Предизвиквам те, опознай ме

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Пет 29 Ное 2013 - 20:58

Някой да ме депресира и ще се разпиша.
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Чет 5 Дек 2013 - 23:39

Моля от все сърце някой да депресира shelly и то бързо.
avatar
sharmen

Брой мнения : 37
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by RoOon on Нед 8 Дек 2013 - 21:12

от два часа чета цялата история вече виждам двойно невероятно валнуваща е, да не говорим за вазбудата която провокира в мен bounce bounce sunny 
avatar
RoOon

Брой мнения : 11
Join date : 06.09.2013
Възраст : 21

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Arwen on Сря 18 Дек 2013 - 22:41

Хаха Smile Радвам се, RoOon, но още никой не е успял да депресира Shelly, че да продължи Smile
avatar
Arwen

Брой мнения : 30
Join date : 20.12.2012
Възраст : 29
Местожителство : Русе

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Arwen on Нед 5 Яну 2014 - 0:17

Никой ли не се намери да депресира Shelly   Хайде, хора, моля ви, бързаме вече..
avatar
Arwen

Брой мнения : 30
Join date : 20.12.2012
Възраст : 29
Местожителство : Русе

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Сря 26 Мар 2014 - 22:32

Малко съм изгубила нишката какво се случва, но се опитвам да вляза в ритъм


9

Като никога Станимира се събуди първа. Беше се излегнала върху другата жена, което по никакъв начин не й пречеше да стане. Но не искаше да става още. Колкото и да беше неудобна позата й, тя надигна глава и заразглежда чертите на лицето. Сякаш търсеше там отговори. Какви отговори можеше да й даде лицето на един спящ човек? Не знаеше, но продължаваше да ги търси. Не знаеше дори въпросите, а неистово искаше отговорите. Стана внимателно и се разсмя вътрешно на начина, по който Моника се завъртя на една страна и гушна чаршафа. Явно беше свикнала да спи сама и в момента изглеждаше сякаш и беше много по-комфортно, когато се освободи от тялото над себе си.
С кафето на терасата, Съни превъртя лентата от предната вечер. Достатъчно се познаваше, за да е наясно какво се пречупи в нея, когато видя Мони да танцува с друга. Колкото и да не бяха логични тези чувства, не можеше да ги спре. За секунди изпита неувереност, ревност, предателство. Много добре знаеше, че нещата не са такива каквито изглеждаха, но се беше зарекла повече да не позволява да се чувства така. Ядоса се на себе си, не на нея. Ядоса се на Невена, че й причини тази неувереност. Че й изневери, а след това загина в катастрофа и я остави сама с яда й. И че месеци наред, нейната загуба я караше да се чувства виновна, че й се ядосва. Да се чувства като лош човек, защото изпитва гняв към вече починалата жена. Затова се опита да прогони Моника, но нямаше как да й го обясни. Твърде рано бе да й разкаже за Невена. Не беше сигурна, че някога изобщо ще е готова да говори за това. С когото и да било.
Чу леко потропване по стъклото на вратата. Стори й се абсурдно. Колко ли беше объркала горката жена, че да чука по стъклото преди да излезе навън... Съни влезе и примига, когато Моника направи крачка назад. Беше облякла панталоните и сутиена си и държеше в ръка скъсаната риза. Изглеждаше наистина объркана. Уязвима, ранима и незнаеща какво да очаква. Съни не беше свикнала да я вижда такава. Съжали, че й го е причинила. Много добре знаеше какво е да изпитваш всичко това и в момента се мразеше, че е способна да го предизвика.
- Нещо против да ползвам банята, да се поизмия? – гласът й беше тих. Нямаше я жизнеността в говора.
- Разбира се, че не. Съжалявам за ризата, ще потърся нещо твой размер, за да не стоиш по бельо. Искаш ли да ти направя кафе?
- Искаш да остана? Последното, което си спомням е, че искаше да ме изгониш. Нямам намерение да се натрапвам, но ще бъда благодарна ако намериш нещо, което да облека и след това мога да те освободя от присъствието си.
- Не си тръгвай. Не съм сигурна, че мога да ти обясня поведението си от снощи, но не си ми безразлична. Опитах се да бъда спокойна и студена, за го направя безкръвно и за двете ни.
- Искам да ми разкажеш, да споделиш. Искам да те разбера.
- Сигурно ще ти разкажа. Някога. Може би. Не знам. Сега определено не съм готова, но ако си склонна да игнорираш снощното ми странно поведение без да се налага да обяснявам, може да останеш да пием заедно кафе преди да потегля за днешната сватба. Рядко имам неделни сватби, но се случва.
- Нека използвам банята за сега, ок?
Съни само кимна и отиде да й потърси дреха. Чуваше как струята вода тече и си представи как Моника е хванала ръба на мивката с ръце и се опитва да се окопити. Може и изобщо да не беше така, но картината в главата й беше толкова реалистична, че сърцето й се сви.
Когато се появи на вратата изглеждаше вече доста по-добре. Беше се съвзела и Станимира потисна желанието си да отиде и да я гушне силно. Вместо това й подаде ризата.
- Би трябвало да ти става, на мен ми е доста дълга. Ще останеш ли?
- Честно казано предпочитам да си отида сега. Не го казвам, защото искам да приключа нещата или да ги оставя така, но... както и да е. Искаш ли да се видим утре след работа?
- Да, нека да те изпратя до долу.
Слязоха заедно в мълчание. На входната врата, Съни вече не можеше да се въздържи, хвана ръката на другата жена и я притисна в прегръдката си. За първи път в техния допир нямаше нищо сексуално. Искаше просто да я подържи, успокои и подкрепи. Още по-лошо, искаше да не я пуска.
- Ще ти звънна утре да се разберем за вечерта.
- Ти ще ми звъннеш? – Мони беше изненадана.
- Да. Хубав ден ти пожелавам. – беше възможно най-неподходящата и банална реплика, но просто не се сети какво друго може да каже. Докосна устните й леко със своите и се върна във входа.


Последната промяна е направена от Shelly на Чет 10 Апр 2014 - 20:07; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Сря 26 Мар 2014 - 23:06

- Мразя понеделник!!!
Моника вдигна глава от поредната справка, свали очилата, разтърка очите си и се опита да демонстрира интерес към стоящата до бюрото й жена. Явно Христина си беше дала почивка, очевидно скучаеше и очеизвадно смяташе да й досажда по повода.
- Хрис, всички мразим понеделниците. Какво се е случило днес?
- Дойде една надувка за ипотечен кредит. Отне час от времето ми, задаваше куп глупави въпроси и през пет минути се обаждаше на мъжа си да се консултира с него. Защо просто не дойде той?!? Глупава история
Колежката продължаваше да бълва възмущението си, но Моника просто не я слушаше. Беше овладяла кимането с изражение на съчувствие до съвършенство в работата си, но често се чудеше как колегите й обичаха да изливат всичко пред нея. Уж имаше репутация на необщителен професионалист, не излизаше с тях, не се месеше в работата на никого… защо я ползваха за душевно кошче?
- Знаеш ли какво, Хрис? Кофти е, че седмицата ти е започнала така, но се опитвам да изготвя оферта за привличането на Унико. Знаеш ги, опитваме се да ги привлечем за клиент от половин година. Какво ще кажеш да отидем да обядваме заедно утре и ще ми разкажеш подробно?
Нямаше желанието да жертва обяда си, но в момента нямаше сили нито да слуша глупости, нито да изгони жената по-рязко. Този тип умора не беше характерна. Явно и Христина забеляза разликата в нея, защото просто млъкна и я погледна съсредоточено.
- Ок, разбира се. Всичко наред ли е? Ако има някакъв проблем – можеш да разчиташ на мен. – с тези думи жената се оттегли.
Моника се замисли. Сякаш в последно време преосмисли взаимоотношенията си с доста от приятелите. Имаше такива, за които осъзна, че я търсят само когато имат нужда от помощ. Имаше и от тези, които знаеха само да се забавляват. Имаше и от онези, които никога не я търсеха, докато тя не се обадеше. Но сега видя, че има и такива, които беше преценила несправедливо. Христина не й беше от любимките. Даже често мислеше за нея като празноглава досадница. Да, но я усети искрена днес. А това значеше много.
Защо изведнъж започна да разсъждава толкова над взаимоотношенията си? Дали беше от възрастта? Дали наближаването на 30те не я правеше по-зряла? Или просто промяната в желанията и за връзка и концепцията й за любовта не влияеше и върху другите сфери в живота й?
„Боже, Мони, задаваш си въпроси като човек видял светлината в тунела. Спри за малко този мозък. Направи шибаната оферта, ако не искаш да висиш допълнителен час“
Погледна часовника. Оставаше час до края на работния ден и колкото и да се опитваше да изтика всичко случило се предните два дни, в главата й се въртеше съмнението, че Съни няма да се обади. Вярваше й, инстинктивно вярваше, че не я излъга, но нещо продължаваше да оставя горчив вкус в устата й. Беше решила да се прибере, да се изкъпе, да събере мислите си и ако няма обаждане, да легне по-рано. Не искаше да взима прибързани решения. А утре на свежа глава щеше да пише СМС. Добър план.
Телефонът изпиука на съобщение. През главата й мина несвързаната мисъл, че трябва да пусне пералня като се прибере. Погледна дисплея.
„Не го разбирай погрешно, но наистина не мога да се видя с теб тази вечер. Ще звънна утре, ще обясня. Целувам те“
Моника реши да не си блъска главата с хилядите неща, които тези думи можеха да означават. Зарадва се на последните две думи, преглътна хилядите въпроси и реши да се опита да изчака. Отговори само с едно Ок. Мозъкът и продължаваше да действа несвързвано. Пералнята щеше да бъде само с бяло пране.
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Съб 29 Мар 2014 - 11:46

Мисля че навлезе в ритъма чудесно.
avatar
sharmen

Брой мнения : 37
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Чет 10 Апр 2014 - 20:25

Съни се събуди, дезориентирана. Трябваха й няколко секунди, за да включи, че не е в своята стая, че стената срещу леглото й беше до болка позната, но толкова далечна. Тишината и липсата на трафик под прозореца й й действаха хем успокояващо, хем напрягащо. Беше си в Плевен.
Върна лентата на събитията от предния ден в главата си и се усмихна. Връщането в родния град винаги имаше влияние върху възприятието й за време. Имаше чувството, че е тук от цяла вечност, а бе минал само ден. Всичко се разви толкова бързо, но за щастие – всичко беше наред.
Когато леля й й се обади сутринта, за да съобщи, че майка й е претърпяла лека катастрофа, целия свят на Станимира се завъртя и преобърна. Въпреки успокоителните думи на леля Мими, че всичко е наред, че има просто няколко ожулвания и леко сътресение, за момент погледът й се беше замъглил и тя седна на плочките вкъщи, за да не се срути. Не я напускаше усещането за дежа вю. От самата дума „катастрофа“ й се гадеше. Без да се замисля, нахвърля набързо каквото й попадна пред погледа в един сак и след по-малко от 20 минути пътуваше за Плевен.
Пристигна и отиде директно в болницата. Напразно се притесняваше. Във фоайето видя майка си и леля си, точно се бяха запътили да тръгват. Очевидно не я очакваха, защото се втурнаха да я прегръщат. Въпреки че майка й изглеждаше видимо добре, само леко охлузена, Съни усети как тялото й се стегна когато я притисна към себе си. Така и така беше тук, можеше да остане известно време да се увери, че наистина всичко е наред.
Познаваше майка си, твърдоглавието и ината й и знаеше, че ще е цяло предизвикателство да я убеждава да пие хапчетата и да я кара малко по-леко. Прибраха се заедно, леля Мими ги остави да се видят, с уговорката по-късно да вечерят заедно.
Вечерта се събраха трите по женски и Съни се чудеше защо не си идваше по-често. Хапнаха, разказваха си истории, споделиха какво се случва на работа. Научи всички градски клюки. Как Ваня се омъжила за 20 години по-възрастен мъж. Как сладкия Тошко е тръгнал по лош път и сега лежал за кражба. Как Вера и Красимир се развели след много скандали. Слушаше за хората, с които бе израстнала, а имаше чувството, че всичко това е останало в друг живот. Стояха до късно, сподели им, че има нужда от асистент и вече сериозно обмисля да си търси такъв и накрая легнаха, всяка изпила по няколко чаши вино.
Изтегна се в леглото и мисълта и се завъртя в посока Мони. Нещата станаха странни и сложни много бързо. Опитваше се да се сети какво толкова се случи, за да чувства тази стена между двете. Нямаше отговор. „Женска ни работа“ – въздъхна полугласно. Винаги да правим от мухата слон. Почукване по вратата на стаята й я измъкна от унесеното състояние и докато отговори, главата на майка й вече се беше провряла в процепа на вратата. Някои неща никога нямаше да се променят.
- Искаш ли кафе? Направила съм, мога да ти донеса.
- Искам, но не ми го носи. Дай ми минутка и ще дойда да ти правя компания.
Точно както се появи, главата на майка й изчезна и Съни стана да се облече. Прекрасно знаеше, че ще намери майка си на терасата. На масичката освен двете чаши кафе имаше и чинийка с бисквити. Познаваха се добре. Взаимоотношенията им бяха и до голяма степен приятелски. Знаеше, че вчера й се размина заради леля Мими, но очакваше майка й да я подхване за личния живот след третата глътка кафе.
Отпи с наслада.
- Времето е чудесно. Пролетта тази година е сякаш по-топла и зелена, не мислиш ли?
- Да, мислех си същото тези дни. Ти как си? Как е главата?
Отпи втора глътка.
- Наболява ме, но докторът каза, че е нормално да ме наболява няколко дни. Търпи се, мисля да не пия болкоуспокояващи. Как беше трафика насам?
- Добре беше. Всъщност не знам. Не обърнах внимание.
Отпи третата глътка и се загледа в далечината с вече по-бистър поглед.
- Изплюй камъчето, де, няма ли някой нов в живота ти? Не намери ли Жената? Изглеждаш ми някак по-различна от последния път, когато се видяхме. По-жива, по…шастлива, дори
Станимира се разсмя звучно. Ох, наистина прекалено добре се познаваха. Чудеше се дали да й разкаже всичко. Съмненията, последната среща, напрежението сега, незнанието накъде вървят.
- Да, има една жена. Страхотна е и много добре ни се получава. Съвсем в началото сме и не искам да прогнозирам, но май съм наистина… - какво беше? – хлътнала.
Последната дума едва не й заседна. Майка й се направи, че не чу и не разбра лекото колебание.
- Прави ли те щастлива? Или се чувстваш все едно компенсираш за дългия период самота?
- Прави ме щастлива. Разсмива ме, интригува ме. Не компенсирам нищо. Не замествам никого. Познаваш ме, знаеш че не бих го причинила, ако не съм уверена в себе си.
В момента, в който видя доволната усмивка на майка си, раздразнението на Съни се изпари и тя разбра каква беше целта на въпросите. По дяволите, майка й наистина я познаваше. Знаеше, че тя сама няма да си ги зададе по този начин и сега мислено се плесна по челото. Какви бяха тези драми и проблеми, които сама си създаваше. Чувстваше ли се щастлива? Да. Какво имаше толкова да мисли дали, кога и как ще се получи. Дали ще се влюби, дали ще бъде обичана, дали няма да бъде измамена, колко ще продължи… Колкото-толкова, по-жива не се беше чувствала от години насам и да се раздели с това заради глупави комплекси от миналото беше… беше… не знаеше какво беше, ама изобщо не беше в неин стил.
Допи остатъка от кафето и стана.
- Отивам да говоря по телефона, ще се върна след малко.
Ако беше останала да види широката самодоволна усмивка на майка й, щеше да се разсмее с глас.


avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Чет 10 Апр 2014 - 20:26

10

Когато телефонът звънна, Мони почти подскочи. Подскачаше вече 4ти път за деня, защото всеки път очакваше да е Станимира. На ниво разум не й се вярваше, че ще я чуе, но интуицията й подсказваше, че нещата няма да приключат просто така. Погледна дисплея и сърцето й прескочи удар. Имаше да мисли върху реакциите си, но по-късно.
- Ало, Станимира, здравей.
- Здравей, Мони. Много се радвам да те чуя. Слушай…Вчера майка ми претърпяла лека катастрофа и се наложи да дойда до тук, за да съм спокойна, че всичко е наред. Майка ми е добре, но сигурно ще остана още няколко дни…
- Къде е това тук? – не искаше да я прекъсва, но въпросът дойде от само себе си.
- Ъъъъ, тук? Не съм ли споменавала – родом съм от Плевен.
- Не си. Май не сме говорили много за миналото си. – отново не успя да се въздържи. Държеше я още. Горчеше й. Сама се изненада, но беше обидена.
- Да, не сме. Грешката е основно моя. Както и да е, не знам колко ще остана, но ми се иска като се върна да изведа приятелката си на вечеря.
Мони преглътна шумно и сърцето й прескочи още един удар.
- Приятелката ти?
- Да, приятелката ми. Или…?
- Ако говориш за мен – да, приятелката ти – думите излязоха от устата й без изобщо да се замисли. Боже, имаше си „гадже“. Бо и Теди щяха да я спукат от бъзици.
Станимира почти виждаше пред себе си ухилената физиономия на другата жена. Не било толкова трудно.
- За теб говоря, разбира се.
- Добре. Обади ми се, когато пристигнеш, за да се уговорим.
- Чак тогава? Не искаш ли да се чуем като приключиш работа, да ми разкажеш как е минал деня ти?
Моника се зарадва, че няма никой около нея. Направо си зяпна. Каква беше тази коренна промяна? Да се чуят? Да си говорят просто така? По дяволите, да! Копнееше за повече контакт, за повече общуване.
- Искам, да. Просто не очаквах, досега… Ще ти звънна като се прибера, в такъв случай.
- Супер. Сега отивам да изведа майка си на разходка иии… малко шопинг…
Гласът й беше толкова закачлив, че Мони се разсмя насреща.
- Какво ми се смееш? Малко шопинг, нищо кой знае какво
- Смея се защото гласът ти придоби онзи тон, с който повечето жени изричат думата „шопинг“. Сладко е, харесва ми.
- Хах, сигурно си права. За сега чао, сладур, ще те чуя по-късно.
- Чао.
Мони държеше телефона в ръката си и го гледаше, все едно всеки момент щеше да й се оплези. Коя беше тази жена? Храна за размисъл. Трябваше да внимава с нулите днес, ако не искаше да загуби работата си. Все се чудеше на колежките, които вървяха с глави в небесата и мислеше, че няма начин любовта да влияе чак толкова върху концентрацията. Любов ли? Ооооо.
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Devil's Daughter on Чет 10 Апр 2014 - 23:30

Ммммм, много добре , дори, влизаш в крачка и ритъм. А развитието на разказа е толкова добро, колкото не съм го предполагала. Ще си чакаме довършването, а само някой да посмее да те депресира...   Виждаме, че добре се справяш и без депресии Wink
Връзката майка-дъщеря е мила и много позната. Ай лайк реалистичността, сега тръпна в очакваме да родиш новото развитие. Само не го носи девет месеца Smile
avatar
Devil's Daughter

Брой мнения : 210
Join date : 30.06.2011
Възраст : 27

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by lovehurtss on Пон 19 Май 2014 - 17:28

Уау имаш талант.Респект за положения труд!  sunny 
avatar
lovehurtss

Брой мнения : 183
Join date : 06.05.2014
Възраст : 21

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Нед 29 Мар 2015 - 23:23

Дали има няква вероятност за продължение разказа е невероятен.
avatar
sharmen

Брой мнения : 37
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите