Предизвиквам те, опознай ме

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Вто 13 Авг 2013 - 20:59

Малко, но от сърце

- Ок, ок, спри за малко. Значи булката е сто кила и едва влиза в роклята си. И роклята се закопчава отпред и изглежда сякаш всеки момент ще се пръсне по шевовете, така ли?
- Точно така. И застават двамата с младоженеца за първата си брачна снимка след церемонията и... булката се пресяга да го прегърне и копчетата се разхвърчават навсякъде. И аз не можах да се въздържа и натиснах бутона за снимка.
Мони се заливаше от смях.
- Имаш снимка на булка по голи гърди?
- Мхъм, точно такава снимка имам.
- Хахаха, никога не съм предполагала, че е възможно работата на фотограф да е толкова забавна.
Бяха хапнали и се разхождаха из близкия парк. Съни искрено се забавляваше и за момента беше оставила всичкото мислене на заден план.
- Я разкажи нещо забавно от твоята работа. На визитката пишеше, че си кредитен консултант. Сигурно има доста емоции в тази работа.
- Всъщност, не. Работата ми е донякъде рутинна и скучна, но си я обичам. Работя с корпоративни клиенти, така че няма кой знае какви забавни случки. Мога да разкажа такива от бара, но усещам, че не е нужно да се компроментирам...
- Ехх, този бар! Сигурно е приятно всички да гледат теб, когато влезеш.
- Ти шегуваш ли се? Не забелязах на теб да ти липсва внимание.
- Е, не се оплаквам. Но ми обръщат внимание, защото съм нова там. С теб е различно. Имам чувството, че ако поразпитам, ще слушам легенди.
- Чак пък легенди... но ми е приятно да си мисля, че имаш желание да разпитваш за мен. Би било по-хубаво ако ме питаш директно, така няма да се налага да отсяваш истината от художествената измислица.
- Мнее, предпочитам да слушам приказките от 1001 нощ. Още утре ще си седна в бара и ще разпитвам барманката за теб.
- Кой, Лили? Нищо няма да ти каже. Тя е силно мой човек.
- Хахаха, мда, аз защото сериозно точно това смятах да направя.
Съни се ухили широко и видя, че Моника най-после е разбрала шегата.
- Уж ми се отдава да хващам сарказъм, нещо съм повредена край теб. Всъщност, радвам се, че не го казваш сериозно. Може наистина да се откажеш от мен, ако слушаш историите...
- Хахах, не се отказвам, заради слухове. Пък и сама мога да отгатна какво ще ми кажат. Влизаш, пиеш с приятелите си, а ако нещо ти хване окото – действаш. След като я свалиш, се изнасяш по терлици. Едва ли някоя там ще се похвали да е имала връзка с теб, което не означава, че си нямала връзки. Харесваш си репутацията, защото знаеш, че не се налага да се обясняваш – жените си знаят предварително какво могат да очакват от теб.
Моника се спря за момент и я погледна втренчено.
- Спри за секунда. Сама ли стигна до тези изводи, или наистина си получила някаква информация?
- Хах, защо се мислиш за толкова потайна? Не се притеснявай, не го казвам с цел да обидя. Просто така виждам нещата. Не ми казвай, че ти нямаш теории за мен.
- Хъмм, очевидно е, че някой те е наранил. И тук не става въпрос за обикновено любовно разочарование. Някой наистина те е наранил и нямаше доверие в хората. Но пък не си падаш и по взаимоотношения от типа „просто секс”. Така, както аз ги виждам нещата... и двете не сме готови за връзки, но и двете не искаме да бъде само секс.
- То май няма и как да бъде „просто секс”. Усещам, че няма как. – Съни се усмихна дяволито, готова да смени темата – но все пак, не искаш ли да се върнем у вас сега?
Моника сложи ръката си на кръста й.
- Ти как мислиш, искам ли?

6

- Бягаш ми по тъч линията вече две седмици! Дадох ти половин час да говориш за работа, а ти никога не говориш за работата си. Да не мислиш, че ще те оставя да си тръгнеш докато не ни разкажеш какво става с мацката?
Седяха в любимото си заведение. Обичайната картинка. Моника пиеше бира, Бо се беше излегнала лежерно в сепарето, пресягаше за се бутилката си с вода и слушаше внимателно, а Теди пиеше някакъв коктейл, нервно потропваше с крак и я гледаше с вече очевидно нетърпение.
- Какво да ти разкажа, Теди? Не знам. Не знам какво става с мацката. Излизаме, говорим си, правим умопомрачителен секс и на сутринта си тръгва. Това е. Дори не сме се сприятелили още във фейсбук. Няма кой знае какво за разказване.
- Как няма?!? Къде излизате, за какво си говорите, какво ще рече умопомрачителен секс? Ако това е всичко, защото толкова не искаш да разказваш? Кога ще излезем четирите, да се запознаем официално?
- Хей, Тедс, не я бомбардирай с въпроси, виж че не й се говори.
Мони хвърли благодарствен поглед към Бо, но знаеше, че няма да се отърве толкова лесно.
- Добре, добре. Едно по едно. Излизаме навън. Предимно разходки в парковете. Говорихме да излезем на среща – било то кино, вечеря или нещо друго, но засега не сме го направили. Говорим си общи неща – книги, музика, филми, театър, изкуство. Вкусовете ни не се покриват много-много, но след като тя избягва да говори за личния си живот, се придържам към безопасните теми. Не мога да ти обясня защо и с какво сексът е умопомрачителен. Не е нещо различно или изключително от техническа гледна точка, но просто начина по който свършвам и начина по който се чувствам, когато я чукам... нещо ново е. Не знам причината, просто сякаш има някакъв заряд, който ме взривява. И не че не искам да ви разказвам, въпросът е в това, че няма кой знае какво за разказване. Нека не бързаме със запознаването, а? Аз не мога да я изведе на вечеря, камо ли да я запознавам с вас. Евентуално може да дойдем заедно в бара някоя вечер. Ще ви предупредя ако се съгласи. Сега доволна ли си?
Теди точно отвори уста, но Борислава я стисна за бедрото и тя преглътна.
- Не, Мони, добре знаеш, че не е доволна и това никога няма да й е достатъчно, но засега ще те оставим на мира. Идеята с бара е добра, защо не я поканиш на вечеря малко по-официално, а после може да мръднете нататък? Например днес, събота е.
- Това всъщност изобщо не е лоша идея. И без това никога не се уговаряме предварително за излизане. Обикновено й се обаждам, за да я питам дали е свободна същата вечер и после излизаме. Много ми е странно така, никога не ми звъни тя, но когато се обадя – никога не ми отказва. Ако нямаше интерес към мен, щеше да си търси оправдания за да не се видим, нали?
- Разбира се. Не знам на къде избиват мислите ти, но аз лично не познавам жена, която да се чука от добро възпитание. А защо не ти звъни първа... това може само тя да ти каже, но бих ти препоръчала да не бързаш да я питаш.
- Бо, ти си златна, нали го знаеш?
- Да, да. И колкото и да искам да позлорадствам, че най-после си хлътнала, не мога да те оставя да се мъчиш. Виж, мацката очевидно си пада по теб. Просто си има проблеми. Дай й време. Ясно е, че търпението не е от силните ти страни, но имам усещането, че ако я натиснеш повече – ще се дръпне.
- Права си. Инстинктивно – и аз го усещам, но е много трудно. Знаеш ме, обичам да знам къде стоят нещата.
- Не, мила, ти обичаш да определяш нещата и в момента те побърква, че контролът не е в твоите ръце.
Теди следеше разговора с интерес и й костваше доста усилия да не се намесва. Тези двете се разбираха на някакъв различен език. Никога не можеше да достигне до Моника, така както Бо успяваше, а по принцип тя беше тази, с която хората споделяха. Видя, че Мони вади пари за сметката.
- Хей, къде се разбърза? Нали нямаше планове тази вечер?
- Смятам да си направя. Стискайте палци, ще ви държа в течение.


Съни беше в страхотно настроение. Като никога беше свободна в събота и успя да си навакса с дообработката на снимките от последните 3 сватби. Май трябваше да си наеме асистент. Вече едва смогваше, а да си освободи няколко дни за почивка в отпускарския сезон беше немислимо. Е, можеше да размести малко графика и да се освободи за море. Сепна се от собствените си мисли. Отдавна не бе мислила за почивка. Още по-малко за това да отиде на почивка с друг човек. Когато имаше нужда да се разсея, отиваше някъде сред природата. Сама със себе си и се връщаше заредена с енергия. А сега мислеше за море и беше сигурна, че това има много общо с Моника. Не искаше да се поддава. Опитваше се да бъде резервирана, но й беше все по-трудно. Вярно, беше решила, че е време да си намерия някоя, да прекъсне самотата и изолираността си, но не очакваше да се случи по този начин. По дяволите, как се завъртяха така нещата? Искаше връзка, да. Искаше кротка, спокойна връзка с уравновесена и мила жена, с която да си прекарва добре, докато не дойде време всяка да тръгне по пътя си. Безкръвно и без болка, моля. И с какво се захвана? Неясни взаимоотношения с жена, която можеше да я съсипе. Красива, импулсивна, нетърпелива, своенравна, а на всичкото отгоре и играч. Точно такава не искаше, точно тези отбиваше в бара. Този тип жени смятаха връзките за нещо ужасяващо, изневярата за нещо нормално, а секса – за спорт. Но пък какъв секс, Господи! „Спокойно, Станимира, не го мисли. Няма да влагаш чувства и всичко ще бъде наред. Няма как да стъпче сърцето ти, ако не й го даваш, нали?”
Пресегна се за мишката, за да спре компютъра и да излезе на въздух, когато телефонът сигнализира за получен СМС.
„Обещала си ми една среща. Ще мина да те взема в седем, става ли?”
Съобщението не оставяше много варианти за отговор. Съни реши да се въздържи от въпросите къде ще ходят и от къде Моника знае адреса й и просто отговори с кратко „Да”.
Разходката отпадна. Сега трябваше да се заеме с важната задача да избере какво да облече, като не знае на какво място отиват. Независимо дали щеше да заложи на елегантното или на спортното... трябваше да е секси. Реши да не мисли върху това, че сърцето й биеше като на тийнейджърка преди първа среща с мечтания кавалер.



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:34; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Вто 13 Авг 2013 - 22:19

Супер това ми оправи скапаното настроение
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Devil's Daughter on Вто 13 Авг 2013 - 22:34

Ако знаеш, само ... как те чакам... да постнеш продължението, ще го постнеш веднага Very Happy
avatar
Devil's Daughter

Брой мнения : 210
Join date : 30.06.2011
Възраст : 27

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Вто 13 Авг 2013 - 22:42

Тази седмица няма да е. Имам срещи, планове, хижи, върхове за изкачване. Но другата трябва да седна да пиша, че ще ми изфирясат идеите
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Сря 14 Авг 2013 - 19:56

Охо първа официална среща надявам се ,че Съни няма да се откаже или уплаши.Трепетно очаквам развръзката.
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by arrow on Чет 15 Авг 2013 - 14:40

И аз се прсъединявам към чакащите продължение Smile 
avatar
arrow

Брой мнения : 32
Join date : 21.02.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by :):):) on Чет 15 Авг 2013 - 15:17

Дам, чакаме 
avatar
:):):)

Брой мнения : 57
Join date : 20.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Arwen on Съб 17 Авг 2013 - 20:45

Нали знаете какво казват хората- " Търпението му е майката" Smile
avatar
Arwen

Брой мнения : 30
Join date : 20.12.2012
Възраст : 29
Местожителство : Русе

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by zumba989 on Нед 18 Авг 2013 - 0:02

Току-що прочетох цялата история на един дъх и съм супер жадна за още
avatar
zumba989

Брой мнения : 49
Join date : 23.07.2013
Възраст : 19
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Erdbeben on Нед 18 Авг 2013 - 10:39

Не искам да те ръчкам, но... *сръчК*! Хайде, нямам търпение!
avatar
Erdbeben

Брой мнения : 751
Join date : 28.01.2013
Възраст : 24
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Пон 19 Авг 2013 - 22:20

7

Двете седяха една срещу друга и се наслаждаваха на лекия разговор. Ресторантът беше красив, Съни не беше идвала преди. Не беше нещо лъскаво, но обстановката беше уютна, обслужването – топло, а кухнята – просто уникална. Вече знаеше, че това ще се превърне в едно от любимите й заведения. Бяха седнали в градината и тя не съжаляваше за избора на облекло. Заложи на лека, лятна рокля в любимия й зелен цвят, а жената срещу нея изглеждаше зашеметяващо в памучния си бежов панталон и риза, която по случайност беше в същото зелено. Когато Моника я взе, се посмяха на това, че сякаш са се наговорили да са в тон. За първи път я виждаше с лек грим и беше впечатлена от ефекта на един обикновен черен молив и спирала. Очите на Мони изглеждаха огромни, изразителни и сякаш погледът й бе с една идея по-мек. Липсваше неговата напрегнатост и Съни осъзна, че така й е по-лесно да се отпусне.
- Какво си се умислила?
- А?
Моника я гледаше въпросително и някак закачливо. Реши да се измъкне ловко. Не вървеше просто така да си признае, че я наблюдава захласната от красотата и излъчването й.
- Ааа, не съм се умислила. Опитвам се да взема важно решение. Тирамису или плодова салата?
- Бих заложила на тирамисуто. Правят го страхотно тук.
- Ти какво ще си вземеш?
- Ааа, абсурд. Ще прескоча десерта. Не съм много по сладкото. Ще ти пречи ли ако запаля докато хапваш?
- Не, пуши си спокойно. Вече се бях зачудила защо не си изпушила нито една цигара. Пък на мен сладкото ми е слабост. Особено в събота. Ще се доверя на преценката ти – тирамису да бъде!
- А защо точно в събота?
- В неделя сутрин обикновено бягам и в събота не се чувствам гузно да ям сладко, когато знам, че ще го изгоря на следващия ден. Е, в последните няколко съботи горя калории по други начини и някак си прескачам бягането в неделя. – усмихна се закачливо и намигна.
Мони за малко да зяпне. Харесваше тази закачлива, шеговита страна на иначе сериозната, уравновесена жена. Щеше й се тази вечер да я поразпита малко повече, искаше да я опознае, но сега се разколеба. Може би не беше най-подходящия момент за сериозни разговори.
- Какво ще кажеш тази вечер да разнообразим спорта?
- Какво имаш предвид? – Съни леко се стегна.
- Можем да отидем да потанцуваме в бара и след това да отидем вкъщи, навита ли си?
- Ако смяташ, че танците ни няма да продължат само три минути, както стана предния път... аз съм ЗА.
Този път Моника се разсмя с глас.
- Ти какво? Оплакваш се от развоя на събитията тогава ли?
- Неее – Станимира също се смееше – Никак. Просто ако ще ходим и след пет минути ни се прииска да си тръгваме е по-добре изобщо да не отиваме.
- Няма, няма, обещавам да държа ръцете си далеч от теб.
- О, моля те, не давай обещания, които нито аз искам, нито ти можеш да спазиш.
- Нещо против да се обадя на Бо и Теди, да видим дали не им се ходи и на тях тази вечер?
- Хахаха, обади им се, нямам против.
- Защо се смееш?
- Защото предполагам, че те натискат да излезем заедно, заради което идва предложението ти да отидем в бара.
- Сега е мой ред да се разсмея. Добре, разкрита съм. Ти си хитра лисица, знаеш ли го?
- Знам. Хайде звънни им, аз ще отида до тоалетната и може после да се разходим, че е рано за бара.
- Става. И без това трябва да сме на много публично място, за да успея да държа ръцете си далеч от теб. – Мони се приведе към нея и прошепна – искам те още сега, какво ще направиш по въпроса?
- Ще ти кажа да проявиш търпение – Съни отново й намигна, въпреки че вътрешно се разтрепери от тихите думи.
- Ще бъде изключително дълга вечер.
Моника изрече думите с толкова искрена въздишка, че Станимира само махна с ръка и се смя по пътя към тоалетната.


Двете минаха през вратата и когато заслизаха по така познатите стълби, Мони инстинктивно прегърна другата жена през рамо. Не й пукаше колко собственически изглеждаше този жест. Дойде й отвътре и нямаше намерение да мисли върху въпроса защо й беше толкова важно жените вътре да знаят, че Съни е само нейна.
Станимира от своя страна трепна от изненада. Те не ходеха прегърнати, не се държаха за ръце, не се докосваха навън дори и когато нямаше хора наоколо. И колкото и да й беше непривично, вместо инстинктивно да се отдръпне, тя обви със своята ръка кръста на по-високата жена и слязоха така заедно. Като ще е гарга, да е рошава. И без това едва ли някой щеше да забележи това, че влизат заедно, прегърнати.
В следващия момент и двете регистрираха, че всички погледи се обърнаха към тях. Почувстваха се като в сцена от филм, само дето музиката не спря. Като на забавен каданс се насочиха към двойката, която им махаше от една маса в дъното и за секунди сцената свърши, всичко тръгна в нормалния си ритъм. Хората около тях продължиха с пиенето и танцуването и поне привидно спряха да ги наблюдават.
- Защо всички ни гледат странно? – Съни се надигна, за да бъде чута въпреки силната музика.
- Може би защото повечето те виждат за първи път.
- Или пък защото съм с теб.
- По-скоро защото никога не съм идвала, прегръщайки гадже.
Стигнаха до масата, когато Станимира се закова на мястото си.
- Гадже? Ние гаджета ли сме?
Мони я погледна внимателно. Светлината не беше достатъчно силна, за да различи изражението й. Дали се шегуваше? Дали наистина се притесни от думата?
- След като влязохме прегърнати, най-вероятно това си мислят. Това притеснява ли те?
- Не – този път Съни се усмихна широко, защото усети напрежението в тялото до себе си – Никак.
- Добре. – Моника се обърна към приятелите си, които следяха мимиките им с интерес и поне едната от двете се ядосваше, че не чува думите – Бо, Теди, запознахте се вече със Станимира. Отдавна ли ни чакате?
Теди игнорира думите й с цялата тактичност, на която беше способна. Тоест, никаква.
- Много ми е приятно да се видим пак. Вече бях започнала да си мисля, че Мони те крие от нас. Седнете, какво ще пиете? Харесва ли ти нашия бар?
- Мила, моля те, успокой се. Седнете. Ние поръчахме бутилка уиски, че жена ми тази вечер не дава да не пия. Смилете се над мен и се присъединете, че в противен случай една от двете ни ще се прибере много пияна.
- Нее, Бо, знаеш че не пия твърд алкохол. Ще отида да си взема бира. Съни, ти искаш ли нещо от бара, или ще пиеш уиски?
- Уиски звучи добре, благодаря.
Моника й хвърли един извинителен поглед и се запъти към бара с ясното съзнание, че после ще съжалява, че я оставя с Теди. Искрено се надяваше Бо да не позволява на жена си да я засипе с неудобни въпроси.
За нейна изненада, когато се обърна с бирата в ръка, видя че трите се смееха. Имаше вътрешно усещане, че шегата е на неин гръб.
- Хей, на какво толкова се смеете? Не ми казвайте, че си разказвате вицове в този шум, защото няма да повярвам.
- Всъщност ги попитах дали наистина не си идвала досега с гадже тук и те се разсмяха. Явно идеята им се стори достатъчно абсурдна, че да разсмеят и мен.
- Бо, разбирам желанието на Теди да ме излага, но не очаквах че точно ти ще ме представяш в лоша светлина пред „гаджето” ми. – Моника натърти на думата и се изплези. Всички отново се разсмяха. – Хайде да танцуваме, преди да са ти споделили всичките ми кирливи ризи...
- Защооо? Искам да слушам истории, които те излагат и после да ти натяквам, като едно истинско „гадже” – Съни протестираше само привидно, а всъщност пое подадената ръка и се запътиха към дансинга, който в събота вечер си беше доста пълен.
- Как по-точно смяташ да държиш ръцете си далеч от мен, когато свири балада?
Мони само я погледна с потъмнял поглед й я притисна силно към себе си. Силата на желанието й към тази жена не спираше да я озадачава. Бавно постави ръцете й на врата си, не защото Станимира нямаше да ги сложи сама, а защото искаше да й покаже колко я желае. Колко иска да я води, да поеме контрол и да взима всичко, което поиска и то както го иска. Върна своите ръце на кръста, пъхна единия си крак между нейните и плавно се задвижиха в ритъма на музиката. Съни отпуса главата си върху рамото й и вместо да се притесни от наситеността на емоцията, тя се успокои, че нещата не стояха така само при нея. В някакъв момент се надигна леко, захапа и засмука врата на Моника и усети с всяка своя клетка как тялото, притиснато в нейното се напрегна.
В следващия миг баладата свърши и започна по-живо поп парче. Двете се отдръпнаха една от друга и погледите им изразяваха съжаление от прекъснатия контакт.
- Да се върнем на масата? – Мони трябваше първо да прочисти гърлото си, за да не звучи дрезгаво.
- Защо? Да потанцуваме на нещо по-живо. Кефя се на Риана, пък и мисля че повече от една балада ще бъде противопоказна на оставането ни тук. – Съни се опита да разведри атмосферата, но не й се получи особено.
- Ела тук. – Мони игнорира думите й, бързата музика, подскачащите около тях жени и я хвана за брадичката. Приближи се на милиметри, спря там и докато се взираше напрегнато в зелените очи, потърка долната устна на Съни с палец. Усмихна се, когато тя рязко си пое дъх и покри устните й със своите. Получи дежа вю. Както и първия път, когато я целуна в същия този бар и сега всико спря. Часовникът, музиката, хората наоколо – всичко изчезна. Само че този път емоцията беше много по-силна. „Много съм загазила” помисли си, но не можеше да се спре. Премести устата си върху врата на Станимира и я зацелува трескаво, усещайки горчивия вкус на парфюма.
- Спри, почакай малко, спри.
На Моника й трябваха няколко секунди, докато думите достигнат съзнанието й. Отдръпна се, донякъде раздразнена, че я спря. Донякъде объркана, защото не разбираше защо я спря. Съни определено не целеше това, заради което сложи ръката си на врата й и прошепна в ухото.
- Успокой топката, на дансинга сме. И аз те искам, но не тук, не сега и не така. Чукането по тоалетни и алейки не ме привлича. А ако продължаваш да ме докосваш така... натам сме се запътили.
- Извинявай, права си. Отнесох се. Имам нужда да пийна. Да се връщаме на масата?
- Да, аз също не бих отказала питие.
Върнаха се при другите, които така рязко млъкнаха, че беше очевидно, че досега са говорели за тях. Моника се отпусна на сепарето и отпи голяма глътка от бутилката с бира. Бо се наведе над нея, за да не я чуят останалите.
- Успокой малко топката, мила, изглеждаш сякаш смяташ да я изядеш. Не че не разбирам страстта, но не е тук мястото.
- Хахах, двете със Станимира много ще си допаднете. Тя ми каза същото преди малко. – вече поуспокоила се, Мони се усмихна на приятелката си. – Оооо, не! Лудата се запътва насам.
- Коя луда? – Борислава проследи погледа й и видя позната къдрава глава да се придвижва устремено към тях. – Ааа, Антония. Какво да ти кажа, мила, това ти си го надроби, ще си го сърбаш.
- Мони, здравей, един танц? – въпросната Антония изглеждаше решена на всичко, но не и готова на отказ. Моника реши, че е по-добре да изтанцува един танц, в който да й обясни как стоят нещата и да се върне към приятните си планове за нощта. Пое подадената ръка и се опита да отправи извинителен и обяснителен поглед към Съни.
За неин лош късмет отново засвири балада и тя сложи ръцете си на кръста на високата жена, която в миг на лудост беше завела в леглото си и сега съжаляваше. Опитваше се да се движи почти без да я докосва. Странно, досега никога не се беше чувствала неудобно да танцува с някоя, защото друга може да я гледа.
- Виж, Тони, няма какво да протакам. Съжалявам, ако съм те подвела, но реално нищо не съм ти обещавала. Прекарахме.... добре, но между мен и теб няма да се получи нищо повече. Както виждаш, в момента съм с друга и мисля, че е най-добре за теб ако спреш да ме търсиш.
Усети как другата жена я притисна по-силно. Не й беше проблем да я отреже, но не искаше да бъде груба.
- Мони, недей така. Между нас има нещо специално. Усещам го. Ти също го усещаш. Не беше само една нощ. Не отричай. Другите са само за забавление. Не искаш да си го признаеш, но аз те разбирам. Аз те виждам, познавам те, разбирам те. Няма нужда да бягаш от това, което имаме.
- Нямаме нищо. Моля те, не се заблуждавай повече.
- Не. Не искам да го повярвам. Ти не лъжеш мен, ти лъжеш себе си. Сигурна съм, че имаш чувства към мен. Ако само ми дадеш шанс да ти покажа...
Моника не издържа повече. Хвана ръцете на жената със своите, свали ги от раменете си и направи крачка назад.
- Опитах да бъда мила и да не те наранявам. Но ти не разбираш. Сега ще ти го кажа в най-директния вариант. Не те искам, не те харесвам, сексът дори не струваше и единствените пъти, в които се сещам за теб са когато ми звъниш през пет минути и аз изключвам звука на телефона си, за да не ме дразни. Ясно ли ти е?
Не получи отговор, очите на жената се насълзиха и тя си тръгна със звучен рев. Мони въздъхна и се запъти към масата. Когато не видя там Станимира, нещо в нея се сви.
- Къде е Съни?
- Тръгна си в момента, в който ти затанцува с Антония.
- О, по дяволите! Сори, момичета, изчезвам.
- Бягай, настигни я. Мацката е луда по теб, не й позволявай да те прогони със студени думи, чуваш ли?
- Да, да, чувам.
Мони вече излизаше с телефона в ръка и смяташе да звъни докато не получи отговор.



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:36; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by nebesna on Пон 19 Авг 2013 - 23:15

Еха, писането ти става все по-добро, поздравления!
avatar
nebesna

Брой мнения : 14
Join date : 11.08.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by zumba989 on Пон 19 Авг 2013 - 23:24

Ооооо супер е.....кога да очакваме още
avatar
zumba989

Брой мнения : 49
Join date : 23.07.2013
Възраст : 19
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by semper_fi on Вто 20 Авг 2013 - 15:21

Дам, не можа да не стане, нали?
Уффффф, че ми е писналооо Very Happy:D:D

Чудесна си, Шели :* Хайде, чакаме още Wink
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by obla4e on Вто 20 Авг 2013 - 23:31

nebesna написа:Еха, писането ти става все по-добро, поздравления!
ти да видишVery Happy 
чак аз се потопих и забравих де се намирам
айде давай, че да не си измислям продължения  
avatar
obla4e

Брой мнения : 230
Join date : 12.04.2011
Възраст : 47
Местожителство : Pleven

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Arwen on Нед 25 Авг 2013 - 0:32

" Теди игнорира думите й с цялата тактичност, на която беше способна. Тоест, никаква. " - Това ми хареса Smile
avatar
Arwen

Брой мнения : 30
Join date : 20.12.2012
Възраст : 29
Местожителство : Русе

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Нед 25 Авг 2013 - 19:45

8

На дванадесетото позвъняване, Станимира реши най-после да вдигне. Не че имаше какво да каже, или пък й се слушаха глупави обяснения, но може би беше по-добре да отговори вместо да чака телефона да спре да звъни.
- Кажи?
- Ало, Съни, къде си?
- Вкъщи съм си, прибрах се. Кажи за какво се обаждаш, че смятам да лягам.
- Какво ти стана? Защо избяга така? Отвори, пред вас съм, нека поговорим.
- Няма какво да говорим и определено няма какво да правиш пред вратата ми. Върви си, Мони, няма смисъл.
- Стига, остави ме да обясня...
- Не, не искам да ми обясняваш. Няма и какво да ми обясняваш, ние не сме заедно. Можеш да си танцуваш и после да спиш с която поискаш. И не разбирам защо всъщност не си там, а тук.
- Това че съм тук трябва да ти подсказва, че не си разбрала правилно. Хайде, Съни, отвори.
Моника дръпна телефона от ухото си и погледна дисплея изумено. Тя й затвори. Затвори шибания телефон, без дори да каже чао. Докато всичко в нея вреше и кипеше вратата на блока са отвори. Съни беше с къси панталони и потник, а лицето й излъчваше топлината на айсберга потопил Титаник.
- Хайде, качвай се и кажи каквото имаш да казваш.
Съни тръгна пред нея без да се обърне, за да види дали я следва. Не се спря пред асансьора, а продължи тихомълком по стълбите. Живееше на втория етаж и на Моника й се стори абсурдно, че точно сега всъщност бе първият път, в който щеше да види дома на Станимира. Влязоха вътре. Събуха се все така в мълчание.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Не, благодаря.
- Седни, разполагай се, аз ще си направя чай и идвам.
Мони не се възпротиви. Напротив, имаше нужда точно от минута време, за да възприеме тази нова страна на другата жена. Още първия път остана с впечатление, че Станимира е хладнокръвна и спокойна. После разбра, че може да бъде темпераментна, забавна и страстна, но тази студенина я изненада. Пътьом беше осъзнала как може да е изглеждала сценката в очите на Съни и сега знаеше къде сбърка. Само дето се беше приготвила за ядосана жена, която отправя обвинения. Лесно можеше да се справи с гнева, защото гнева показваше емоция. Гневът би означавал, че на отсрещния му пука, че си способен да го разстроиш. Дойде готова да изслуша гневните обвинения, след което спокойно да обясни ситуацията и да се разберат без много драма. А какво завари? Спокойна, студена жена, която в момента я беше приела сякаш само за да й се махне от главата. И която в момента си правеше чай, докато тя стоеше като изтукана в средата на хола и дори не й хрумна да седне. Вратата на кухнята се отвори и Съни се появи с две димящи чаши и изкуствена усмивка на лицето.
- Все пак направих и за теб. Седни, кажи за какво си дошла.
- Виж, мацката с която танцувах… съгласих се, само за да й обясня, че вече не съм свободна и да спре да ме търси.
- Добре, това ли е всичко?
- Ъъъ, ами да. Ти нали заради това всъщност си тръгна?
- Не, тръгнах си, защото нямаше какво повече да правя там. Настроението ми си отиде. Както вече споменах, ние не сме заедно, че да те ревнувам.
- Не разбирам. Защо си ми ядосана?
- Знам, че не разбираш. Виж, изглеждам ли ти ядосана?
- Не. Изглеждаш ми студена и безразлична към мен. И какво значи не сме заедно? Наричай го както искаш, но аз не съм била с друга откакто се запознахме. Нямам и нужда да бъда с друга. Какъв е проблемът?
- Няма проблем, Мони. Позабавлявахме се заедно, но вече не мисля, че това може повече да продължава. Ок? Не искам да звучи сякаш те гоня, но нека те изпратя, че вече наистина имам нужда да поспя.
Моника я гледаше внимателно и се опитваше да разбере дали не я будалка. Но не видя нищо такова в очите й. Не видя лъжа, на видя яд, не видя болка. Имаше само едно отегчение, сякаш жената наистина нямаше търпение да я отпрати.
- Добре, ще те оставя тази вечер, но ще искам да продължим този разговор. Все още не ми е ясно, но няма да ти давам зор.
- Не виждам какво повече има да говорим, но след като настояваш ще се чуем пак тази седмица. Не съм сигурна какво повече би искала да чуеш от мен, но не ми пречи да изясня каквото мога.
Двете бяха стигнали до вратата, Станимира отключи и отвори широко с приканващ жест. Моника се поколеба, погледна я и излезе без да каже дума. Вратата зад нея се затвори шумно.


Съни се облегна на току що затворената врата, пое си рязко въздух и се опита да прогони сълзите. Май успя да я заблуди. Така беше по-добре и за двете. Чу леко потропване по вратата и отвори озадачена.
- Да не забрави нещо?
Мони стоеше срещу нея и излъчваше емоции на видими вълни. Неволно направи крачка назад, което позволи на другата жена да влезе и да затвори вратата.
- Забравих, да. Забравих да ти кажа какво мисля по темата, че с теб не сме заедно.
Докато довърши изречението и вече беше хванала потника на Съни в юмрука си и рязко я дръпна към себе си. Целуна я силно и гневно, като захапа долната й устна. Пъхна ръката си под ластика на късите панталони и усети колко е възбудена. Усмихна се самодоволно.
- Можеш да ме заблудиш с думи и поведение, но не можеш да излъжеш в реакциите на тялото си. Ще ми кажеш ли да си отида?
Станимира я погледна и прати всичко по дяволите. Всичките разумни, безопасни решения избягаха от главата й под влиянието на този хищен, търпеливо очакващ отговора й поглед. Не можа да се пречупи да изрече думите, но знаеше, че се предава. И двете го знаеха. Вместо отговор тя хвана двата края на ризата й, дръпна ги рязко, игнорира разхвърчалите се копчета, плъзна двете си ръце по корема, през ханша, кръста и накрая стисна силно задника на Мони, по този начин залепяйки тялото й за своето. Двете се запрепъваха към леглото, без да спират да се цеуват. Страстта им и досега си беше животинска и експлозивна, но този път Съни усещаше почти страх. Ръцете на другата жена я бяха освободили от дрехите и я опипваха навсякъде. Стискаха и грабеха грубо, което караше тялото и да вибрира. Когато стигнаха леглото, Мони я завъртя с гръб към себе си. Прилепи се и я захапа за врата. Станимира усети допира на дрехите й и малкото гола кожа под разкъсаната риза. Докато зъбите я застопоряваха мирно на мястото й, едната ръка на Мони я стисна за гърлото, а другата се плъзна бързо надолу. Не си играеше, не съблазняваше. Не се спря, за да подразни гърдите й или да погали нежно корема й. Ръката й се насочи директно към центъра на възбудата. Притисна я с длан, после я пусна рязко. Отстъпи крачка назад, притисна гърба й, така че Станимира да се наведе над леглото и да се подпре с две ръце на него. Моника разпери широко дланите си върху гърба й, придвижи ги към кръста, задника и я хвана за бедрата по начин, който я накара да се разкрачи. Пусна я и без да я докосва по какъвто и да е друг начин, прекара два пръста от клитора надолу, колкото да ги навлажни, вкара ги дълбоко в нея и спря.
Съни я погледна въпросително през рамо и потръпна от светкавиците в очите на другата жена. Инстинктивно усети какво чака тя и прехапа устна.
- Чукай ме. Чукай ме както искаш, чукай ме грубо.
Това беше достатъчно на Моника. Хвана косата й, нави я около юмрука си и развижи другата си ръка в бърз ритъм. Нямаше да се контролира тази вечер.


Моника пушеше на терасата. Беше излязла гола и се надяваше, че в тъмното не се вижда. Остави Съни да спи след като се изтощиха взаимно. На нея не й се спеше. Беше й нервно. Искаше да се прибере, знаеше че е по-добре да не се виждат на сутринта, но от друга страна не искаше да се измъква тайно. Най-малкото, за да се измъкне трябваше да се разрови из гардероба, не можеше да тръгне със скъсаната си риза. Цялата тази работа започна да й идва в повече. Собствените й емоции бяха достатъчно силни, за да знае, че иска да бъде със Станимира. Не се заблуждаваше, че е просто забавление. Искаше връзка. Може би за първи път беше хлътнала и искаше да опита да има нормални, сериозни взаимоотношения. А какво искаше другата жена, за нея беше пълна мистерия. Очевидно я желаеше, радваше се на компанията й. Сякаш всичко беше наред и в същия момент нищо не беше наред. Мони искаше да разбере какво я бе наранило. Кое беше това нещо от миналото на Съни, което я караше да надява ледената маска и да удря спирачки. Наясно бе, че докато не се изяснят, нещата няма как да вървят напред. Не можеха да решават всеки спор или конфликт със секс. А това даже не беше спор. Станимира най-хладнокръвно се опита да я пропъди и тя за малко да се поддаде. Беше си чист късмет, че послуша интуицията си и импулсивно потропа на вратата. Не вложи мисъл в това действие и определено не очакваше нещата да се развият така. Какво да направи, за да спечели доверието й? Как да й покаже, че в момента за нея не съществува друга? Да я притисне ли да разкаже миналото си? Или да изчака? В главата й се появи образа на Бо, която я призовава към търпение. Търпение, търпение, но докога? Тя обичаше нещата да са ясни, или поне да знае кога може да очаква да се изяснят. Можеше да се опита още известно време да избягва темата, но все някога щеше да иска да знае. А не беше сигурна, че другата жена е готова да разкаже и че изобщо някога ще бъде готова. Моника се засмя на собствените си мисли. Донякъде започна да разбира жените, които искаха от нея обещания, думи за любов и обвързване. И от тази мисъл я заболя. Те никога не даваше обещания, просто защото не можеше. Нямаше чувства. Ами ако сега беше същото? Ако Съни искаше просто секс?
Погледна към облаците, които започнаха да се оцветяват в бледо розово и реши, че е крайно време да се опита да поспи. Влезе в стаята възможно най-тихо и легна в края на леглото, за да не я събуди. В следващия момент, Станимира се завъртя и приближи към нея. Моника я прегърна и усети как малкото тяло се прилепва към нея и притихва. Усмихна се доволно. Каквито и да бяха проблемите на Съни, в съня си тя търсеше нейната близост. Засега това й стигаше.


Последната промяна е направена от Shelly на Чет 10 Апр 2014 - 20:06; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by :):):) on Нед 25 Авг 2013 - 20:20

sunny 
avatar
:):):)

Брой мнения : 57
Join date : 20.03.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Пон 26 Авг 2013 - 9:34

Еххх тези двети нямали най сетне да осъзнаят,че се обичат
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by semper_fi on Пон 26 Авг 2013 - 11:45

Хахаха, че от кога любовта е достатъчна за щастлив край? Wink
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by zumba989 on Пон 2 Сеп 2013 - 21:44

Няма ли да има продължение?
avatar
zumba989

Брой мнения : 49
Join date : 23.07.2013
Възраст : 19
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Вто 3 Сеп 2013 - 17:29

Много е възможно да има. Когато имам време, сили и необходимата мозъчна функционалност. Но предупреждавам, че тези три фактора не се очертават налични преди Коледа
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Arwen on Чет 5 Сеп 2013 - 14:28

По Коледа стават чудеса Smile
avatar
Arwen

Брой мнения : 30
Join date : 20.12.2012
Възраст : 29
Местожителство : Русе

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Чет 19 Сеп 2013 - 13:00

Искам Коледа да настъпи по бързо:-)
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Гост on Пон 25 Ное 2013 - 15:55

чакаме продължение...study 

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите