Самоограниченията

Go down

Самоограниченията

Писане by murmrun on Чет 12 Сеп 2013 - 15:33

Блъскам си аз хубавата малка главица свободна ли съм, или неспособна на личностно развитие… Тъпа, или просто себе си? Какво ми има?!  
Става дума за всякакви ограничения, които (не) смятаме, че е нужно сами да си налагаме, като например свързаните с консумация на храна и напитки, най-вече алкохолни такива, на цигари и наркотици, на жени или мъже (или животни, или собствените ни ръце), или пък отнасящите се до други нездравословни навици като кисненето пред PC-то в свободното време…
Опитвате ли да си налагате самоограничения - от гореспоменатите и/или други? Защо го правите и удава ли ви се? Това според вас свързано ли е с прословутото „работене върху себе си” или по-скоро е потискане на човешките нужди, а защо не и на личността като цяло?  
Както с почти всичко в тоя живот май нещата и тук опират до напипване на проклетия баланс, който най-трудно се улучва, а още по-трудно задържа. Аз ще си призная, че трудно ми се удава да си налагам ограничения, особено от тези, свързани с естествените нужди като йеденье и пийнье и онуй третото, макар да полагам усилия за второто. Все ми се струва, че тялото ми знае най-добре какво му е необходимо, но след дълги години на злоупотреби вече не мога да разчитам на него.   Тъй или инак, получава ми се да се самоогранича най-успешно, когато го правя скришно от себе си, в онази потопената част от айсберга. Току-виж някой ден се излюпил пингвин!
А при вас как е?
avatar
murmrun

Брой мнения : 296
Join date : 16.01.2010
Възраст : 38
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by Гост on Чет 12 Сеп 2013 - 15:53

Баланса така и не успях да го постигна, май вече се и отказах... Very Happy 

А в момента, в който се опитам да си наложа някакво ограничение или сакън някой, че вземе да се опита да ми го наложи гледай кво става... Cool  Embarassed 

Винаги съм се възхищавала на хора, които успяват да постигнат златната среда, но в крайна сметка хората сме различни и не виждам причина аз да се опитвам и старая да бъда като тях... Ще си го карам така, на крайност... или всичко или нищо, а ограниченията нека останат за тези, които могат да си ги налагат. Миииии не съм идеална, де... Smile Wink

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by ... on Чет 12 Сеп 2013 - 20:15

Не знам до колко е ограничение отказах цигарите преди години и до ден днешен нямам НИКАКЪВ мерак да ги пропушвам !!! Чалга не мисля,че някога ще слушам ! Просто има неща,за които нямам интерес и нищо и никой не може да ме накара да ги правя !

...

Брой мнения : 234
Join date : 04.02.2013
Местожителство : НЕактивен !

Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by БлатнаФея on Чет 12 Сеп 2013 - 22:12

Аз съм хедонист. Точка. Smile 
avatar
БлатнаФея

Брой мнения : 580
Join date : 13.03.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by ida on Чет 12 Сеп 2013 - 22:37

Аз обичам да си налагам самоограничения и точно толкова обичам да си нарушавам собствените забрани, освен когато засягат здравето и достойнството ми.


Последната промяна е направена от fata morgana на Чет 12 Сеп 2013 - 23:41; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
ida

Брой мнения : 223
Join date : 09.04.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by Layer Cake on Чет 12 Сеп 2013 - 23:19

Понякога зад нуждите от вредни навици се крият някакви причини които ни подтикват към тях. Винаги съм имала влечение към наркотиците и до някъде си го обеснявам с невъзможност за нагаждане/приемане на реалността Very Happy Но съм си наложила ограничение и избягвам синтетики.Neutral 
Нуждата ми от вредни храни никога не е била голяма за да представлява риск за здравето...с удоволствие се храня здравословно и си спортувам.
А консумирането на хора и алкохол в големи количества си е ок, стига да са добре подбрани.
avatar
Layer Cake

Брой мнения : 101
Join date : 02.02.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by semper_fi on Пет 13 Сеп 2013 - 10:30

Хм... втори ден мисля по темата.
Като истински представител на овните, за мен нуждите ми освен най-важни са и най-правилни. Никога не съм подлагала на съмнение верността на моя потребност или желание, колкото и пагубно да се е оказвало то в последствие.
Но да, има един предел на прекалена употреба, след който освен, че нищо не е полезно, трудно се спира.
Спазването на ограничения и поддържането на баланс също не са от присъщите ми черти.
Затова съм намерила начин да заобикалям вредността на определени мои прекомерни влечения.

Храненето например - поради избори в жизнения ми път, ужасно дълго време ми се е налагало да се ограничавам от храна, заради което в момента няма земна сила, която да ме накара да го направя отново. Това, разбира се, води до увеличаването ми в геометрична прогресия, което не е най-желания ефект, ако мога така да се изразя. Да не говорим, че пъхането в себе си на какви ли не боклуци води до много време, прекарано по лекарски кабинети, а аз не ги харесвам. Затова просто ям качествена храна. Готвя с максимално домашни продукти, ако не домашни - то с доказано високо качество. Използвам здравословни техники на приготвяне, правилни уреди и се старая ако ям навън, заведението също да предлага качествена, вкусна, добре приготвена храна.

За пиенето - там проблемът решавам горе-долу по същия начин. Преди много-много години, майка на мое гадже ми направи най-голямата услуга - научи ме да пия скъп алкохол Very HappyОт тогава и махмурлукът е друг, и количествата, и последиците върху целият ми организъм. Гледам като пия да не смесвам градуси (е, много ми е трудно да не смесвам видове...) или ако го правя, поне да си заслужава WinkНе мога да се огранича колко уискита да изпия, но мога да пия 12 годишно така, че след това поне да не ми се повръща.

За цигарите ползвам моята малка, чернокоса тайна, която успява да ме убеди, че две кутии на ден не е правилното количество, за което съм й много благодарна. Kiss 

Секса въобще не го ограничавам Very HappyНе съм намерила вреда за здравето или психиката от "прекомерна употреба".

А към другите гореспоменати неща - наркотици, висене пред компютъра и т.д., нямам влечение. Може би злоупотребявам с готвенето, когато съм нервна, но пък приятелите ми са толкова доволни! Wink

Защо го правя? Дали работя върху себе си по този начин?
Правя го, защото искам да живея качествен живот. Колко дълъг - това не зависи от мен, но поне да не ми се налага да ползвам услугите на здравеопазването ни, защото са трагични. Истината е, че рано или късно всяка злоупотреба дава своето отражение и дори да не ми пука за "живота като цяло", пука ми за хората, които обичам. И имайки предвид как се убивам, когато те хванат някоя елементарна настинка, не мога да си позволя да не съм здрава и да не съм добре.
И не, не мисля, че по този начин работя за "израстването" си. Правя много по-различни неща, за да се развивам. Но и не смятам, че пълното отдаване и безотговорната употреба на всякакъв род неща е "непотискане на личността като цяло". Даже има цяла теория, че зависимостите се проявяват най-често при хора, които потискат първичните си желания и нужди.

Такива разсъждения ми се въртят. Иначе темата е доста обширна и индивидуална. Най-вече, защото прословутия баланс съществува май само на теория. Smile
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 33
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by Гост on Пет 13 Сеп 2013 - 20:32

murmrun написа:

Както с почти всичко в тоя живот май нещата и тук опират до напипване на проклетия баланс, който най-трудно се улучва, а още по-трудно задържа.
Аха, горе-долу така е. Ще бъда откровена - имам сериозен проблем с разминаването между това, което искам да правя и това, което правя. Може би следва да стигна по-далеч, замествайки "правя" със "съм", защото до това опират нещата винаги, в крайна сметка.
И, разбира се, повърхностно част от нещата могат да се сведат до самоограничаване. По-точно, до неспособността ми да си го налагам правилно.
Но аз знам, че далеч не всичко опира до това или поне, не "ограничаване" е търсената дума, а точно обратното.
Пороците са просто болката - външното проявление на едно заболяване, което е винаги вътре. И то твърде рядко се лекува със само/ограничаване. Не за друго, а защото именно само/ограничаването е това, което го предизвиква!
Само/ограничаването на личността. Затварянето й в рамки, в стереотипи, в страхове и комплекси, в натрапливи, паразитни мисли, зациклящи съзнанието.
Ето това е, което тласка отново и отново да правиш това, което съзнателно не харесваш и не искаш за себе си.
О, да, и най-същественото: не дозата /както казват/, а съзнанието прави отровата!
Защото навикът става зависимост тогава, когато ти повярваш, че си зависим.
Практически човек може да бъде зависим от абсолютно всяко едно нещо. Стига да му позволи то да бъде страничният фактор, който направлява живота му.
И човек може да се излекува от всяка зависимост - но само тогава, когато отстрани причината за нея в съзнанието си.
Хората са си го казали, че "да владееш себе си е най-висшата власт". Бедата е, че почти винаги "власт" се бърка с "ограничение".


Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by Raindance Maggie on Пет 13 Сеп 2013 - 21:24

Ограничения си налагам единствено, когато действията ми засягат и други хора.
Иначе- не. Често липсата ми на самоограничения граничи с безотговорност, но за момента така си ми харесва.
Относно "проклетия баланс"- аз съм човек на крайностите. Не е хубаво, но е факт.
avatar
Raindance Maggie

Брой мнения : 37
Join date : 02.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Самоограниченията

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите