Предизвиквам те, опознай ме

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Чет 4 Юли 2013 - 19:38

1

Издразни се на дима, който й пречеше да я вижда. Каква беше ползата от забраната за пушене в баровете, след като смятаха да ги пълнят с машинен дим? Глупава работа. Искаше да я гледа безпрепятствено, затова и от известно време насам бавеше излизането за цигара.
Стоеше в ъгъла, отпиваше от бирата и се опитваше да проследи движенията на тялото й. За първи път я виждаше. Доста необичайно бе да се види нов човек в стария лесбо бар. Беше необичайно за нея и да виси сама в него, но в момента това я устройваше. Не беше в настроение за компания, а и не искаше да я разсейват. Не че можеше да бъде разсеяна точно сега. Жената, която наблюдаваше излъчваше толкова еротика, че Мони не можеше да откъсне поглед. Сепна се на собствените си мисли. Еротика, ли? Даааа, това бе точната дума. Не просто чар, не просто секс – еротика. Не си я представяше стенеща в леглото, представяше си я как танцува за нея по бельо и не й дава да я докосне. И какво бельо само, и какво тяло под него! Картините в главата й се редяха с бясна скорост.
Мони не знаеше дали настроението й влияе, или просто липсата на секс будеше въображението й. Знаеше само, че тази вечер искаше да я има. Трябваше да я има. Зачуди се как да подходи. По принцип предпочиташе директния флирт, но сега нещо й подсказваше, че ще трябва друга тактика. А видя и как малкото полупияни жени в почти празния бар се изредиха една след друга да се „запознаят” с новата, която танцуваше сама. И тя ги отряза всичките. С чаровна усмивка, но категоричен поглед отхвърли всяко предложение за танц. Което й даваше сигнал да изчака. Не искаше да е една от многото. И определено не искаше да е от отрязаните.
Надигна бирата и погледите им се пресрещнаха. Последната глътка заседна в гърлото на Мони. Какво беше това привличане? Искаше да разбере каква е на допир. Каква е на вкус. Да я почувства, да я усети, да я държи в ръцете си. Картините продължаваха да се редят една след друга в главата й и силата на желанието й я изненада. „Успокой топката, ще я подплашиш”, каза си и стана да си вземе нова бира. Съвсем целенасочено се запъти към непознатата и на крачка от нея смени леко посоката, за да стигне до бара. Подминавайки я забеляза как очите й се присвиха от изненада. Добре, добре, значи я забеляза.
- Хей, Мони, защо не повисиш на бара при мен? Тази вечер е скучно... – барманката й се усмихна умолително.
- Сори, Лили, не се сърди, но гледката от там е просто... По-късно мога да дойда да те видя как си.
- Хах, и ти ли се забля по новата? Нямаш шанс, реже всички. Сигурно е хетеро и е дошла тук да си вдига самочувствието.
- Не е хетеро – Мони отсече и се изненада на убедеността си – Оставям те за сега.
Връщайки се към масата си в ъгъла, тя даде всичко от себе си да не гледа към все още танцуващата жена. Седна и извади телефона си. Нямаше какво да се ровичка в него, но искаше да хвърля по един поглед над апарата и в същото време да не дава вид на прекалено заинтересована. Тази игра не й харесваше. Не беше от тези, които обичат да играят, но този път беше сигурна, че с директен подход нищо няма да постигне. Подсмихна се, уж на телефона си, а всъщност на това, което се разиграваше над него. Таня току що се беше пробвала да танцува до непознатата, която само се надигна, каза й нещо и Таня се отдалечи с подвита опашка. Как ли беше прогонила нахалницата само с няколко думи? Мони започна да изпитва и възхищение. Мацката беше нисичка и слаба, а без проблем отблъсна поне 6 загорели лесбийки. Замисли се, дали да не се откаже. Нямаше начин да я свали тази вечер. Тук щяха да трябват повече усилия, определено, но как да й вземе поне телефонния номер?
Получи съобщение и го прочете с досада. Трябваше да спре да дава номера си на произволните жени, които водеше в леглото. Вдигна поглед от телефона и зяпна. Срещу нея стояха чифт пронизващи зелени очи. Явно се беше разсеяла, защото не разбра кога непознатата се е придвижила към нея.
- Извинявам се, че питам, но ти май си единствената, която не видях да танцува днес. Не обичаш ли да танцуваш? – гласът беше дрезгав, леко приглушен и много дълбок. Отиваше й.
- Обичам. Но не сама – Мони се изненада на думите си. Нямаше проблем да танцува сама, просто тази вечер аджендата й беше различна.
- Добре. Това е достатъчен отговор.
Завъртя се и се върна да танцува.
„Сега какво?” зачуди се Мони „Това намек ли беше? Покана да отида да танцувам с нея? Или какво?”. Реши да изчака още малко. Отново се изненада от себе си. От търпението си. Която и друга да беше, вече щеше да е при нея. Не можеше да си отговори на въпроса с какво точно тази бе по-различна от останалите. Просто знаеше, че е различна. Знаеше, че си струва да почака. С нестандартните жени трябва нестандартен подход. Стана, взе си бирата и излезе да пуши. Да прочисти малко главата си, да помисли как да процедира.
Вдиша дълбоко дима. Беше й спокойно. Сигурна бе, че това не беше всичко. Нямаше нужда да потиска и заглушава вътрешния си глас. Знаеше, че трябва само още малко да почака. Изгаси фаса си и влезе. В първия момент не я видя и изпита лека паника, че я е изпуснала. Всъщност огромното туловище на Таня се беше навело над непознатата и почти я скриваше. Мони се зачуди дали да не се намеси, да бъде принца на бял кон. Но някак си усещаше, че точно тази принцеса може да върти меч не по-зле от нея. Оказа се права. Този път Таня се изчерви цялата и се омете от заведението, все едно я гонеха триста дракона. Разсмя се на сценката и точно в този момент отново срещна погледа на странното създание. Несъзнателно вдигна палец в жест на одобрение и й се усмихна широко. В отговор получи най-зашеметяващата усмивка на земята. Реши, че моментът да направи своя ход е дошъл.
- Не искам да се натрапвам, но честно... как успя да се справиш с навлека?
Непознатата вдигна зеления си поглед към нея и сякаш се чудеше какво да отговори.
- Имам си начини за справяне с навлеци.
- Еее, сега какво? Единствения начин да го разбера е да ти поискам телефона и да видя как ще ме отрежеш ли?
- Ти не си навлек.
Мони точно се зарадва на думите й, когато жената добави.
- Теб бих те отрязала много културно и не бих се притеснявала, че няма да си тръгнеш.
- Шах и мат. Оставям те да танцуваш, преди да си нанесла още един удар по самочувствието ми.
Седна отново на масата си и се зачуди. Имаше ли шанс с нея? А държеше ли да е само за една нош? Вече беше сигурна, че тази вечер няма да я огрее. А ако просто си тръгне? Ще я види ли пак? Или ще е пропиляла шансовете си? Реши да остави топката в чуждото поле. Допи си бирата на един дъх и се запъти към непознатата, която все така танцуваше сама. „Ако не друго, поне ще си направя удоволствието, пък ако ще да ме шамароса”.
Приближи се бавно, като я гледаше през цялото време в очите. Застана изключително близо, усещаше аромата й. Наведе се над ухото й и усети как непознатата рязко си пое дъх. Прокара ръката си бавно от врата, по целия гръбначен стълб, леко пристина кокалчетата на таза и пъхна визитката си в задния й джоб.
- Ако все пак решиш, че ще е жалко да ме отрежеш, звънни ми.
Отдалечи се, преди непознатата да успее да реагира. Каза чао на Лили и излезе. Навън си пое дълбоко въздух, запали цигара и отправи искрена молитва към съдбата жената да не накъса визитката й на малки парченца.




Съни стоеше замръзнала на почти празния дансинг и се взираше във визитката, която беше извадила от задния си джоб. Ок, това беше нещо ново. Нещо абсолютно неочаквано. Начина, по който тя продължаваше да трепери й подсказа колко силно въздействие имаше над нея докосването на непознатата. Да, вярно, скоро не я беше докосвал никой, поне не така интимно, но не искаше да се заблуждава. Беше я забелязала още с влизането и през цялото време чакаше ТЯ да направи като всички останали. Да забележи външността й и да се опита да я свали. Дразнеше се, че не го направи, но пък я уважаваше заради това. Ако беше постъпила като всички останали, сигурно щеше да я отреже. Въпреки че й хареса. Не обичаше игрите, не обичаше играчите, не обичаше свалките по баровете. ”Тогава какво правиш тук” – обади се гласчето в главата й, което Съни цяла вечер се опитваше да заглуши.
Истината бе, че тя имаше нужда да бъде сред хора. Да се покаже, да бъде видяна, да види какво има наоколо. С Невена се бяха отделили от средите много отдавна и сега, когато нея я нямаше, тя трябваше да влезе в тях. Не й се искаше, но не искаше и да е сама. „Достатъчно време бях сама” каза си и продължаваше да се взира във визитката. „Моника Стоева, коя си ти и защо избяга така?”.
- Хей, добре ли си?
Съни се оттърси от мислите си и погледна към жената пред нея. Беше симпатичната барманка, която очевидно се връщаше от събиране на празни бутилки.
- Да, да, ок съм, просто се замислих. Благодаря за загрижеността и спокойно, не съм пияна.
- А, не съм се притеснила, че си пияна. Все пак, аз ти давам питиетата, знам че нищо не си изпила. – момичето й се усмихна мило. – Просто спря изведнъж и реших да проверя дали си ок, да не би нещо да е станало.
„О, стана, от едно погалване по гърба мозъкът ми спря да функционира”. Но на глас каза само.
- Всичко е наред, още веднъж мерси. – Опита се да се усмихне и видя как барманката продължи с таблата в ръка.
Реши, че е време да си ходи. Камарата навлеци й бяха досадили и след като въпросната Моника си беше тръгнала, май нямаше какво повече да търси в този бар. Замисли се отново за начина, по който тя я докосна. Толкова лек допир, нито за секунда не я притесни. Зачуди се дали ако някоя от другите й беше направила този номер, щеше да стои така неподвижно. Не беше в стила й да се оставя непозната да я докосва. Но, дяволите да я вземат, тя не успя да реагира. Нито с шамар, нито с усмивка. Просто стоеше като гръмната и трепереше от възбуда. Мхъм, тази красива, стройна, тъмноока и тъмнокоса красавица бе събудила желанието в Съни и тя не знаеше какво да прави с него сега.
Е, можеше поне да провали съня и на непозната, импулсивно взе решение и написа на номера от визитката един СМС, преди да се е разколебала. „Аз няма да ти се обадя, но вече имаш номера ми. Казвам се Станимира. Приятно ми е”.


Мони излезе от бяната и като никога реши да погледне служебния си телефон. Знаеше, че няма кой да я търси там през нощта, но... Взря се в дисплея, в смс-а от непознатия номер. И се разсмя. С глас. Разсмя се така, както от доста време не се беше смяла. Искаше да отговори и започна да пише. Няколко пъти изтри написаното, докато измисли подходящата фраза. Натисна изпращане и си легна радостна от необичайната вечер. Колко малко му трябва на човек да си пооправи настроението...



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:14; мнението е било променяно общо 3 пъти (Reason for editing : Лека редакция + добавка на текст)
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Чет 4 Юли 2013 - 22:17

Mnogo dobro koga 6te puska6 2 4ast

Забележка от администратор: Пишете на кирилица!
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Чет 4 Юли 2013 - 22:24

Когато я напишаEmbarassed 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Пет 5 Юли 2013 - 12:41

Надявам се да е скоро. Имаш талант и е хубаво ,че го споделяш с хората.
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Пет 5 Юли 2013 - 12:53

Благодаря за комплимента. Текстът има нужда от лека редакция, но какво да се направя като бързам да публикувам, докато не съм размислилаNeutral 
Иначе втората част вече е измислена, трябва само да имам време да седна и да я напиша.
Докато има кой да ме чете, ще си публикувамEmbarassed 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Съб 6 Юли 2013 - 4:15

Добавила съм малко текст в първия пост. Като за това време на нощта, толковаSmile 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Nichi on Съб 6 Юли 2013 - 9:38

Харесва ми. Много ми харесва.
Не само историята, а начина по който е написана.
Докато го препочитах отново, осъзнах, че съм влязла в разказа, че си представям всичко.
Начина по който Съни стой вцепенена на почти празния дансинг. Как Мони се смее с глас..
Много малко хора могат да постигнат това, да напишат нещо толкова добре, че читателите да го изживеят.
Харесват ми описанията ти, винаги съм си мислела, че описанията са много важни,за да можем да разберем геройте, но не всеки може да описва.
А начина по който ти го правиш.. Някак си изглежда толкова естествено!
avatar
Nichi

Брой мнения : 96
Join date : 02.06.2013
Местожителство : Белгия

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Съб 6 Юли 2013 - 12:15

Събуди се свежа и се изтегна доволно в леглото. Направо й идваше да измърка, докато се протяга. Така хубаво и дълбоко не беше спала с месеци. Явно да излезе и да потанцува сама й даде така необходимото разтоварване от работа и проблеми. Пресегна се за телефона, за да види колко е часа. Видя че има ново съобщение и се усминха. Беше сигурна, че е от нея, нямаше кой друг да й пише през нощта. Пое си въздух, изненада се от лекото свиване в стомаха, преди да прочете думите. „Аз съм Моника, както вече знаеш. По приятно ще ми е да чуя името ти на живо, но как да стане, като нямаш намерение да се обадиш?”.
Ок, това беше мислено и премисляно. Просто няма как да е подбрала тези думи на прима виста. Никой не беше толкова хитър да каже толкова неща с толкова малко думи, без да ги е обмислил. Значи Съни също трябваше да се постарае с отговора си. Колкото и да я сърбяха пръстите, остави телефона с дисплея надолу и стана да си направи кафе. Нима очакваше от себе си да разсъждава пълноценно преди да си е взела дозата кофеин? Отвори шкафа и взе от там пакет бисквити. В събота си позволяваше по нещо сладко с кафето. Това беше малкият й празничен ритуал от година насам. Кафе с бисквити на терасата в събота сутрин. Просто да разтовари главата си от всичко, натрупано през седмицата.
Излезе на въпросната тераса и се загледа в облаците. Този път просто нямаше как да прекара половин час в гадаене и съзерцаване на формите им. Трябваше да измисли какво да отговори. Но май първо трябваше да реши какво иска. Да се запознае ли с нея? И с каква цел? Секс, приятелство, връзка? Сексът определено бе опция. Само като помисли как тези ръце я галят навсякъде..., дааа, сексът е хубаво нещо. Време й беше, но дали е готова да се впусне в чисто сексуални взаимоотношения? Приятелство? Това, като че ли не беше опция. Сексуалното напрежение просто нямаше да допусне да бъдат само приятели. А и не търсеше приятели в момента – с толкова усилия намали хората, с които общува... не си търсеше приятели. Връзка? При тази мисъл, сърцето й прескочи един удар. „Готова ли съм за връзка? Мога ли да се доверя отново? Мога ли да бъда щастлива, да я правя щастлива без постоянния страх, че нещо не е наред?” Реши, че е прекалено рано за такива мисли. Искаше ли да я види отново? Искаше. Взе телефона и започна да пише.


Събуди се от получен СМС на телефона. В просъница мозъкът й регистрира, че идва от служебния. Чувстваше се като парцал. Беше тежка седмица, а на всичкото отгоре се въртя цялата нощ и всеки път като се събуждаше в главата й се редяха еротични сцени със Станимира. Стана да си направи кафе, без да поглежда телефона. Може би малко кофеин щеше да прогони раздразнението й от безсънната нощ. Взе кафето и цигарите и излезе на терасата. Загледа се в облаците, без да ги вижда. Дори и в полусънното състояние, в което се намираше, мислите й продължаваха да имат нужда от червена точка 18+. По дяволите, тази непозната! Отдавна никоя не беше превземала мислите й до такава степен. И не ставаше въпрос само за секс, нямаше какво да се заблуждава. Мистиката, която обгръщаше образа на Станимира в главата й, я глождеше. Отпи още една глътка и реши, че е време да погледне телефона.
„Може да стане, ако се озовем на едно и също място по едно и също време”
Моника преглътна. Не смееше да тълкува думите като покана. Не обичаше да си играе с неясни думи и намеци, но това не означаваше, че не познаваше играта. Изпука кокалчетата на пръстите си и в главата й се мярна беглата мисъл, че ако Бо я видеше, щеше да й пили на главата за това как ще си предизвика артрит по този начин. Този път нямаше нужда да мисли и трие, преди да изпрати съобщението.
„Времето и мястото са ясни, въпросът е: Ти ще бъдеш ли там?”
Остави телефона, запали си нова цигара и зачака. Представи си как след малко започва да крачи из тесния апартамент, както правят хората по филмите, когато ги изгаря нетърпение. Трябваше да се обади на Бо. В момента, в който взе личния си телефон, служебния изпиука. „Това беше бързо” помисли си и си пое дъх преди да прочете отговора. Кратко и ясно, но сърцето й заби, все едно й бяха посветили поема. „Да”. Да? Просто да? Ок, трябваше да вземе мерки.
- Ало. Бо, здравей, как си?
- Ъъъ? Ало, Мони, какво има? Събота сутрин е, нещо случило ли се е?
- По дяволите, събудих ли те? Ок, слушай, тази вечер ще ходя да бара и имам нужда от компания. Имате ли планове или мога да разчитам на вас?
- Май нямаме. Нека да говоря с Теди и ще ти се обадя по-късно, ок?
- Става. До после, Бо. Сори, че те събудих.
- То май е време за ставане, Теди ей сега ще се върне от разходката на кучето. Ще се изненада, че съм будна. Хайде до после.



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:16; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Съб 6 Юли 2013 - 15:30

Супер нямам търпение да разбера какво ще се стане между Мони и Станимира
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Съб 6 Юли 2013 - 16:33

2

- Мони, разкажи ни вече за какво става въпрос. Извика ни тук да се видим, да пием по нещо, а от час мълчиш и гледаш стълбите. Кой очакваш да слезе по тези стълби?
Теди нервничеше и любопитстваше, докато Борислава се подсмихваше тънко. Моника ги погледна внимателно и за пореден път се впечатли от начина, по който изглеждаха двете заедно. Бо се беше изтегнала на сепарето, едната й ръка лежеше зад гърба на Теди, а другата почиваше на стърчащото й във въздуха коляно и я отместваше само от време на време, колкото да отпие от бутилката с вода. Теди в момента сякаш беше нейния антипод. Седеше неспокойно, потропваше с крак и беше насочила цялото си внимание към отказващата да дава информация Моника. Излъчваше цялото нетърпение на света. Беше може би един от най-енергичните хора, които познаваше и Мони често се чудеше дали изобщо спи.
- Стига, Теди, никой не чакам.
- Ооооо! Изплюй го вече!
- Добре, добре. Вчера се запознах тук с една мацка. Макар че може би „запознах” не е най-точната дума. Срещнах една мацка. Жена. Адски красива. Никога не съм я виждала преди, очевидно беше нова. Отряза всички, даже за малко да разплаче Таня. Много исках да се запозная, но не исках да ме отреже, както направи с останалите. Пък и да не ме беше отрязала, какво? Секс за една вечер. Неее, не това търся...
Моника се спря, когато видя как Теди я гледа с отворена уста.
- Бо, слушаш ли? Чуваш ли я как говори?
Теди я ръчкаше превъзбудено, а Бо продължаваше да се усмихва. Познаваше Мони достатъчно добре, познаваше и собствената си приятелка достатъчно добре и знаеше, че това ще бъде забавен разговор и без да се намесва.
- Чувам, слънце, но искам да чуя и края на историята, преди да се е отказала да ни разказва. Успокой се малко, остави я да говори.
- Ми то... няма какво повече да се разкаже. Оставих й визитката си, тя ми написа СМС, аз й отговорих и доколкото разбрах, ще дойде тази вечер пак. Но явно съм я разбрала грешно.
- Е, не бързай да си правиш изводи. Може да дойде по-късно. Нали не ти е писала, че няма да дойде? Защо не й кажеш, че вече си тук?
- Не, няма да й пиша! Ако дойде – дойде, ако не – ще пием по едно и ще се наслаждавам на компанията ви. Искате ли да танцуваме?
- Вие вървете, за момента ще пропусна.
Моника хвана Теди за ръка и започнаха да се провират в тълпата. Тази вечер беше пълно и се спираха постоянно да се поздравяват с разни познати. Свиреше доста живо рок парче и двете се разскачаха в средата на дансинга. Мони си наложи да се наслаждава на вечерта, независимо дали щеше да види Станимира, или не.



Съни слизаше по стълбите и се чудеше дали постъпва правилно. Забави се, защото до последно се колеба. Съмняваше се в решението си, съмняваше се че е постъпила прибързано, но в крайна сметка се облече и дойде.
Веднага забеляза Моника. Звучеше балада и стегнатото й тяло прегръщаше нисичка блондинка. Спря се за момент, чудейки се защо се жегна. Та тя не познаваше тази жена! Какво като танцува с друга, явно за нея срещата им тази вечер не бе от такова значение. Точно се канеше да се тръгне, когато видя как трета жена се приближи към двете и нещо им каза. „Интересна сцена, какво ли точно се разиграва там?” Съни следеше с интерес как Мони се усмихна на новопристигналата, направи лек поклон и се отдалечи от дансинга. Съвсем се обърка, когато двете жени останали сами, се целунаха, а по-нисичката облегна главата си на рамото на другата и се задвижиха в ритъма на песента. Ок, може би няма да бърза да си тръгва. Зачуди се дали да не отиде директно при НЕЯ и да я заговори. Сякаш я достраша. Не знаеше от какво точно, но изпита пристъп на паника и реши да го убие с глътка уиски. Приближи се към бара, усмихна се на момичето, което беше същото от снощи и си поръча малко уиски с много лед. Това че трябваше да убие паниката не означаваше, че трябва да се напива. Когато се обърна с чашата в ръка и потърси Моника с очи отново потръпна. Жената стоеше спокойно на сепарето отсреща и не я изпускаше от поглед. Какво беше това излъчване, тази напрегнатост? Съни имаше чувството, че вижда изящен леопард, който следи търпеливо плячката си с поглед и се кани всеки момент да направи крачка. А всъщност чакаше плячката сама да се приближи. Приканваше я, теглеше я. И това само с очи! „Ако си мисли, че така ще ме подплаши, греши”. Интересно как паниката се превърна в смелост. Уверено и решително Станимира се запъти към масата на Моника. Изпъна ръка, овладя гласа си и възможно най-спокойно каза:
- Аз съм Станимира, приятелите ми казват Съни. Приятно ми е да се запознаем, този път официално.
- На мен също ми е много приятно. – гласът й беше дрезгав и тя се издразни, че не можеше да се овладее. Не беше нужно да издава колко силно желае да я докосва. – седни при нас, приятелите ми тъкмо се връщат от дансинга.
Моника се разсмя вътрешно, като видя с каква устремена крачка Теди повлече Бо към тях, когато видя, че не е сама. Мдааа, цялата тактичност в тази двойка се бе събрала в Борислава. Двете седнаха при тях, леко запъхтяни и на масата се възцари неловко мълчание. Моника хвърли поглед към Станимира и изпита задоволство. Жената за пръв път изглеждаше някак неуверена и притеснена. Защо този факт я радваше, Мони нямаше и идея, но реши, че е време да я докосне.
- Станимира, искаш ли да потанцуваме? Обожавам тази песен.
- Да, аз също.
Съни пое протегната ръка и тръгна след нея, като се опитваше да не забелязва смаяната физиономия на блондинката на масата. В момента, в който ръцете на Мони се притиснаха към тялото й, тя забрави всичко. Значи това, което вчера усети не беше еднократно. Не беше мираж, не си го бе въобразила. Сложи своите на кръста й и леко стисна с пръсти. Вдигна поглед и се изуми. Би трябвало да се стресне, да се уплаши, да избяга от тези очи, в които виждаше себе си гола, гърчеща се.
Моника мислеше същото. Знаеше как я гледа, знаеше как я е притиснала, усещаше биенето на сърцето си и се чудеше защо тя не бяга? Виждаше лекия страх в зелените очи, но виждаше й пламък. Пламък, който не можеше да обърка. Наведе се над ухото й и прошепна. „Поеми дъх, гмуркаме се”
Докато осъзнае думите й, Съни вече усещаше устните върху своите. Не бяха нежни, не бяха предпазливи, но не бяха и груби. Целувката беше гладна. Моника бавно я засмукваше и не й остави друг избор освен да отвърне. Сложи ръцете си на врата й, стисна го леко и отвърна с цялата страст, на която беше способна. Двете вече бяха спряли да се движат и сякаш всичко бе спряло да се движи около тях.
Моника прекъсна целувката, отдръпна Съни от себе си съвсем леко и я погледна. Не беше очаквала такъв отговор, не беше очаквала и собствената си реакция. Какво беше това, по дяволите? Страст, желание? Тези две думи в момента й се струваха бледи и невзрачни. Да се поддаде ли? А можеше ли всъщност да се отдръпне?
Станимира си задаваше същите въпроси. Реши да рискува.
- Искаш ли да ....
- Да, искам. Хайде.
Моника я поведе навън, махна на приятелите си и заизкачва стълбите без да пуска ръката й. Съни не знаеше на къде я води и какво точно я очаква, но в момента това нямаше значение.


Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:18; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Съб 6 Юли 2013 - 16:34

Спъвам се в следния проблем: не съм убедена, че е много подходящо да поствам следващата сцена тук.
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Съб 6 Юли 2013 - 17:43

О моляте ще сложиш червена точка и готово не ни лишавай от кулминацията на историята
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by ivkapivka888 on Съб 6 Юли 2013 - 19:59

Не, недей, моля те... Имай милост...Very Happy
Не, наистина - НЕДЕЙ!
avatar
ivkapivka888

Брой мнения : 428
Join date : 01.01.2013
Възраст : 25
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by ???? on Съб 6 Юли 2013 - 20:13

-


Последната промяна е направена от без(д)умна на Вто 13 Авг 2013 - 12:48; мнението е било променяно общо 1 път

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Съб 6 Юли 2013 - 21:46

Хаха браво евала:-)
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by obla4e on Съб 6 Юли 2013 - 21:49

Абе не го е измислила още  
ама и аз чакам трета серия Wink 
avatar
obla4e

Брой мнения : 230
Join date : 12.04.2011
Възраст : 47
Местожителство : Pleven

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Съб 6 Юли 2013 - 21:59

Измислила го е, тази сцена е в главата от самото начало. Само дето не е стигнала до написванеEmbarassed 
Между другото мисля следващата сцена да остане за личните архиви, а вие ще четете какво се случва като се събудятTwisted Evil 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by sharmen on Съб 6 Юли 2013 - 22:02

Аууу колко си лоша:-)
avatar
sharmen

Брой мнения : 38
Join date : 20.10.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by ivkapivka888 on Съб 6 Юли 2013 - 22:05

Shelly написа: а вие ще четете какво се случва като се събудятTwisted Evil 

Ммм,.... добрееее.......Smile Wink 
avatar
ivkapivka888

Брой мнения : 428
Join date : 01.01.2013
Възраст : 25
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Съб 6 Юли 2013 - 22:06

Ето, има и доволни. Лоша съм била
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by yamamay on Съб 6 Юли 2013 - 22:07

Ооо,мислено вече съм в очакване на 4та частSmile ,но май-не трябва да дърпаме"юздите"на авторката,Търпение и Уважение му е майкатаSmileпък дано нещо от личните архиви стопли и насWink 
avatar
yamamay

Брой мнения : 1538
Join date : 12.11.2012
Възраст : 40
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Вишна on Пон 8 Юли 2013 - 14:27

Заинтригуващ сюжет, действието се развива бързичко, което не е лошо, в реалността така става.Не е нужно да има дълги уветюри и красиви думи, хубаво е, че така си го предала и в текста Wink Само малко ми се загуби моментът как девойките се надцакват смс-но , пък изведнъж съвсем веднага се награбиха, не че има лошо, както казах и по -горе. Иначе...ех, тия лични архиви Wink 
avatar
Вишна

Брой мнения : 267
Join date : 13.12.2012
Възраст : 26
Местожителство : София

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Пон 8 Юли 2013 - 19:19

Най-после конструктивна критика. Мда, малко бързо се развиват нещата, но какво да ги направя - тези двете просто сами се пишат. Това с надцакването със смс-и си го отбелязвам, но сякаш идеята ми е да покажа колко се разминават мислите и действията им.
Благодаря за коментара, в момента се пишат личните архивиSmile 
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Чет 11 Юли 2013 - 21:31

Сцената в крайна сметка стана доста по-мека, отколкото я бях замислила. Поствам я, пък ако реши модераторското тяло, нека я изтрие

avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Shelly on Чет 11 Юли 2013 - 21:31

Чудеше се дали не сънува. Цялата ситуация й изглеждаше сюреалистична. Не можеше да е в таксито, с напълно непозната жена, която не пускаше ръката й, но и не говореше. Не можеше да отива към непознато място с идеята да прави секс с нея. Просто не можеше. Погледна към свързаните им ръце и премести погледа си към лицето на Моника. Тя не я гледаше. Гледаше пътя пред тях, но очите й бяха все така мътни от желание. Челюстта й беше решително стисната, а погледът – замислен. През акъла на Съни мина бързата мисъл, че може би жената до нея също не искаше и не очакваше този развой на събитията. В този момент Мони вдигна очи към нея и всичките й съмнения изчезнаха. Ако не друго, тази жена я желаеше. Много. В погледа й не се четеше съмнение, страх или изненада. Имаше едно сурово желание – такова, на каквото тя не бе свикнала. Защо не се страхуваше, обаче? В този момент таксито спря, Моника подаде на таксиметровия шофьор пари, без да пуска ръката й и я поведе към сградата. Качиха се в асансьора и тя все така не продумваше. И все така не пускаше ръката й. Явно не знаеше, че Станимира няма никакво намерение да избяга. Каквото и да станеше после, тази вечер щеше да й се наслади. Асансьорът спря на петия етаж, Мони пусна ръката, за да отключи и двете заедно влязоха вътре. Продължаваше да мълчи, а мълчанието й оттекваше по-силно от всякакви думи. Събу се спокойно, обърна се и я погледна. Приближи се, а Съни направи крачка назад неволно. Усети гърба си опрян до вратата. Без да изпуска погледа й, Мони хвана бедрата й и я повдигна, все едно бе перце. Без никакво усилие я залепи плътно за вратата и я целуна. Изпиваше я жадно, твърдо и без никакво колебание. Единственото, което мозъкът на Съни успя да регистрира, бе звука от тупването на обувките й. Силата на емоцията на тази нажежена целувка я стъписа за момент, но в следващия тя вече не знаеше какво се случва. Хвана косата, вързана на опашка, опъна я силно назад и впи зъби в изкусителния врат. Усети как тялото, залепено за нея потръпна. Не чу стона, който Моника издаде, но усети вибрацията му със зъбите си. Когато отпусна кожата й, я погледна. Очите бяха черни. В момента бяха черни и тя знаеше защо. Изпита задоволство от реакциите на другата жена. Хареса й да вижда, че й влияе по този начин. Че не е сама във възбудата.
Моника я хвана здраво с две ръце и я понесе към леглото. И двете бяха все още облечени, но Съни успя да разгърне ризата й достатъчно, за да оголи рамото. Захапа я там и този път ясно чу стона й.
- Ако продължаваш така, няма да мога да бъда нежна с теб.
Думите бяха прошепнати в ухото й, което след това бе засмукано. Жената я стисна още по-силно.
- Да не си посмяла да се контролираш!
Докато успее да го изрече и вече беше по гръб на леглото и ръцете на Мони трескаво разкопчаваха ризата й. Съни нямаше време да си играе с копчета и се възползва от възможността да разкопчае колана й и да се увери колко точно я възбуждаше. Не разбра кога беше останала и без сутиен, но когато усети горещата уста върху зърното си загуби всякаква представа за случващото се и се отдаде на усещанията. Единственото, което видя, бе усмивката на Моника, която й обещаваше нещо незабравимо.



Моника се събуди и осъзна, че нещо й пречи да се движи. В първия момент се обърка, но после в главата й се заредиха картините от прекараната нощ и тя се усмихна. Погледна към спящата върху нея жена и почувства спокойствие. Нямаше представа какво точно се случи предната вечер и как се стигна до това, но знаеше, че това не беше за последно. Не искаше да анализира, не искаше да се стряска от себе си. Но искаше да пуши. Опита се да се раздвижи без да събужда Станимира, но осъзна, че това не е възможно. Колко сладко спеше! Съни се беше изтегнала върху нея и беше цяло чудо, че по никакъв начин не й тежеше. Чаршафът я покриваше от кръста надолу и Мони се загледа в голия гръб. Отметна с ръка кичур от косата й и изучаваше с притворени очи чертите на лицето й. За пръв път я виждаше на дневна светлина и беше искрено впечатлена. Жената сигурно беше колкото нея, видима възраст 27-28 години. Лицето й бе гладко, чисто и излъчваше някаква ранимост, дори и в съня й. Моника усети непреодолимо желание да я защитава. От всичко и от всички. Да я пази от света. Стресната от мислите си, реши да се опита да я събуди. Стисна я леко за рамото и с интерес наблюдаваше как клепачите примигнаха и се отвориха. В очите й видя същите емоции, която тя самата изпита когато се събуди. Изненада, объркване. Странното беше, че вместо да се успокои след като осъзна къде е, Станимира направо се паникьоса. Надигна се рязко в леглото и вдигна чаршафа пред гърдите си. Моника се засмя.
- Не е ли малко късно да ги криеш от мен? Добро утро, Станимира.
- Трябва да тръгвам.
- Хах, чакай малко, няма да те изям. Ще направя по едно кафе. Пиеш ли кафе?
- Не, не, не.
- Не пиеш кафе?
- Да. Не. Да, пия. Не, не сега. Не, не, не. Трябва да тръгвам.
Моника не помръдна от леглото. Само следеше с поглед как жената пред нея трескаво търсеше и после обличаше дрехите си. Когато приключи се обърна към нея със същия стреснат вид.
- Съжалявам, това не трябваше да се случва.
Мони чу шумоленето на ключовете и после затварянето на вратата. Ето това вече беше странно! Стана да си направи кафе, да пуши и да мисли върху въпроса „Какво точно се случи?”



Последната промяна е направена от Shelly на Сря 26 Мар 2014 - 23:21; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Shelly

Брой мнения : 1191
Join date : 22.04.2010
Местожителство : Пловдив

Върнете се в началото Go down

Re: Предизвиквам те, опознай ме

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите