Предизвиквам те, опознай ме

Страница 2 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by obla4e on Чет 11 Юли 2013 - 21:37

Е сега пък, ако смееш да не продължиш....
направо те убих Twisted Evil 
avatar
obla4e

Брой мнения : 230
Join date : 12.04.2011
Възраст : 47
Местожителство : Pleven

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Чет 11 Юли 2013 - 22:06

Абе момиче направо ми скри шапката нали ще има продължение нали
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Пет 12 Юли 2013 - 7:50

Ще има, ще има. Ще има още много
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Пет 12 Юли 2013 - 12:22

Супер успокоих се да знаеш малко ти завиждам,че можеш толкова добре да си служиш с думите.
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Пет 12 Юли 2013 - 20:05

„Какво точно се случи?”
Съни си задаваше този въпрос на излизане от сградата. Слава Богу, беше на оживена улица и бързо успя да си хване такси. Нямаше представа къде се намираше, предната вечер просто не гледаше пътя. Докато пътуваше беше напълно блокирала. Мозъкът и беше зациклил върху този въпрос и отказваше да даде отговор. Имаше нужда от кафе и шоколад, за да проясни мислите си. Прибра се, хвърли си един бърз душ и седна с чашата кафе на терасата.
„Какво направи, Станимира?” Толкова бе объркана, че дори не знаеше дали въпросът се отнася до събитията от снощи или до бягството й тази сутрин. Опита се да подреди нещата в главата си, все пак беше разумен човек, можеше да анализира собствените си действия. „Да бе, разумен човек! Видя се снощи”. Опита се да заглуши самоиронията и да поразсъждава. Ок, снощи беше... беше изкушена. Изобщо не очакваше това в дискотеката. Още като отиде беше наясно, че нещата с Моника ще поемат в тази посока. Това, което не знаеше бе колко бързо ще се случи. Та те не размениха повече от две реплики! Тръгна след нея като... като агънце след вълка. Беше абсурдно! Тя никога не е била послушно животинче. Винаги знаеше какво прави и винаги запазваше самоконтрол. А снощи... Какъв ти самоконтрол? Изядоха се като прегладнели животни. Дори не можеше да опише събитията като продиктувани от страст. Сексът беше сякаш... борба за оцеляване. Цяла нощ, без да променят темпото. Нито една от двете не прояви нежност, нито едната не се опита да забави малко, да се наслади на момента. Пълна лудост. Съни се смяташе за страстна и интересна в леглото, но това беше нещо съвсем различно. Сякаш беше излязла от кожата си. А Моника? Само като си помисли за нея и цялата потръпна. Целуваше я и я докосваше навсякъде. Трескаво, бързо и безпаметно я докарваше до следващия оргазъм и нито веднъж не проговори. По дяволите, нито веднъж не извика от удоволствие, а Съни през цялото време се гърчеше под тялото й и молеше за още. Не беше честно. Следващията път щеше да я накара... следващ път ли? Не, не, не. Не можеше да позволи мислите й да поемат в тази посока. Тя трябваше да се запази, да оцелее, да не се поддава на една жена с напрегнат поглед и вълшебни ръце. Не можеше да си го позволи. Бягството й сутринта беше най-доброто, което можеше да направи. Направо се разсмя, като се сети, че беше си мислила за започване на някакви взаимоотношения с Моника. Нямаше да го позволи. Тя можеше да я разкъса и унищожи. Никога вече!
Успокои се малко от тези си мисли. Самонави се и сега се чувстваше уверена и спокойна. Стана да си направи второ кафе и получи СМС. Изтръпна. Страх и надежда се бореха в душата й, когато се чудеше дали съобщението е от НЕЯ.
„Съжалявам, ако съм била прекалено груба”

О, по дяволите!


Моника тропаше с пръсти по масата и поглеждаше нервно към посоката, от която трябваше да се появи семейството. Извади цигара и се пресегна към чашата с кафе. Оказа се празна, което означаваше, че или чака Бо и Теди прекалено дълго, или пие прекалено бързо. Май й беше четвъртото кафе, а се канеше да си поръча още едно. Ако не пристигнеха скоро, щяха да заварят едно тресящо се кълбо от нерви. Не че и сега не беше, но определено не й бе виновен кофеинът. Извади мобилния с идеята да им даде малко зор. Все още нямаше отговор и това я изнервяше допълнително. Предпочиташе да получи ядосан, агресивен, тъжен, негативен или какъвто и да е там отговор, отколкото да проверява телефона на всеки десет минути. Е, добре де, на всеки пет. Бо й затвори и в същия момент Мони ги видя да пресичат улицата.
Седнаха при нея. Бо изглеждаше много кисела, когато се обърна към Теди.
- Да не си посмяла да я разпитваш преди да съм си получила кафето! Измъкна ни от леглото, ще почака докато се освестя.
- Но, Бо, мила, виж че се е побъркала от чакане...
- Не ме милосвай! Едно двойно късо и една кола с лед – обърна се към току що пристигналата сервитьорка и се опита да се усмихне вежливо. Не й се получи особено, а Моника почти се разсмя. Ако някой мразеше сутрините повече от нея, то това бе Бо.
- Нека кафетата са две – добави, преди момичето да е изчезнало.
Погледна към Теди, която изглеждаше свежа като сутришна роса и сигурно беше будна от няколко часа, беше разходила кучето и изчистила апартамента. След като поръчката им пристигна, Моника започна да им разказва събитията от самото начало. Тактично смекчи разказа за секса, но останалото им го предаде в детайли.
- И сега нямам идея какво се случва. Не искам да оставям нещата така, за първи път май смятам, че си струва да положа усилия, но нямам представа какво да мисля. Дали сексът не й хареса? Дали не трябваше все пак да поговорим малко, да проведем някакъв диалог? Дали не си мисли, че съм просто играч и за мен тя е поредната бройка? А дали не съм просто поредната бройка за нея? Моля ви, кажете си мнението... защото моята мозъчна функционалност в момента е в недостиг.
- Първо, за първи път те виждам объркана по отношение на някое от завоеванията ти. Поздравления, май си хлътнала. Или сексът просто е бил страхотен, въпреки че ти тази информация ни я спести. Второ: изключи за малко мозъка, в момента ти пречи. Смяташ ли, че тя не си задава същите въпроси?
Мони погледна Бо, видя нейното спокойствие и то веднага й подейства. Ето заради това търсеше съвета й. Беше сигурна, че ще й помогне някак си.
- Не знам, Бо, нямам представа какво става в главата й. Все пак не аз избягах. Защо да си задава въпросите, като сама направи избора да си тръгне? И сега какво да правя? Да я потърся ли пак? Още не ми е отговорила на съобщението. Ами ако наистина съм била прекалено груба?
- Охх, не ми казвай, че не можеш да прецениш кога една жена се наслаждава на ласките ти. Точно ти недей. Според теб, на нея беше ли й хубаво?
- Да, така мисля, но...
- Няма но, Мони! Няма но. Всичко е наред, дай й малко време. Топката е в нейното поле, ако не те потърси... няма какво да ти го казвам, защото знам че ще те потърси.
- От къде знаеш?
- Просто знам, Мони, прояви търпение. Хайде да направим така. Задръж един ден и ако утре нямаш никакъв отговор, й пиши пак. Или по-добре. Тази вечер си почини, наспи се. Утре ще отидем в бара. Имам чувството, че ако иска да те види, но се притеснява да те потърси... ще бъде там. Ако я няма, ние сме с теб, ще потанцуваме на спокойствие и без това ми харесва в понеделник, защото е празно. Теди?
- А? А, да, ок. Ще отидем, аз лично нямам търпение да видим как ще се развият нещата... – Теди се ухили и хвана жена си за ръката.
Моника ги погледна и реши, че е време да ги остави насаме. Извади пари и ги остави на масата.
- Не трябваше да ви занимавам, оставям ви остатъка от неделята.
Бо се ухили многозначително.
- Жена ми ти е благодарна, че успя да ме събудиш, сега ще може да ме „ползва” за остатъка от деня. А ти се прибирай да поспиш, изглеждаш като зомби.
Мони не вярваше, че ще успее да заспи, но пое към вкъщи. Махна им за чао и за пореден път погледна телефона. Нямаше нови съобщения



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:25; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Пон 15 Юли 2013 - 20:57

3

Трябваше да отговори. Чувстваше се страшно виновна, че се държи като тъпа патка и не отговаря. Мразеше, когато не отговарят на съобщенията й и точно поради тази причина избягваше да го прави. Но какво да й отговори? Каквото и да напише, все беше зле. „Нее, не беше груба, супер беше, но избягах защото...” И тук се спъваше. Знаеше защо избяга, но как да й ги обясни? Как да й разкаже, още по-малко пък в един СМС.
Разглеждаше снимките от сватбата, която снима предния ден и се учуди колко добре са се получили. По принцип не позволяваше на емоциите да оказват влияние върху качеството на работата й, но специално за вчера имаше своите съмнения. Та тя дори не помнеше кога и как е направила половината снимки! Започна да ги обработва, но през няколко минути отваряше фейсбука и пръстите я сърбяха да потърси Мони. Накрая се предаде и написа в търсачката Моника Стоева. Излязоха няколко жени с това име, но тя веднага я позна. Профилната й снимка беше олицетворение на същността й, доколкото Съни можеше да прецени. Окото й на професионален фотограф се подразни от аматьорски направената снимка, но чувствителното й сърце подскочи от емоцията, която излъчваше. Мони стоеше в средата на някаква поляна, ръцете й бяха разперени леко с дланите нагоре, главата й беше вдигната към небето и цялата беше мокра от стичащия се дъжд. Изглеждаше сякаш дъждът валеше в душата й, а не навън. Едва се виждаха затворените очи, но цялата снимка излъчваше спокойствие и самота. Не онази болящата, разкъсваща самота, а тази, която сам си избираш и на която се наслаждаваш. Много се колебаеше дали да не й изпрати покана за приятелство. За нейно съжаление, всичко друго в профила й беше заключено и тя не успя да разбере нищо, не можа да види нищо повече от една снимка. Изкушаваше се, много се изкушаваше просто да натисне върху „изпрати покана за приятелство”, но би било тъпо при положение, че не можеше да измисли един подходящ СМС. Представи си тя как би реагирала, ако беше на мястото на Мони. Как ли изглеждаше ситуацията от нейния ъгъл? Спи с почти непозната жена, която крещи от удоволствие в ръцете й, а на сутринта се облича и си тръгва, все едно я гонят триста дяволи. Пише й СМС, за да разбере дали нещо не е наред и не получава отговор. Мамка му, Станимира, в какво се забърка? Какви ги натвори? Знаеше, че няма да има покой докато не напише този шибан отговор и хвана телефона. Двата реда текст й отнеха почти час. Остана доволна и продължи да обработва снимките. Обичаше работата си.


Моника свали очилата, които ползваше само по време на работа и разтърка очите си. Почти не спа предната вечер, въртеше се и връщаше лентата назад, опитвайки се да разбере какво се обърка. Чудеше се дали си струва и тази вечер да не се наспи, само заради надеждата да види Съни в бара. Тази перспектива й се струваше все по-далечна и вече се канеше да се обади на Бо да им каже, че няма да ходи. В този момент получи СМС. Пое си дълбоко въздух и погледна телефона.
„Не, не беше груба. Всичко беше чудесно. Проблемът не е в теб. Проблемът е в мен. По-добре да не се виждаме повече.”
„Защо?”
Беше го написала и пратила, преди дори да го осмисли. Шах с пешката. Всичко беше чудесно, но по-добре да не се виждаме повече... Какво по дяволите, ще рече това? Радваше се, че работният ден бе към края си, защото се съмняваше, че ще може да свърши нещо полезно от тук нататък. Какъв й беше проблемът на тази жена? Мони беше направо бясна. Все едно тя нямаше проблеми и задръжки по отношение на връзките си. Разбира се, че ги имаше, но искаше да опита със Съни. Искаше още. А защо тя не искаше? След такава нощ, как може да не иска още?
„Защото не търся връзка. Не търся нищо. Изкуших се, но беше грешка.”
Моника реши да отговори също толкова откровено.
„Съжаляваш ли за случилото се? Ако не съжаляваш, значи не е било грешка. Ще съм в бара тази вечер. Ако не дойдеш – ще разбера.”
Не очакваше отговор. Този път знаеше, че няма да има отговор. Но вече беше ясно, че ще ходи до бара. Само се надяваше да не е напразно. Сложи очилата и си наложи да не мисли за това сега. Трябваше да довърши започната работа, иначе нямаше да успее да си тръгне навреме.


Съни влезе в полупразния бар и се огледа. Какво очакваше всъщност? Беше сряда, едва ли Моника щеше да виси тук всеки ден и да я чака. Не успя да събере кураж да й пише, да й каже, че ще бъде тук. Както не събра кураж и да отиде в понеделник. Гложедеше я мисълта, че е изпуснала шанса си, но в крайна сметка реши, че ще остави съдбата да си изиграе своето. Ако я видеше случайно, значи така е трябвало да стане. Ако не дойдеше – значи не трябваше да се занимава и чуди повече. Обаче това оставяне на съдбата да реши, хич не я кефеше. Досега винаги правеше изборите си сама и й беше някак странно да остави на някаква „висша” сила да решава вместо нея. Но след два дни непрекъснати колебания си призна, че просто не може да се довери на себе си. Това, което искаше и това, от което имаше нужда се разминаваха и този път тя не можеше да избере. Знаеше, че има нужда от още време. Да бъде сама, да преживее болките и драмите си. Да може да се довери отново. Но това, което искаше, беше да усеща ръцете на Моника върху себе си. Да я карат да забравя съмненията и да се отпусне. Да загуби контрол отново.
Поръча си мартини и седна на бара. Тази вечер не й се танцуваше и много се радваше, че няма навлеци. Усмихна се на барманката, отпи от питието и отново се умисли. Чудеше се дали е очеваден начина, по който следеше кой влиза и излиза от заведението. Сякаш имаше значение. Отдавна не й пукаше какво мислят останалите за нея. Музиката беше приятна, атмосферата спокойна. Можеше просто да си допие мартинито и да потегли. В този момент видя голяма група жени да слизат по стълбите. Явно празнуваха нещо, защото едната от тях държеше в ръката си подаръчна чантичка и голям букет рози. Всъщност едва успяваше да ги държи и на Съни й се струваше, че всеки момент цветята ще тупнат по стълбите. Жените бяха осем на брой, като Станимира мярна сред тях двете симпатяги, които бяха в бара с Мони в събота. В следващия момент, тя видя как самата Моника слиза по стълбите след тях и се възползва от възможността да я огледа незабелязано. Беше си впечатляваща. Тялото й имаше някаква животинска грация. Веднага се открояваше от другите. На пръв поглед не беше нищо особено. Дънки, маратонки и спортна риза; вързана на опашка коса и никакъв грим. Различното в нея беше излъчването. Напрегнатия поглед, походката, стойката. Съни не можеше да си обясни кое точно я привличаше, но й беше ясно, че не е единствената, която го усеща. Двете девойки на масата в ъгъла също бяха насочили поглед към новопристигналата компания и тя забеляза, че погледите им са приковани в Моника. Не знаеше защо е толкова сигурна в този факт, но й се стори че дори и барманката я гледаше жадно. Не искаше да я съзерцава повече – струваше й се като навлизане в личното пространство. Обърна се отново с лице към бара и заби поглед в чашата. Малко по-късно усети присъствието й до себе си. Не знаеше как долови, че е тя, може би от аромата на парфюма, но всяка клетка в нея настръхна.
- Лили, дай една бира, докато другите се настанят и решат какво ще пият.
- Обичайната?
- Да, благодаря.
Съни се обърна да проследи разговора и видя как двете кафеви очи се спряха върху нея. Чу едно студено „Здравей” и видя как Моника взе бирата си, завъртя се и отиде при другите. Ок, явно съдбата й казваше, че е пропиляла шанса си. Плати си мартинито и излезе от бара. Това, което не видя, беше как две кафеви очи я изпратиха.

4

Моника влезе в ресторанта и се запъти да поздрави младоженците. Мразеше да закъснява, а Силвия и Любо й бяха добри приятели, за нея беше проява на неуважение да изпусне церемонията и да се яви да ги поздрави в ресторанта. Теди беше виновна. Тамън се беше приготвила, когато малката фурия се развилня из гардероба й и я накара да облече рокля. Направи го като истински професионалист. С усмивка, ентусиазъм и непоколебима решителност успя да я убеди, че трябва да облече синята си рокля, да сложи токчетата и да се гримира. Дори не разбра как и кога се случи, но ясно си спомняше как Бо се смее през цялото време. Как игнорира умолителния й поглед и остави жена си да си свърши работата.
След като поздрави младоженците със задължителните прегръдки, целувки, пожелания и подаръци, Моника се насочи решително към едно от празните места с идеята да не става от стола и да пие културно през остатъка от вечерта. Пътьом поздрави майката на Силвия, която точно ставаше за семейна снимка. Седна и се загледа към подреждащите се хора. Усмихна се. Силвия сияеше. Една от малкото й приятелки от детството, с която поддържаше контакт най-после беше срещнала любовта и сега се усмихваше на любимия, готова за серията от снимки, сякаш не беше минала през един от най-натоварващите дни в живота си.
Мони се опитваше да потисне цинизма в себе си. Не харесваше сватбите, но имаше предчувствието, че тези двамата ще съумеят да запазят щастието и блясъка в очите. Колкото и да беше скептична по отношение на любовта, все пак имаше достатъчно останала романтика в сърцето й, за да им се порадва.
Отпи от виното, като продължаваше да следи отдалеч как семейството се опитва да се събере за снимка и за малко да й приседне. Фигурата с фотоапарата й беше позната. Не можеше да бъде тя. И без това през последните две седмици й се струваше, че я вижда във всяка жена, сигурно пак си я представяше. Нямаше как фотографката да беше Станимира. Просто бе невъзможно. В този момент, сякаш жената разбра, че е наблюдавана, се обърна. Моника видя как очите й се разшириха когато я видя. По дяволите, тя беше. Имаше нужда от въздух. Бяха в градината на ресторанта, а тя имаше нужда от въздух. Взе цигарите и излезе от заведението.


Съни проследи с поглед как жената със синята рокля си взе цигарите и излезе. Тръсна глава, излезе от състоянието на транс и се обърна към щастливото семейство. Имаше работа за вършене и не можеше да позволи присъствието на Моника да й пречи. По-късно щеше да я намери и да говори с нея, но сега се зае със снимките. Младоженците бяха много готини и беше удоволствие човек да работи с тях. Още от самото начало много се забавляваше и беше сигурна, че като започне да разглежда снимките ще има няколко уникални кадри. В нейната работа, нещата никога не бяха стандартни. Всяка двойка допринасяше с нещо свое, с нещо различно, а точно тази двойка бяха такива веселяци, че на половината снимки се налагаше да изчаква по няколко минути, за да се успокоят гостите от обхваналия ги смях. Това, че голяма част от двойките се разделяха скоро след сватбата, не я притесняваше. Вече беше научила, че съдбата може да бъде кучка и не се заблуждаваше, че всеки човек има своето „и заживяха щастливо”. Не вярваше, че тя ще намери любовта и ще бъде щастлива, но това не й пречеше искренно да се надява, че при двойките, които снима ще се получи. Много добре знаеше, че ако подхожда цинично към работата си, няма да успява да я върши толкова добре.
С периферното си зрение видя как Моника се върна и седна на масата. Искаше да я снима. Беше убедена, че ще успее да я издебне и да я снима с красивата рокля без тя да разбере. И преди си я привличаше, но облечена така изглеждаше просто... неустоима. Вкусна. Женствена. Много вкусна. Съни отново тръсна глава. Опита се да изтика жената от съзнанието си и се фокусира върху работата си. Очертаваше се дълга и интересна вечер.


Моника танцуваше с непознат младеж, който много мило я покани. Нямаше проблем да откаже на някой настоятелен пияница, но този беше толкова плах, че не й даде сърце да го отреже. Беше бързо латино парче, а младежът се оказа добър танцьор и тя се смееше с глас, докато я въртеше умело по дансинга. Забавляваше се и почти беше забравила за фотографката, която в момента си почиваше на една от масите. Беше различно и необичайно да се остави някой да я води. Че и да й хареса при това. Явно обличането на рокля и въздействаше. Чувстваше се женствена и красива. Комплиментите на Цецо, както се казваше младежът, допълнително помагаха за това усещане. Музиката спря за секунда и после започна балада.
- Благодаря за танца, беше ми много приятно. – тя леко се отдръпна от него, за да му покаже, че работата с баладата няма да я бъде. Видя разочарованието му, но й хареса, че не настоя.
- Удоволствието беше изцяло мое. Танцуваш страхотно и ще се радвам по-късно да повторим.
- Разбира се. До после.
Реши да се възползва от обзелото я добро настроение и се запъти към Съни. До нея имаше празен стол и тя бързо седна, докато не се е разколебала.
- Здравей, как си? Не съм те мяркала скоро в бара. – беше решила, че най-добрата стратегия е да се прави, че нищо не се е случило и просто заговаря случайна позната.
- Здравей. Добре съм, работя. Е, в момента вече почивам, нещата поприключиха и остана само да се снима хвърлянето на букета. Ти ще се наредиш ли?
- Кой, аз? Хахахахха, неееее. Никакъв шанс.
- Защо? Току виж си го хванала. Младежът, с когото танцува, може да се зарадва.
Моника повдигна вежди въпросително.
- Това беше моят нескопосан начин да разбера дали смяташ да се прибереш с него.
- Знаеш ли какво? Не ме познаваш достатъчно, за да ти позволявам да ме обиждаш. Зарежи, не искам да се занимавам повече. Ако някога разбереш какво всъщност искаш – имаш ми номера.
Мони се завъртя на токчетата и тръгна през заведението. Беше бясна. Очакваше да проведат един нормален разговор, беше в добро настроение и искаше просто да поговорят. Запъти се към тоалетната, с идеята да се освежи, успокои и после да си тръгне. Беше стигнала до дългия, празен коридор, когато чу името си. Обърна се и видя, че Станимира върви след нея. Стигна я и без да каже нищо я притисна към стената и я целуна. Моника отговори на целувката, все едно това беше най-естественото нещо. Ръцете и автоматично се плъзнаха по гърба на другата жена, спряха се на задника й и я придърпаха силно и властно. Тялото на Съни се залепи за нейното. В следващия момент тя прекрати целувката и отдръпна главата си леко. Прошепна в ухото й.
- Много добре знам какво искам и това ме побърква, защото не трябва да го искам. – Рязко се отдели от нея и понечи да се отдалечи. Моника я спря, като я хвана за ръката.
- Знаеш, че ще се прибереш с мен тази вечер, нали?
Съни вече се отдалечаваше, но хвърли поглед през рамо и й каза тихо и примирено.
- Знам, да.



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:27; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Вто 16 Юли 2013 - 9:11

Супер е
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by semper_fi on Вто 16 Юли 2013 - 14:22

Хихихихихи. Много е готино! (пищящ глас)
Хайде, искаме още Smile
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Вто 16 Юли 2013 - 14:37

Не взе ли да ви става скучно и банално?
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by semper_fi on Вто 16 Юли 2013 - 14:41

Като те забаналня, само на скучна ще ми станеш ...
:*
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Devil's Daughter on Вто 16 Юли 2013 - 14:52

Как скучно? Изтекоха ми очите да чета тук, като дрога е Smile semper, маме, подкрепям те с 2 ръце Very Happy Та... чакаме с нетърпение да ни пуснеш следващата дозичка Wink Страхотен и увлекателен разказ!
avatar
Devil's Daughter

Брой мнения : 210
Join date : 30.06.2011
Възраст : 27

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Вто 16 Юли 2013 - 15:11

Маи не знаеш значението на скучно и банално.Твоят разказ е интригуващ,завладяващ и адски секси.
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Вто 16 Юли 2013 - 15:36

Хайде, хайде, още малко и после няма да може да се говори с мен.Very Happy 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by semper_fi on Вто 16 Юли 2013 - 16:09

Ще те научим Smile Ако не искаш - ще те заставим Very Happy Нали знаеш този чудесен комунистически девиз Wink
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Вто 16 Юли 2013 - 16:15

Накрая ще ме убедите от разказ да го направя на романEmbarassed 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Devil's Daughter on Вто 16 Юли 2013 - 17:13

Shelly написа:Накрая ще ме убедите от разказ да го направя на романEmbarassed 
По-добра идея не бях чувала Wink Трябва ли да те викаме на бис :P
avatar
Devil's Daughter

Брой мнения : 210
Join date : 30.06.2011
Възраст : 27

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by obla4e on Вто 16 Юли 2013 - 19:23

Shelly написа:Не взе ли да ви става скучно и банално?
Ами ще го промениш.... поинтересИш така да се каже  
нали затова си писателница.Twisted Evil 
Айде давай му нова посока Cool 
avatar
obla4e

Брой мнения : 230
Join date : 12.04.2011
Възраст : 47
Местожителство : Pleven

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Вто 16 Юли 2013 - 20:47

Хич, ама изобщо хич не съм писателница. Занимавам се с числа по цял ден. Другото е хоби. За новата насока - не знам, нещо не ме кефят как се движат нещата. Но ще ви ъпдейтвам от време на време, какво правят моите момичета. Какви ги творят и забъркват
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by ivkapivka888 on Вто 16 Юли 2013 - 21:27

Не си писателница..., но може да станеш писателка или романистка.Wink 
Хайде продължавай, че сме затаили дъх...Smile
avatar
ivkapivka888

Брой мнения : 428
Join date : 01.01.2013
Възраст : 25
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by semper_fi on Сря 17 Юли 2013 - 10:21

Айде давай му нова посока
Ъъъъ, хайде няма нужда. Мисля, че "насоката" си е чудесна и вярвам, че има кой да се съгласи с мен.
Който иска различни насоки - има предостатъчно автори в интернет.
avatar
semper_fi

Брой мнения : 1359
Join date : 13.04.2010
Възраст : 32
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Вишна on Сря 17 Юли 2013 - 10:38

obla4e написа:
Shelly написа:Не взе ли да ви става скучно и банално?
Ами ще го промениш.... поинтересИш така да се каже  
нали затова си писателница.Twisted Evil 
Айде давай му нова посока Cool 
Няма какво да го променя и поинтересява, много си е добре така.Има какво да се случва тепърва с девойките и развитието на отношенията им. Който иска да има нови насоки, промени и прочее да дерзае и да бъде wanna be писателница Wink
avatar
Вишна

Брой мнения : 267
Join date : 13.12.2012
Възраст : 26
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Сря 17 Юли 2013 - 19:39

5

Отново се събуди първа и имаше кофти усещане за дежа вю. Съни пак се беше проснала върху нея, на Мони пак й се пушеше и тя много се страхуваше, че пак ще гледа трескаво обличане и омитане от апартамента. Не искаше да чака, за да разбере какво ще се случи и погали спящата жена по рамото. Гледаше я как се пробужда и нещо в нея трепна. Искаше да й се усмихне, но не можеше. Напрегнато следеше отварянето на очите и реакцията в тях. Успокои се. Не видя усмивка или радост, но не видя и паника и за момента това й бе достатъчно.
- Този път ще останеш ли за кафе?
- Колко е часът?
- Около 11.
- Ще остана, да. Мога ли да ползвам душа ти, докато правиш кафе?
- Заповядай, сега ще ти донеса хавлия.
Мони стана и отиде към гардероба. Спеше с тази жена за втори път в рамките на месец, а все още не можеха да разменят повече от две реплики. Какво й ставаше? Уж беше комуникативна и забавна. Поне за такава се мислеше до момента. Направи кафето и седна на терасата да изпуши една цигара, докато Станимира се къпеше. Главата й беше празна от мисли. Всичко до момента беше толкова странно, необичайно и непривично, че се беше отказала да го мъдри. Предпочете да си спомня събитията от нощта. Усмихна се. Дааа, сексът си беше умопомрачителен. Този път беше различно, двете не бързаха, не се разкъсваха, но беше все така хубаво. Когато приключиха, Съни заспа на другия край на леглото и след няколко минути се присламчи към нея в съня си и я стисна силно. Моника усети близост, непозната близост, която малко я стряскаше. Допуши цигарата и влезе точно навреме, за да види как крехката, мокра фигура стои в средата на стаята, придържа краищата на хавлията с две ръце и я гледа изучаващо. Приближи се, все едно я теглеше магнит и я целуна с отворени очи. Отдръпна се, за да види реакцията й, след което отново я целуна. Сложи ръцете си върху нейните и заедно отпуснаха кърпата, която бавно се свлече в краката им. Побутна я към леглото и когато стигнаха до ръба му, тупнаха заедно върху чаршафите. Облегна се на ръката си, за да може да вижда жената, лежаща пред нея и бавно прекара пръстите си от челюстта й, надолу по тялото. Спря се за секунда върху гърдите, а докосването й беше леко и ефирно, като погалване с перце. Продължи да я гали надолу по корема и се усмихна. Станимира рязко си пое дъх, и отвори широко очи. Кафето щеше да изстине.



Двете лежаха по гръб в леглото и се опитваха да си поемат въздух. Моника се подпря на лакът, погледна Съни и едновременно избухнаха в смях. Ситуацията започваше да става абсурдна, но по приятния начин. Първа се поуспокои Мони.
- Хайде да вземем да изпием това кафе, преди да сме се усмъртили.
- Да, пък и след това трябва да си ходя.
В първия момент се стъписа от репликата, но след това видя усмивката в зелените очи и разбра, че се шегува. Интересно, значи и Станимира осъзнаваше абсурдността на всичките им действя. Плесна я по бедрото и стана да се облече. Докато го правеше, забеляза, че жената в леглото й не помръдва и само се усмихва. Удари се по челото и отиде към гардероба.
- Малко ще ти е дълга, но трябва да ти стане. – подаде й обикновена бяла тениска, която използваше за спане.
- Нищо, тамън няма да се налага да ми търсиш панталони.
Широката, палава усмивка беше нещо ново, но на Мони й харесваше.
- Нещо против да пием кафе на терасата? Че не пуша вътре, а мноого ми се пуши. Нямаш идея колко.
- Не, на терасата е ОК, аз също обичам да си пия кафето на терасата, въпреки че не пуша.
Двете седнаха на единствените два стола на въпросната тераса и се умълчаха отново. Моника беше твърдо решена да не оставя нещата така и започна.
- Виж, не знам ти какво мислиш по въпроса, но за мен нашите две вечери бяха страхотни и не говоря само за секса. Не знам също от какво се боиш, но мога да те уверя, че не съм играч. Добре, де, играч съм, но играя играта честно. Искам да те опозная, да те видя и в различна от леглото светлина. Не че не ми харесваш в леглото... ок, взех да пелтеча. Ще опитам отново. Искаш ли да излезем на среща? Вечеря в ресторант, вино, храна, нормалните неща?
- Откровена си и това ми харесва. Не знам какво да ти отговоря. Ще се опитам да бъда и аз максимално честна, без да навлизам в твърде личните неща. Имам, ъъъ, кофти опит. Знам, че всяка жена е различна, всяка връзка – също, но имам проблем да се доверя. Мина доста време, но все още не съм сигурна дали съм готова да се пробвам. Иначе, за да отговоря на въпроса ти. Да, искам да излезем на среща, да те опозная, да си дадем шанс да се харесаме. Но не съм сигурна дали ще се получи. Дали няма да избягам и да те нараня. Още повече ме е страх, че ще ти се доверя и ще се излъжа. Не знам какво да ти кажа. Не искаш ли за момента да бъде просто секс?
- Не знам как може да наречеш случилото се „просто секс”. И двете знаем, че не е само това. Вярвай ми, специалист съм в „просто секс” отношения и мога да ти кажа, че тези не могат да бъдат такива.
- Права си, да. Ако смятах, че може да е „просто секс” нямаше да те избягвам през изминалите две седмици. Щях да се наслаждавам на „просто секса” през цялото време.
Мони се разсмя.
- Май „просто секс” ще ни стане някакво кодово название. Добреее, няма да те натискам. Трябва сама да си вземеш решенията, иначе няма да се получи. Какво ще кажеш да се разходим в това чудесно време сега, пък ще говорим пак като премислиш?
- Ще кажа, че е чудесна идея. Гладна съм като вълк, обаче, трябва първо да ме нахраниш.
- Отсреща има страхотна пицария, хайде да започнем от там.



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:32; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Сря 17 Юли 2013 - 19:43

Хах, момичета, трябва да ви споделя, много съм доволна от последната сцена Smile 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Чет 18 Юли 2013 - 21:09

И ние сме много доволни
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Сря 24 Юли 2013 - 22:42

Ох нямам търпение за продължението
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите