което се опитвам да изразя. Иначе не виждам смисъл. Но цялата история с „разкриване vs парадиране vs криене” ми се струва прекалено размита. Аз мога да не споделя сексуалната си ориентация с някого и 5 години напред от запознанството ни, но не защото се „крия”, надали и моментът, в който научи ще бъде предшестван от моето „разкриване”. Просто нещата се случват и когато ситуацията предполага малко повече конкретика в тази насока, дори и да е просто разговор, хората си питат и аз отговарям, освен, ако не е имало нужда да обясня предварително за какво става въпрос. А, в общи линии, поне при мен, хората трудно правят връзката между сексуалната ми ориентация и мои думи/действия, освен ако не са .. чисто сексуални.

Л.О.: Момента, в който отново някой спомене “нашия нетолерантен, дървен, не особено широкоскроен и отхвърлящ народ” – идва ми да пища. Не искам да защитавам родните хомофоби, но... Някои от “разбиращите”/извън БГ/ са дотолкова толерантни, просто защото са ги научили да не мислят и да изпълняват. Нормално е да са ОК с всичко, ако изобщо им пука, освен това те не ти влизат в положение, не разбират какво ти е, просто са ОК. Да не говорим и че не винаги са, но не го показват. Толерантността е нож с две остриета и адски надценена, ако се замислите – това, че си “толерантен” по начало показва, че ти поставяш някакво разграничение между хората на база “…”. Не е проблемът само в народа ни, индивидуален си е за всеки. Whatever.

Наистина не е добре да те изгонят от вас, защото харесваш индивиди от същия пол, или от работа, или от където и да е. Това не е решение, нито избор, то просто си е и родители/работодатели/, които биха постъпили така очевидно не са способни да разберат. Следователно подкрепям отсъствието на споделяне с тях в тази насока. Това не означава, че си нечестен, просто на тази тема никакъв не си, щото – така или иначе комуникация не се получава. И тъй като не съм един от най-практичните хора фактът, че няма и да ме изгонят би бил само един бонус. Не понасям неадекватно отношение към това, което споделям с хората, под формата на свои мисли, идеи, предпочитания. Уважавам себе си достатъчно за да не споделям в всички всичко.

Първият път когато някои приятели забелязаха, че ме привлича нежния пол, те бяха “wtf, Елена, как така, от кога, защо, какво, по дяволите!?”. Тогава се наложи да обясня предисторията, но при самата ситуация нямаше как иначе. Те останаха дълбоко обидени, че не съм споделила по-рано, разбира се, за малко. След което момчето ми обясни, че така или иначе е трябвало да избие на някъде/лудостта ми/ и това е един добър компромисен вариант, а момичето пожела да експериментираме...Но като цяло наистина при мен не е криене, а по-скоро – ходите на курс по рисуване – рисувате си, ходите на училище – учите си, обичате планината – правите си походи, и едва когато тръгнете да излизате по барове и прочее – ами всеки сваля това, което харесва – в моя случай Всичко Very Happy И, разбира се, май е важно да отбележа, че не съм била отхвърляна заради това. Дори май предизвиках интереса на някакви хора, с преживяванията и увлеченията си. Колкото до нашите – минаха през периода „Тя е хомосексуална, тя е би... Тя е асексуална” През какво ли не, но не им стиска да ме питат открито. В такъв случай да си гледат работата, на мен ми е забавно. Иначе и нашите са готини, та няма да ме изгонят мисля.

Относно използваните от вас термини като „мишка”, „мишкуване” и прочее – не мисля, че на този тип хора сексуалната ориентация им е проблемът. Липсата на открито признание не означава винаги криене. Като не искаш да говориш за личния си живот – ами не го правиш. Стигне ли се до „мишкуване”, обаче, нещата отиват на зле. Особено моментът, в който започнеш „да използваш подходящия род, говорейки за гаджето си”, защо хората зарязахе номера с „Една приятелка ...”!? А другият момент – този, при който ние търсим Подкрепа – и после се чудим защо хората се опитват да излекуват „обратната сексуална ориентация”..какво значи да търсиш подкрепа – „оо да, много обичам зеления цвят и ваниловия сладолед, може ли някой да ми помогне”?!?!

С развитието на темата забелязах, че стигате до „съкрушени родители”, „кошмари”, „съкрушените ние”, усложнен живот, ала бала .. Отново казвам – ако наистина се чувствате така проблемът е мнооого далеч от сексуална ориентация. Единственото, което би могло да ме „съкруши” във връзка с „аз си падам по момичета” е, че мацката, която ми е направила впечатление най-вероятно не си пада по жени /чисто статистически погледнато/.
Лошото е, че ако самите разкриващи се го приемат така и тези, пред които се разкриват евентуално ще го възприемат така, дори на подсъзнателно ниво. Нормално е когато някой близък види, че не се чувстваш добре със себе си да ти пожелае една стабилна промяна, като предложи помощта си, разбира се, понякога са и по-радикални, колкото повече ви обичат - толкова по-радикални!

Някои приятели дотолкова нелепо са разбрали, че си падам по девойки, в резултат, на което дори не ме взимат на сериозно. Веднъж бяхме навън с един приятел и обикаляхме заведения и градинки – в рамките на една вечер три момичета ми залепиха по 1 шамар – е, една или две от тях по друг повод, но аз обясних за всяка и той просто се чудеше дали да се смее на ситуацията или на мен като цяло. Много е тъпо да не ти вярват. Може ли сега да спра с влечението към момичета, само защото не ми вярват хората!? Дори няма неща от сорта „ще ти мине, това е период”, просто едно „Елена, пак си правила глупости, даже и ти не знаеш какво и защо ..” и ..дотам. Съъкрушително.

В крайна сметка има предостатъчно неща, заради които да бъдем отхвърлени от обществото за да съсредоточим вниманието си върху едно единствено.
Тъпото е, че повечето хора си избират един аспект/елемент/фактор в дадена ситуация и го поставят в основата, забравяйки, че останалите съществуват и оказват влияние. Това да се „разкриеш” е много различно от това да приемеш себе си, още повече да познаваш себе си. Иначе ти откъде ще знаеш какво точно разкриваш, в крайна сметка..

И в заключение – Много любов, момичета, много любов!
....Извинявам се за обема на поста си, но вие сте се изказвали, изказвали.. не исках да пренебрегна нищо! А също така се надявам да се усещат местата, над които властва лорд Сарказъм, иначе ще изглеждам супер тъпо.
avatar
Елена

Брой мнения : 518
Join date : 04.07.2012
Местожителство : Центърът на света

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите