Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Slowdark on Чет 16 Яну 2014 - 0:12



Разкриването е сред най-трудните и емоционални процеси в живота на хората с различна от хетеросексуална ориентация. Обществото има нужда от етикети – хомосексуален, бисексуален, хетреосексуален, транссексуален, асексуален…
Разбираем, но и доста неуспешен опит да укроти страха от непознатото.
Има много причини  да разкрием сексуалността си, но всяка от тях  е индивидуална и решението трябва да бъде взето задължително от нас самите, без оказване на влияние и притискане.
Причина може да е желанието ни да увеличим самоуважението си, причина е и желанието да постигнем свободата да живеем живот, който искаме и харесваме, да сме честни с близките, приятелите и със себе си, да си позволим да бъдем Личност.
Много голяма част от чувството, от красотата, от усещането на любовта са смачкани под страховете и несигурността в самите себе си... от срама дори... и само тези, които са се разкрили могат да го оценят.

Всъщност прикриването на сексуалността носи не по-малко поражения, отколкото разкриването. Живот, построен върху лъжа, срам и в постоянен страх, че можем да бъдем разкрити е живот без щастие, с открадната, скрита нежност. Усеща се и като липса на собствено  достойнство, придружен от силен срам, несигурност, дори яд към себе си...

Разкриването на сексуалността не ни променя, ще сме все същата личност, която сме били преди това. Само че по-открита и по-честна с приятелите и семейството си, което е огромен плюс. Тези, които ни обичат заради самите нас, заради това, което сме - като човек, личност, приятел.... те ще останат. И дори ще се отнасят с повече уважение. Най-важното е, че собствената ни стойност в нашите очи ще се повиши неимоверно, както и самоприемането ни, защото кой харесва уплашените?
Облекчението е огромно.
Споделянето, заявяването, подкрепата, която може да получим от значими за нас  хора, поведението и реакциите ни такива каквито са, живот без страх и тайни, изживяването на любовта без ограничения, излизането от „гардероба” , всичко това се нарича процес по разкриване (coming out).

И все пак:
Защо е важно да се разкрия?
Има много причини за това и всички те могат да тласнат живота ни в много положителна насока. Като за начало ще отпадне нуждата да хабим енергия да крием това, което сме и човека, когото обичаме. Да измисляме мъжки имена на жената, която обичаме и да говорим за нея в ‘подходящия’ пол. Това е изключително облекчаващо, отколкото живот воден в тайна, в притеснение какво ще каже този или онзи, ако разбере? И винаги остават още толкова хора...
Разкриването може да изглежда свързано с другите хора в живота ни,  но истината е, че то е най-много свързано с нас самите! С искрено приемане и наслаждение (защо не!) на себе си, това, което сме. Това е един дълбок процес с приемане към нашата същност, което прави душата ни много по-спокойна, а заедно с това и много по-силна.  
Когато човек е истински това може да помогне да бъде по-близък със семейството и приятелите си. За някой може да е по-вярно да се разкрие първо пред най-близките си – родителите и семейството. За друг пък това може да е твърде силно емоционално напрежение и да е по-лесно да започне с приятели и познати.
Няма универсална рецепта. Нужно е всеки сам да усети своя начин и време за това. В никакъв случай не бива да принуждаваме себе си да се разкриваме насила или когато не сме готови за това.
Но от друга страна как да разберем, че сме готови когато страхът от отхвърляне винаги ще го има? Ще усетите, че сте готови по усещането, че се чувствате все по-сигурни и уверени в себе си като човек. Все по-приемащи и спокойни със себе си.
Тъй като разкриването е нещо, което правим на първо място за себе си е добре да си го припомняме, когато усетим притеснението от реакцията на другите. Неизбежно ще дойде момент, когато ще се наложи да се разкрием пред някой, който не е толкова добронамерен и разбиращ, но тогава това ще е по-скоро процес на заявяване, отколкото разкриване. Можем да се разкрием само пред хора, на които държим.
Възможно е много хора да реагират остро и нараняващо, под влияние на шока и неудобството, без да осъзнават болката, която може да причини реакцията им. Не всички може би ще бъдат склонни да изслушат и/ли да прочетат повече по въпроса.
Не се тревожете от това, напълно нормално е. Важно е да помним, че не е наша отговорност да променяме онези от тях, които никога няма да отворят ума си. Това е техен процес на приемане, отричане и/или шок. В такъв момент някой хора нападат, други искат да ни помагат да бъдем „излекувани”, а трети млъкват и не желаят да говорят повече за това.
Единственото, което може да се направи е да бъдем търпеливи и да дадем време да свикнат с мисълта, както сме и ние самите сме имали тази нужда. Ако има възможност би било хубаво да се опитаме да споделим нашето виждане и усещане, говоренето помага на повечето хора да преодолеят по-бързо шока и изненадата.

Важно е да разкриете себе си, но не бързайте. Нека бъде тогава, когато усетите себе си по-уверенa, стабилна и приемащa се!

Много млади хора, под влияние на страха мислят, че ако се разкрият пред родители и/или приятели, то подкрепата, която се надяват да получат от тях ще ги окуражи и направи по-силни. Всъщност посоката е обратна.
Възможно е родителите и близките ни да ни подкрепят безусловно, но е възможно и те самите да са в шок и да имат нужда от време, за да осъзнаят това. Ако сме все още несигурни и уязвими и отсреща не получим добронамерена реакция на подкрепа има риск да съборим и малкото увереност, която сме добили в приемането на себе си и да попаднем отново в отричане, себененавист или депресия.
Разкриването не променя човек,  променя се само качеството ни на живот, по-истински, искрен, пълен със смисъл живот и не на  последно място – усмихваме се по-често. Smile
Разкриването е не е събитие, която правим днес и край! Разкриването е процес, който продължава цял живот. Винаги ще има нови хора и нови ситуации, в които се налага да решим дали да се разкрием, как и кога.
Вие какво решихте?


Последната промяна е направена от Slowdark на Чет 16 Яну 2014 - 1:26; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Slowdark

Брой мнения : 4
Join date : 11.01.2014
Възраст : 39
Местожителство : София

http://psychotherapy.alle.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by sunn4o on Чет 16 Яну 2014 - 0:29

Благодаря за темата. В много точен момент ми се появява. Ще споделя личен опит в някой по-нормален час от денонощието.
avatar
sunn4o

Брой мнения : 392
Join date : 23.12.2013
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by UsualSuspect on Чет 16 Яну 2014 - 9:53

Много хубава и изчерпателна тема Smile
Нямам кой знае какво да споделям за личният си опит в тази сфера, защото аз представлявам редките случай, в които ''излизането от клозета'' се случва много по-рано. Тоест не губих време, ами още като ученичка...била съм на 15-16, просто казах на нашите, защото установих, че когато ''порасна'' ще имам ядове с това. Така че моят принцип е - колкото по - рано, толкова по-добре. Никога няма да съжаля, че избрах да постъпя така, защото дадох на родителите си бая време да го преосмислят и преживеят, за сметка на това майка ми все още не понася мисълта, но я знае. Докато баща ми е пич в това отношение и дори се интересува от връзките ми и жените в живота ми, че даже и познава най-важната Smile На този резултат се радвам изключително много, защото сега съм вече на 24 ... ако тепърва носех тоя довар на плещите си, сигурно вече щях да съм полудяла.
Колкото за приятели, роднини, близки, познати и общество - аз съм си гей. Приятелите ми знаеха още преди нашите, никой не ме е портил или разнасял, никой не беше шокиран и никой не се възпря да контактува с мен. Съвсем малко по-късно вече бях събрала достатъчна порция кураж и себеуважение , че да не бъде тайна за никого, макар никой от роднините ми да не бе особено ласкав и предразположен към ''сензационната новина''. Доволна съм, а може би имах и голяма доза късмет, понеже въпреки всичко - не съм се чувствала отритнала от никого.
Един единствен път усетих леко напрежение и колебание дали да се разкривам, когато за първи път започнах да работя. Не знаех с какво ще се сблъскам, а и не желаех да загубя спокойствието и комфорта си на работното място, но месец по-късно преодолях и това. Отново не съм имала кой знае какви проблеми, когато казах на всички.
За мен...разкриването на идентичността на всеки човек с различна ориентация е много важно...и не се бия в гърдите , защото съм направила този избор, а повечето от нас не са. Но като човек с такова мислене имам трудни времена разбирайки защо мнозинството от близките ми приятелки правят живота си толкова неконтролируем и сложен, базиран на страх и въздържание. Повечето от тях са вече на пон 26-7-8 години и...нищо.
Както беше написано по-горе, толкова излишна енергия и време се отделя в насоката да НЕ си живееш живота продуктивно и пълноценно и с всеки ден, да става все по-трудно да си скриеш живота от хора, които си живеят техния без никакви извинения и подобни притеснения.
Не е честно и това е едно от най-безумните и жестоки престъпления, които човек извършва сам срещу себе си.
Не става въпрос за нещо по-голямо от жертвоприношение, чест и други банални личностни висини... става въпрос за нещо много елементарно - живот. Живот без преструвки, схеми, вайкане и поведение на отчайваща безнадеждност, която далеч не съществува, освен ако ти не я виждаш навсякъде , а това е проблем... който само ти можеш да си решиш.
В крайна сметка щом повечето хора с обратна ориентация не желаят да се разкрият дори пред най-близките си, значи се срамуват сами от себе си. Значи не се приемат и подсъзнателно и те го намират за нередно. Щото ако намирая нещо в себе си за напълно естествено, то няма как да чиракуваш над чужди бараки, жертвайки тия преброени и оскъдни годинки, в които си млад и можеш да бъдеш както по-горд със себе си, така и по-уважаван и обичан. С годините стотици пъти видях и възприех, че няма нищо по-хубаво от това да бъдеш откровен за себе си... що се отнася за нещо толкова сериозно, хората забелязват и знаят колко е трудно всичко това за нас. Който се крие забавя процеса на обогатяване културата на българина, от която той толкова ясно се нуждае.

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Passion and Poison on Чет 16 Яну 2014 - 12:22

"Когато откриеш страхa - той или ще те превърне в личност или ще те унищожи! Страхът е внушение, той не съществува! Така както си го създал, можеш и да го унищожиш! Изправяйки се срещу страховете си се превръщаш в човека, който искаш да бъдеш.. бягаш ли от тях - не си жив!"
avatar
Passion and Poison

Брой мнения : 574
Join date : 04.10.2012
Възраст : 22
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Maybelline on Чет 16 Яну 2014 - 19:30

Slowdark написа:Причина може да е желанието ни да увеличим самоуважението си, причина е и желанието да постигнем свободата да живеем живот, който искаме и харесваме, да сме честни с близките, приятелите и със себе си, да си позволим да бъдем Личност.
Никой не е напълно честен с всекиго. Повечето хора през повечето време са донякъде честни с някои от хората около себе си. Много се надценява това да си честен с близките си. Повечето хора не само нямат причина да бъдат напълно честни с роднините си, ами и имат причина да не бъдат. Аз, например, имам "близки" роднини, които не знаят на колко години съм... къде уча... къде работя... дали имам гадже (камо ли от какъв пол е)... дали съм здрава... дали съм жива... И не виждам защо ще съм честна с тях, дори ако ме попитат коя година сме. Нарочно бих им казала, че сме 2011. Камо ли да съм честна за нещо, което всъщност е важно за мен.
Роднините не си ги избираш. Добре е да си намерил приятели, които си заслужават. Ако си, то никой няма да ти създаде проблем за сексуалната ориентация (а ако създаде - да се маха от живота ти, не си го вързал да ти е приятел). По-скоро ще ти създадат проблем, ако пушиш и пиеш, което, за разлика от хомосексуализма, наистина не е добре.

Slowdark написа:Много голяма част от чувството, от красотата, от усещането на любовта са смачкани под страховете и несигурността в самите себе си... от срама дори... и само тези, които са се разкрили могат да го оценят.
Не. Смачкани са от същите тези "близки" хора, за чието мнение не си заслужава човек да дава 5 пари. Ти можеш да си със супер високо самочувствие, безстрашен, уверен човек, и пак да не се разкриеш пред определени роднини, защото ползата от разкритието ще е доста по-малка от вредата. А вредата варира при различните семейства. Едно е да криеш от определени "близки", защото те е срам или се страхуваш от неодобрението на мама (това може да е причината само на идиот. Който се разпознае... да вземе да преосмисли чий живот живее и да спре да бъде идиот), друго е да криеш поради някаква практична причина като това, че може да се окажеш на улицата в следващия момент, понеже желанието ти да си честен с целия свят е надделяло над здравия ти разум. В последния случай разкриването също е постъпка на идиот. Чака се, докато човекът стане самостоятелен, или докато не е убеден, че няма да го изгонят от дома му. Има неща, които са над великата честност с всекиго, и това, да имаш покрив над главата, е едно от тях.

Slowdark написа:Всъщност прикриването на сексуалността носи не по-малко поражения, отколкото разкриването. Живот, построен върху лъжа, срам и в постоянен страх, че можем да бъдем разкрити е живот без щастие, с открадната, скрита нежност. Усеща се и като липса на собствено  достойнство, придружен от силен срам, несигурност, дори яд към себе си...
Абсолютно. Човек, който крие сексуалната си ориентация по принцип, за мен е идиот. Именно защото не си живее живота, а се крие като мишка от хора, чието мнение няма никакво значение.

Slowdark написа:Разкриването на сексуалността не ни променя, ще сме все същата личност, която сме били преди това. Само че по-открита и по-честна с приятелите и семейството си, което е огромен плюс.
Не, не е!

Slowdark написа:Тези, които ни обичат заради самите нас, заради това, което сме - като човек, личност, приятел.... те ще останат.
В идеалната ситуация, в която не живееш с родителите си и не зависиш от тях финансово, да - всеки е свободен да си тръгне от живота ти, ако иска. Започвам да се дразня, защото тази статия (ти ли си я писала, между другото, или си я копирала отнякъде?) казва неща, които на самостоятелните лесбийки не са им необходими (освен ако не са патки, които се крият, в който случай надали една статия ще им промени мишкуването), а за несамостоятелните - тийнейджърки и т.н. - не са приложими.

Slowdark написа:Споделянето, заявяването, подкрепата, която може да получим от значими за нас  хора, поведението и реакциите ни такива каквито са, живот без страх и тайни, изживяването на любовта без ограничения, излизането от „гардероба” , всичко това се нарича процес по разкриване (coming out).
А как се нарича, когато те изгонят от дома ти на 16 години? Риск на професията??

Slowdark написа:И все пак:
Защо е важно да се разкрия?.......
Като за начало ще отпадне нуждата да хабим енергия да крием това, което сме и човека, когото обичаме. Да измисляме мъжки имена на жената, която обичаме и да говорим за нея в ‘подходящия’ пол.
Що за простотия пък е това? Дори една лесбийка да се крие от някого, какъв е проблемът да говори за приятелката си в женски род? Нали така или иначе не уточнява, че са гаджета? Никаква логика...


Slowdark написа:Разкриването може да изглежда свързано с другите хора в живота ни,  но истината е, че то е най-много свързано с нас самите!
Кажи го това на 16-годишната тийнейджърка, докато й мятат куфарите през балкона.

Slowdark написа:Тъй като разкриването е нещо, което правим на първо място за себе си е добре да си го припомняме, когато усетим притеснението от реакцията на другите. Неизбежно ще дойде момент, когато ще се наложи да се разкрием пред някой, който не е толкова добронамерен и разбиращ, но тогава това ще е по-скоро процес на заявяване, отколкото разкриване.
Не виждам разлика между заявяване и разкриване.

Slowdark написа:Много млади хора, под влияние на страха мислят, че ако се разкрият пред родители и/или приятели, то подкрепата, която се надяват да получат от тях ще ги окуражи и направи по-силни. Всъщност посоката е обратна.
Абсолютно е обратна! Кой нормален човек над 10-годишна възраст допуска, че хомосексуалността му ще получи подкрепата или дори одобрението на роднините му?! Впоследствие може би да, може би не, но в началото - абсурд. Човек първо трябва да стане силен, а аз бих казала самостоятелен, друго не му трябва... и тогава да се разкрива пред роднини.
А за подкрепата на приятели... ако предлагат временно убежище след като те изгонят от вкъщи - ок, приемам го за подкрепа. Друга подкрепа от приятели не е нужда никому. Аз никога не съм имала нужда от ничия приятелска или роднинска подкрепа. Говорим за нещо, което не засяга нито роднините ми, нито приятелите ми. За какво ми е подкрепата им? Получих подкрепа от доста хора, да, но не зависех от нея.

Slowdark написа:Ако сме все още несигурни и уязвими и отсреща не получим добронамерена реакция на подкрепа има риск да съборим и малкото увереност, която сме добили в приемането на себе си и да попаднем отново в отричане, себененавист или депресия.
Вярвам, че това ще е на втори план, докато търсим на коя пейка да спим тази нощ и от коя кофа да ядем.

Slowdark написа:Разкриването не променя човек,  променя се само качеството ни на живот, по-истински, искрен, пълен със смисъл живот...
Ако не си се разкрил твърде рано пред неподходящите роднини.

Slowdark написа:Вие какво решихте?
Разкрила съм се, но докато покривът над главата ми зависеше от мои роднини, не съм им казвала нищо. Смятам, че това да се разкриеш пред роднините, докато живееш в дома им, далеч не е върха на духовното извисяване, намирам го за неблагоразумна постъпка със заслужените за неблагоразумието последствия.

Човек трябва да помисли добре кога да се разкрие пред родителите си. Ако е самостоятелен - ок, никакъв проблем, но ако живее у тях и зависи от тях - не. Има родители, които биха приели хомосексуалността нормално, но аз не съм виждала такива в България, освен една моя приятелка, чиито деца статистически е по-вероятно да са си хетеро като пораснат. Да, по-младите родители са с по-нормално мислене и биха приели нещо подобно. Но родителите, чиито деца вече са на по 20-30 години, не са от тях.
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Slowdark on Чет 16 Яну 2014 - 20:27

Maybelline, сърцето ме боли като четях поста ти... Искрено съжалявам за горчивината и ужаса, който описваш и силно се надявам да правиш хипотези, а не действително да си преживяла този кошмар с отхвърлянето и изхвърлянето от вкъщи. Ако е така, съжалявам. По думите ти мога да усетя гнева и страха, самотата на това състояние... Нямам представа на колко години си, предполагам все още не си пълнолетна (но това е само предположение!), а това е именно периода, за който може би тази тема е най-ценна, иначе нямаше да предизвика такава реакция от твоя страна. Много добре разбирам всичките ти опасения, не само защото съм минала през тях, а и защото всеки ден се срещам с абсолютно същите страхове и реакции в работата ми. Искам да те уверя, че ще дойде време, в което ще се чувстваш силна и независима, независимо къде и с кого живееш, защото ще цениш и уважаваш себе си. Гневът е много градивна емоция и има много енергия в него стига да е насочен в правилната посока.
Има и нещо друго, никога няма да сме напълно независими - после идва работата ("ако разберат ще остана без хляб") и така, вярвай ми оправдания и повод за страх винаги ще има. И под близки хора имам предвид наистина близки - майка, баща, брат, сестра. Те са важни за вътрешния ни мир, дори и да не говорим с тях или да ти се струва, че само живеем под един покрив. Може би е трудно да бъде разбрано, но реално смисъла да сме честни е винаги и основно заради нас самите, за да не сме гневни и мрачни на целия свят, за да е леко в сърцето ни. Ако това не е смисъл човек да бъде истински честен първо със самия себе си, аз по-добър не познавам. Виждам колко много може да те нарани все още мнението и (не)одобрението на хората до теб. Всички сме били там и знаем, колко парализиращ е страха да ни отхвърлят. Уважавам твоята гледна точка, дори нещо повече - благодаря ти, че я сподели. Защото именно това е момента, който най-много се нуждае от подкрепа! Тогава единствения начин да не откачим е да докажем пред всички (и най-вече на себе си), че сме прави да се пазим от всеки и всичко. Само че, докато се "пазим" и света е лош - ние сме малки, реагираме с детското си сърце и сме уязвими... Искам да разбереш правилно думите ми, а те не са нападение срещу това, че не си се разкрила (или частично), макар да подозирам, че точно така се чувстваш. Това е само опит за подкрепа за всеки, който се чувства така, за да знае, че не е сама и всеки от нас е минал (или минава) по своя си макар и различен, но и доста общ път. След страха идва нещо много хубаво! Желая ти го от сърце.
avatar
Slowdark

Брой мнения : 4
Join date : 11.01.2014
Възраст : 39
Местожителство : София

http://psychotherapy.alle.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Maybelline on Чет 16 Яну 2014 - 21:48

Slowdark написа:Maybelline...
Постът ми не е гневен, по-скоро е от типа facepalm, защото има неща, които са откровени глупости или напълно неприложими. Държа да е ясно, че разкриването не е просто въпрос на "чувствам се така и така", а на "ползата е повече от вредата". Аз съм се разкрила отдавна. (на няколко места ми споменаваш, че не съм, държа да изясня...) По-точно аз никога не съм се крила, освен от един човек, от когото зависеше дали ще имам къде да живея. Това става ясно от изречението в края на поста ми: "Разкрила съм се, но докато покривът над главата ми зависеше от мои роднини, не съм им казвала нищо". Постът ми е хипотези, не съм била изхвърляна от никъде (споменах, че човек трябва да е идиот, за да го допусне), но чудесно знам в какво положение се намират много други момичета, които и да искат, не трябва да се разкриват пред родителите си.
Не описвам горчивина и ужас, а реални ситуации. Кошмарът с изхвърлянето от вкъщи може да се случи на всеки. Аз не го допуснах с цената на "крия сексуалната си ориентация от родителите" за известно време. Както казах, за някои неща човек трябва да мисли с главата си, а не с душата, сърцето, или каквото щете там. По думите ми не знам какво се усеща... единственото, което аз изпитвам, е раздразнение, описала съм от какво. Страхове по тези въпроси нямам, няма от какво да имам. Роднините ми не са важни за вътрешния ми мир, но липсата на някои от тях е от значение за спокойния ми живот.
Да не се разбира погрешно... Аз съм против криенето. Но съм за мисленето. Ако временно е наложително да скриеш от някого, от когото зависиш - скрий. Това е, което казвам. А не да се крие по принцип.
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Angua on Чет 16 Яну 2014 - 22:15

Сериозно ли не разбра поста на Maybelline?? Не беше призив да я анализираш, а да направиш връзка с реалността. Разглеждаш нещата само в една плоскост, а те съвсем не са толкова прости и отговорът не е: come out, come out, wherever you are.
До 16-годишните- ето ви още една гледна точка. Разкриването става, когато си достатъчно уверена и независима и нямаш нужда да се надъхваш от статии в интернет. Преди това ,в общия случай, води до повече психически травми, отколкото премълчаването на някои факти. Може това да не е вашия случай- ако е така- супер- go ahead. Ако имате съмнения, че не само няма да ви се зарадват, а и ще ви обявят за луда и бездомна- защо не изчакате да видите как ще се развият нещата в следващите 1-2-3 години? Без съмнение все някога ще се разкриете- просто го направете в подходящия момент.
P.S.- За да подпомогна бъдещ анализ- обичам се, уважавам се( прекалено много даже), не съм in the closet, и на това, което обявихте за страх, аз му викам "здрав разум".
avatar
Angua

Брой мнения : 87
Join date : 09.10.2012
Възраст : 27
Местожителство : Sofia

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by UsualSuspect on Чет 16 Яну 2014 - 22:49

Angua написа:Сериозно ли не разбра поста на Maybelline?? Не беше призив да я анализираш, а да направиш връзка с реалността. Разглеждаш нещата само в една плоскост, а те съвсем не са толкова прости и отговорът не е: come out, come out, wherever you are.
До 16-годишните- ето ви още една гледна точка. Разкриването става, когато си достатъчно уверена и независима и нямаш нужда да се надъхваш от статии в интернет. Преди това ,в общия случай, води до повече психически травми, отколкото премълчаването на някои факти. Може това да не е вашия случай- ако е така- супер- go ahead. Ако имате съмнения, че не само няма да ви се зарадват, а и ще ви обявят за луда и бездомна- защо не изчакате да видите как ще се развият нещата в следващите 1-2-3 години? Без съмнение все някога ще се разкриете- просто го направете в подходящия момент.
P.S.- За да подпомогна бъдещ анализ- обичам се, уважавам се( прекалено много даже), не съм in the closet, и на това, което обявихте за страх, аз му викам "здрав разум".

Интерпретирай ми ''здрав разум'' засягащ конкретния случай. Интереснами е всяка гледна точка...

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Luvcheto_90 on Чет 16 Яну 2014 - 23:04

Аз съм против разкриването! Не ме е страх, не ме интересува мнението на хората и т.н., но това вреди на имиджа на даден човек. Ако отида на интервю на работа трябва първо да заява сексуалната си ориентация ли? И човекът провеждащ интервюто: Ако е жена: ще избяга надалеч евентуално да не я изнасилят. Ако е мъж - веднага ще ме изгони, че ще съм му невероятна конкуренция за колежките му Very Happy. Няма смисъл от показносност. Лично на мен ми е страшно неприятно, като виждам влюбени двойки (без значение какви) да се натискат, мляскат и да парадират с чувствата си на обществени места. А колкото до родителите и приятелите - всеки родител знае и има предчувствието, това, че не се казва на глас не значи, че не го е осъзнал и възприел. Просто ако му се каже директно в очите ще убие надеждите му и мечтите му за така желания блян - внуче. Това е вече различна тема за децата и хомосексуалистите. Приятелите също знаят или поне подозират. Всеки има това шесто чувство, особено ако човека ти е близък. Има го и социалният фактор (и ако е в малко градче това е засилено до максимална степен) - всички хора, които виждате по терасите, пред блока, седнали отвън на някое кафене (с цел наблюдение) това е един социален феномен наречен клюкари. Те се чудят за кого и какво да говорят. Просто се дава повод за клюка и отбиване на времето, но аз предпочитам, като ще ме клюкарят да е, заради самата мен, а не заради това с коя си лягам (Ако е някоя известна личност ще е покъртително добра клюка Very Happy). Има и финансовият фактор, както казаха по-горе. Има още ученици, които няма как да разкрият какво са. От мои наблюдения поне жените са с една идея по-приемани. Момчетата директно ги пребиват и тормозят почти навсякъде и на доста бащите им реагират доста бурно. Нека да си кажем истината в България гей общество трудно. И мен не ме интересува толкова разкриването, то е просто второстепенно, защото дори и да се разкриеш, дори и близките ти да те приемат, обществото не те приема, има си порядки и норми,които се спазват,законите са против нас (безброй статии как си живял с някого 40 години, любовта на живота ти е в болницата и не те пускат, ти си обяснявай все пак, че си заявила на света каква си тях не ги интересува) , защото всички остаряваме и почваме да се замисляме за семейство и деца. Не може винаги да сме млади и свободни. Мечтите са едно, действителността е съвсем друга!
avatar
Luvcheto_90

Брой мнения : 29
Join date : 16.11.2011
Възраст : 27

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Angua on Чет 16 Яну 2014 - 23:39

Здрав разум на съвсем първосигнално ниво.Ако си тийн, зависима от родителите си и тати псува на педал всяко момче по-странна прическа, мама носи в портфейла снимка на митрополит Николай, бати е скинхед, а баба получава сърцетуп само като види как безсрамно се държат за ръце в турските сериали- аз лично бих си траяла известно време. Знам, че е мега преувеличено, обаче елементи от тази история се срещат в много повече семейства, отколкото ми се иска. И нищо смислено няма да излезе от това да обявиш на вечеря, че си лесбийка, горда със себе си и не те е страх. Първо, защото не е вярно- щом имаш нужда да споделяш, значи те вълнува и реакцията на отсрещната страна. Второ- или няма да те вземат насериозно, или ще положат всички усилия да те вкарат в правия път. Има ли смисъл? Когато можеш да се появиш след известно време и да заявиш: Аз съм усмихната, успешна, удивителна, а това е жена ми! Най-вероятно отново няма да са във възторг, но вече ще те засяга в доста по-малка степен. Това имах предвид- разкриването е прекрасно нещо в правилния момент и пред правилните хора. Когато си хормонално,емоционално, практически дете не е хубаво да вземаш решения, които могат доста сериозно да ти прецакат живота, защото някой ти е казал, че светът ще стане прекрасен само като кажеш вълшебната думичка.
avatar
Angua

Брой мнения : 87
Join date : 09.10.2012
Възраст : 27
Местожителство : Sofia

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by UsualSuspect on Пет 17 Яну 2014 - 0:33

Angua с целият ми респект, предварително обещавам,че имаш 3 бири от мене, защото ми харесва, че имаш толкова сериозна и непоклатима позиция.
Но позволи ми да не се съглася с теб за НЯКОЙ неща...

Angua написа:Здрав разум на съвсем първосигнално ниво.

Аз смятам, че това твърдение е съвсем относително...

Angua написа:Ако си тийн, зависима от родителите си и тати псува на педал всяко момче по-странна прическа, мама носи в портфейла снимка на митрополит Николай, бати е скинхед, а баба получава сърцетуп само като види как безсрамно се държат за ръце в турските сериали- аз лично бих си траяла известно време. Знам, че е мега преувеличено, обаче елементи от тази история се срещат в много повече семейства, отколкото ми се иска. И нищо смислено няма да излезе от това да обявиш на вечеря, че си лесбийка, горда със себе си и не те е страх.

Всяко отделно действие на човека разкрива неговия личен манталитет, нагласа и най-вече...образованост и интелект.
Ако баща ти псува всяко момче, то не говори съвсем добре за него и слава Богу, ако не си взел неговите гени в това отношение. Вместо да си затваряш очите и устата - образовай - колкото и да ти струва това.
Ако майка ти държи снимка на митрополит Николай, то явно тя самата никога не си е задавала въпроси относно религията и нейната конкретна цел, което... съжалявам, но пак не е твой проблем...освен ако ти самия не си фен на въпросния митрополит и порнографията, която той проповядва. Защото нека не изпадаме в бездънни подробности, които ще ни отегчат до смърт...а именно, че за да толкова сляпо и отдадено да вярваш в религия , която си противоречи, то...ти имаш по-сериозен проблем със себе си дори от дъщеря си, която без да иска се е родила гей. И вместо да си затваряш очите и устата - образовай - колкото и да ти струва това.
Ако брат ти е ''скинхед'', значи той е подчертаната част от семейството, на когото трябва да се обърне силно внимание и въздействие. Скинхед е една свободно практикувана манипулация от момчета, които искат да изразят себе си, но не знаят как. Както и не знаят конкретната идея на собственото си движение и цел , тъй като тя отдавна е изопачена то ужас и неразбираемост. Слава Богу, повечето от тия момчета рано или късно си дават сметка, че комплекси има всеки и има билиони начини да си ги избиваш, без да се налага да се събуждаш и заспиваш с целта да мразиш и твориш обществен смут.
Колкото до бабите... не ги закачай. Ако която и да било от нас тука беше набор 43, вероятно щеше да бъде със същото поведение и разсъдък, така че...тука спорим излишно. Дистанцията между дълбоко минало и цъвтящо съвремие е твърде огромна

Angua написа:ърво, защото не е вярно- щом имаш нужда да споделяш, значи те вълнува и реакцията на отсрещната страна.

Не е задължително да те вълнува. Какво искаш да ми кажеш с това, сякаш която и да било от нас има НЯКАКВИ очаквания, че подобно разкритие ще бъде добре прието и ще завърши добре? Не. Това е една от най-неудобните истини в живота на толкова много хора... но неудобното е и винаги ще бъде трудно възприемано, въпроса е имаш ли топките да застанеш срещу живота и близките си точно толкова суров и прям, колкото и те към тебе. Винаги.

Angua написа:Второ- или няма да те вземат насериозно, или ще положат всички усилия да те вкарат в правия път. Има ли смисъл?

Да, има. Смисъл има, а прав път НЯМА. В един прекрасен момент,живота на всеки излиза извън релси, та ако ще да е и НАЙ-НОРМАЛНИЯ, с най-нормалното семейство и най-нормалната кариера и най-нормалната сексуална ориентация...така че не ми казвай, че е по-добре да бъдеш лицемерен , но изкуствено праведен в реалност, която е лъжлива и е ясна само и единствено на тебе. Нека си поговорим, кое е по-егоистично? Да си такъв, какъвто другите искат,ВЪПРЕКИ собствената си идентичност и принадлежие или да седиш цял живот да си намираш оправдания, според които да предоставяш комфот на всички други, освен на себе си. Ти ако имаш 12 живота, аз те оправдавам още сега. Но всички тука прекрасно знаем колко скъпо струва да не си себе си.
Колкото до родителите, реалността е една и тя е грозна, гнусна и неоправдана. Ако родителите ти не могат да те приемат такъв,какъвто си...и те гонят от вкъщи , за да ходиш да ''спиш по пейки'', то..за пореден път ще се повторя - това не е твой проблем. Това е техен проблем и огромна част от тях, рано или късно го преживяват. Въпроса пак опира до това дали ти стиска да минеш през това и както аз забелязвам..на малцина им стиска.

Angua написа:Когато можеш да се появиш след известно време и да заявиш: Аз съм усмихната, успешна, удивителна, а това е жена ми!

Нима? Колкото и да си успешна и удивителна, сблъсъкът в по-късен стадий, след като си си прохабил и пубертета и младините, за да живееш в лъжа и скришом , вместо да умекотиш ударът, ти го правиш още по-чудовищен...нали знаеш за израза ''Гръм от ясно небе''...е, той никога не води до нищо хубаво. Няма да ти е много по-лесно по този начин,повярвай ми. Колкото по-млад и откровен си ти, толкова по-млади и схватливи са ти родителите. Така вероятността да сполучиш в борбата за нормален живот е по-оправдана. Не лъжте вашите, вие не сте тяхното престъпление, вие сте тяхното избавление. Не се сещам за такива родители, които на подобна уязвима и преклонна възраст са предразположени към подобен тип новини... сметката си я прави ти.

Angua написа:Най-вероятно отново няма да са във възторг, но вече ще те засяга в доста по-малка степен.

И защо? Защо да те засяга в по-малка степен, все пак те са ти родители точно толкова, колкото са били и преди? Или понеже сега си по-успешна и по-удивителна и постигнала...те са ти по-малко родители и на тебе по-малко ти пука колко съкрушени и разбити ще са те от внезапния кошмар, че няма да дочакат онова, което чакат от години,понеже ти си решил да си тарикат , за да чакая момента, в който вече да не си толкова зависим от тях.......


....Чест.


Angua написа:Това имах предвид- разкриването е прекрасно нещо в правилния момент и пред правилните хора. Когато си хормонално,емоционално, практически дете не е хубаво да вземаш решения, които могат доста сериозно да ти прецакат живота, защото някой ти е казал, че светът ще стане прекрасен само като кажеш вълшебната думичка.


Омръзнало ми е от такива теории, това е само извинение според факта, че дори след непълнолетното си съществуване, човек все още го е страх да бъде себе си и да го демонстрира. Не да го развява на флаг в парад, а просто да го демонстрира. Всички сме си били наясно доста отдавна относно това какво се случва в хормоните ни и какво не е наред. И тази остаряла теза, че заради възрастта не е хубаво да вземаш решения... безпочвеност.
Съжалявам само за едно - че съм толкова крайна. Но тази тема разкри МНОГО...и щом никой няма смелостта да се изправи пред бруталните и ясни последствия в живота си, то не би трябвало да имаме никакви претенции относно интеграцията и разбирането на обществото към нас.

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by UsualSuspect on Пет 17 Яну 2014 - 0:50

Въобще...къде сме тръгнали? Не го разбирам...бориме се за равни права, протестираме срещу дискриминацията от това и дискриминацията от онова, а после заявяваме, че е по-РАЗУМНО да не се разкриваме пред собствените си родители?
Никаква логика...съответно, от мен блика безкрайно несъгласие.
Народа бил необразован, народа бил нетолерантен...еми как да бъде иначе?

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Angua on Пет 17 Яну 2014 - 1:10

PointOfSuffering, cheers  Wink 
Може би моето мнение също е крайно. Но позволи ми да бъда прост прагматик и да предпочитам да си постигам нещата капка по капка, а не с трясък. Честно казано малко ти завиждам за идеализма. Би било прекрасно хората да са тъй морални и възприемчиви, каквито ги виждаш ти. Ама не са  Smile 
Във всеки случай благодаря за дискусията, хубаво е тези които се интересуват от въпроса да видят повече от страните на проблема, за да си изберат своята.
avatar
Angua

Брой мнения : 87
Join date : 09.10.2012
Възраст : 27
Местожителство : Sofia

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by UsualSuspect on Пет 17 Яну 2014 - 1:12

Angua написа:PointOfSuffering, cheers  Wink 
Може би моето мнение също е крайно. Но позволи ми да бъда прост прагматик и да предпочитам да си постигам нещата капка по капка, а не с трясък. Честно казано малко ти завиждам за идеализма. Би било прекрасно хората да са тъй морални и възприемчиви, каквито ги виждаш ти. Ама не са  Smile 
Във всеки случай благодаря за дискусията, хубаво е тези които се интересуват от въпроса да видят повече от страните на проблема, за да си изберат своята.

Респект за това, че не хукна да драматизираш и да ми се сърдиш.
Бирите станаха 4, но да не са в Есенс, че там къртят с цените........................

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Maybelline on Пет 17 Яну 2014 - 10:07

Luvcheto_90 написа:Аз съм против разкриването! Не ме е страх, не ме интересува мнението на хората и т.н., но това вреди на имиджа на даден човек. Ако отида на интервю на работа трябва първо да заява сексуалната си ориентация ли?
Никой няма да те пита за сексуалната ти ориентация, така че не виждам защо ще я заявяваш. Не те питат и дали ползваш превръзки или тампони, така че и това можеш да скриеш.

Luvcheto_90 написа:Просто ако му се каже директно в очите ще убие надеждите му и мечтите му за така желания блян - внуче.
Не разбирам... Какво общо има сексуалната ти ориентация с това да имаш дете? Дете няма да можеш да имаш само ако си безплодна. "Лесбийка" и "безплодна" нямат нищо общо.

Luvcheto_90 написа:...но аз предпочитам, като ще ме клюкарят да е, заради самата мен, а не заради това с коя си лягам
А това, че харесваш жени, не е ли "самата теб"? Мислиш, че е "някоя друга" ли?
Аз пък не давам пет пари дали говорят за мен или не. Когато заявиш нещо открито, вече няма за какво да се клюкари, защото я няма тръпката. Като не криеш нищо, нямат козове срещу теб.

Редакция, да не пиша 2 мнения:

PointOfSuffering написа:Ако родителите ти не могат да те приемат такъв,какъвто си...и те гонят от вкъщи , за да ходиш да ''спиш по пейки'', то..за пореден път ще се повторя - това не е твой проблем.
Как спането по пейките навън не е твой проблем??? Естествено, че е твой проблем!

PointOfSuffering написа:
Angua написа:Най-вероятно отново няма да са във възторг, но вече ще те засяга в доста по-малка степен.

И защо? Защо да те засяга в по-малка степен, все пак те са ти родители точно толкова, колкото са били и преди? Или понеже сега си по-успешна и по-удивителна и постигнала...те са ти по-малко родители и на тебе по-малко ти пука колко съкрушени и разбити ще са те от внезапния кошмар, че няма да дочакат онова, което чакат от години,понеже ти си решил да си тарикат , за да чакая момента,  в който вече да не си толкова зависим от тях
Родителите били съкрушени и разбити от кошмар... А на някого пука ли му колко съкрушени и разбити сме ние?? На някого пука ли му, че и ние живеем в кошмар, понеже не само собствените ни родители не ни приемат, ами и рискуваме да се окажем на улицата? В тази ситуация смяташ ли, че е редно момичето да мисли за съкрушените си родители, които дори нямат причина да са съкрушени?? Какво чакат от години?? Момичето да не се ражда, за да служи на родителите си? За да живее техния живот??

Ако някога имам дете... а аз ще имам... единственото, което ще "чакам", е да е здраво и щастливо! Нищо друго. Не искам да ме гледа на стари години, не искам да съм му в тежест, не искам да ми се чувства длъжно за нищо. Искам да живее своя живот, ако ще това да значи неща, които не одобрявам. Дадено ми е детството му да го науча какво е опасно и с какво да внимава. Останалото си е негова работа. Когато човек реши да има дете, той трябва да е готов да го отгледа и да не иска нищо в замяна.
avatar
Maybelline

Брой мнения : 359
Join date : 16.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by UsualSuspect on Пет 17 Яну 2014 - 13:20

Maybelline написа:Родителите били съкрушени и разбити от кошмар... А на някого пука ли му колко съкрушени и разбити сме ние?? На някого пука ли му, че и ние живеем в кошмар, понеже не само собствените ни родители не ни приемат, ами и рискуваме да се окажем на улицата? В тази ситуация смяташ ли, че е редно момичето да мисли за съкрушените си родители, които дори нямат причина да са съкрушени?? Какво чакат от години?? Момичето да не се ражда, за да служи на родителите си? За да живее техния живот??

Ама напълно си права, нали същата теза следвам и аз.. Smile
Мисля, че родителите са първите, на които трябва да им пука какви сме и как го преживяваме ... но за да собственото ти семейство да те изхвърли от вас, само защото си гей...то прави си сметката какво семейство имаш. Абсолютно нищо не може да оправдае подобна реакция, така че напълно са си заслужили ''жестоката'' истина. Но да не бъдем твърде крайни, защото има и голям процент родители, които не го приемат добре, но все пак се опитват и си дават време...да го асимилират, да го проумеят, да го преживеят. Точно както каза ти, излез на светло, за да не живееш чуждия живот и да следваш неговите принципи...Последствия има винаги и да, понякога са повече от коварни. За да те изхвърлят от вас, на каквато и възраст да си... значи живееш с диваци, не с хора.
Не, няма какво да мислиш повече за родителите си, отколкото за себе си...ти вече си помислил за тях в момента, в който си бил искрен и си ги уважил, поднасяйки им истина, от която твоят живот е по-усложнен, не техния.

UsualSuspect

Брой мнения : 255
Join date : 20.09.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by БлатнаФея on Пет 17 Яну 2014 - 17:38

Maybelline написа: Когато човек реши да има дете, той трябва да е готов да го отгледа и да не иска нищо в замяна.

Абсолютно съгласна с това. И нямам какво да добавя.
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by NeverNeverLand on Пон 20 Яну 2014 - 22:13

При мен, ако се появи въпросът "защо", винаги го следва от "защо не", за да бъде по-обективен и отговорът.    Честно казано, в мига, в който само погледнах темата за секунди, се роди в главата ми и въпросът "А защо трябва да се крия?".
Множество реплики за имидж, проблеми с кариера, живот, деца, мнение на околните, лошо око, злословене, (без да включвам групата абсурди от рода "не е нормално&co.") и т.н., са ми били излагани като доводи, че е по-добре да се крия.
Проблемът на един неразбиращ човек е следният: за него няма "крия се/не се крия", а "крия се/натрапвам се".

Аз не се хваля, но няма и от какво да ме е срам. Не се изтъквам или натрапвам, но не се и крия. Просто имам достатъчно гордост, чрез която мога да обичам, без да ме е страх от света и неудобрителните погледи.
Не ме е срам да целуна половинката си в някой рандъм бар, или на спирката, когато я изпращам за работа сутрин. Не го правя, за да ме видят всички, и не мисля, че един трезво разсъждаващ човек трябва да реагира така крайно на чувствата между двама души, било то хетеро или гей двойка.

Лошото е, че ни трябват години, за да се отърси нашият духовно обеднял народ от своята ограниченост, за която не го виня, стига да не се опитва да ми пречи на личното щастие.
В това отношение включвам и родителите, които могат да накарат децата си да страдат, защото не искат да разберат и да проумеят, да спрат да отричат, че съществува любов, която излиза от техните консервативни, религиозни или каквито и да е рамки. Това си е чист егоизъм от тяхна страна.  Neutral 

С две думи - обичайте се и бъдете открити и честни към себе си!  Cool  
avatar
NeverNeverLand

Брой мнения : 128
Join date : 23.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by lira on Вто 21 Яну 2014 - 12:03

Признавам си, че след като изчетох тази тема, вече ще гледам с други очи на младите клошарки, спящи по пейките. Все ще ме гложди дали не са невръстни лесбийки, изгонени от родителите си, находящи се на едно къпане от моето легло...
Единственото, което мога да споделя в тази тема, тъй като споровете дали трябва, или не трябва да се разкриваш ми се струват тотално безсмислени, както и разиграването на хипотетични ситуации, е моя личен опит. А той показва, че разкриването ми ми повлия изключително благотворно и често казвам, че това е едно от нещата, които успяха да ме накарат да съм истински щастлива (преди години де). Мисля, че съм описала с по-големи подробности някъде как, кога и защо се случи, но ако се налага ще доложа и тази информация. Все пак знам, че това е акт, който си е личен избор за всеки отделен човек, както всеки има различни нужди, някои просто нямат нужда да се разкриват-безспорен факт.
И ще завърша, пожелавайки добре дошла на Slowdark!
avatar
lira

Брой мнения : 1098
Join date : 26.06.2009
Възраст : 35

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Гост on Вто 21 Яну 2014 - 13:16


Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by :):):) on Вто 21 Яну 2014 - 14:30

А преекспоанирането на разкриването? Хубаво - гей си, но на кого му пука, освен на най-близките ти...евентуално? Има едно стадце кравички, които мислят, че светът им е длъжен, защото си лягат със сищия пол, и започна едно разкриване под път и над път. ТРЯБВА да получиш нещо задължително, защото си гей (натрапено и нетърсено признание за университет или работа). Не го получаваш - рев и сополи в стил "Не аз съм тъпа и некадърна, а те ме дискриминират, защото съм ГЕЙ"Smile Такива същества ме дразнят доста...
avatar
:):):)

Брой мнения : 57
Join date : 20.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Гост on Вто 21 Яну 2014 - 14:56

Smile Smile Smile именно... и добре казано!  Wink 

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by lira on Вто 21 Яну 2014 - 16:34

Брррр, разкриването всъщност е един доста личен и интимен акт, Ако и в него да са инволвнати много хора. Единственото, което ти доставя, е лично удовлетворение и увереност или нещо подобно, пак си е индивидуално.

В тази тъй обсъждана тема ми направи впечатление, че са изказани доста стереотипни мнения, не че съм очаквала нещо повече де, но все пак ми е малко демотивиращо да чета мнения на млади девойки, които звучат като кака Гина от Куртово Конаре (ако я помните). Нищо лошо де, даже е хубаво човек да си изказва мнението, итс вери апришиейтид!

Все пак бих се радвала, ако някой успее да сподели някакъв свой опит..несексуален.
avatar
lira

Брой мнения : 1098
Join date : 26.06.2009
Възраст : 35

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by the sea on Вто 21 Яну 2014 - 19:56

Споделям мнението на lira, че разкриването е едно доста лично и индивидуално решение, и всеки трябва да бъде уважаван за него, независимо какво  е то. И дали лицето Х ще се разкрие или не зависи от много обстоятелства.На мен лично, това разкриване донесе както позитиви от това да заявя коя съм пред най-важните хора в живота ми и да бъда приета, така и доста неприятни такива. Радвам се,че не се налага да крия,че имам приятелка и да й измислям мъжки имена,но не виждам защо е необходимо да афиширам предпочитанията си и да развявам различието си пред останалите "близки" в обкръжението си. В крайна сметка затова се нарича личен живот и няма нужда в него да бъдат допускани чужди лица,независимо дали са роднини или познати. Във всеки случай всеки,който е решил да излезе навън трябва да е готов да понесе последствията от тази си откровеност, защото каквото и да си говорим обществото ни далеч не е така широко скроено,както ни се иска. Но както се казва...докато не скочиш,няма да разбереш!  Smile И всеки решава за себе си как,кога и дали въобще ще скочи.
avatar
the sea

Брой мнения : 3237
Join date : 08.06.2011
Възраст : 40

Върнете се в началото Go down

Re: Защо да се разкрия? - един наистина добър въпрос

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите