За търсенето и чакането.

.. написа:естествено не трябва да си стоим затворени вкъщи чакайки някой да почука на входната врата!

И на мен четейки ми изникна примера с вратата и чакането Човекът да ти се появи изневиделица на прага. Историята познава примери, в които и това се е случвало, но шансовете са действително нищожни.. 
Според мен, когато човек усети, че любовният му часовник тиктака, той никога не е изцяло пасивен и чакащ. Дори да не сме агресивно търсещи (под агресивно имам предвид прекалено активно), то най-малкото започваме да се оглеждаме за евентуална любов в хората, които ежедневно или случайно срещаме. Неслучайно казваме "Търся си гадже", а не "Чакам си гадже". 
От друга страна, ако търсим прекалено активно, може или още повече да се отчаем от това, че не намираме този толкова жадуван Човек, или попадайки на жена, която да ни обърне внимание, да изпаднем в капана на "ТЯ е Единствената, голямата ми любов". И двете ситуации не са с добър изход. Мисля, че човек е добре да е активен, но търсейки да има концепция за това какво търси. Не концепция от сорта "висока, тъмнокоса, с ... цвят очи", а концепция като "аз ценя качества като... и харесвам да правя ..., ..., ..., следователно търся за себе си човек със сходни интереси". Такъв човек не се намира лесно, затова търси, но търпеливо.

vesilik написа:"Чакането времето да покаже правилният път" не трябва да се приема буквално. Стоейки или борейки се, ние избираме какво да преживеем и какви хора да бъдем. Няма значение дали чакаме или действаме, и в двата случая изживяваме живота си според натурата си. Което ни променя и ни прави хората, които сме. Съответно нещата ни се случват, когато сме готови за тях.
Обиколих половината свят, за да се прибера и да намеря Любовта си тук. Със същия успех можеше да не напускам България. Единственият въпрос е дали щях да съм същият човек.
По-ясно не ми идва как да го обясня. Сори.  

Ето, че някой го обясни точно с моите думи. Думите, които аз бих използвала. Няма нужда да си задаваме въпроса: "Защо ми се случва точно сега? Нима съ направила нещо по-различно?" Нещата се случват не когато ги искаш, а когато си готов да ги получиш и да приемеш последствията от тях. Cheers!

За чакането и търсенето...Първо за търсенето.Рядко ми се е случвало да търся.Аз съм на мнението че съдбата си знае работата.Естествено не можеш да седиш и да чакаш,както и други колежки се изразиха-да ти почукат на входната врата,но според мен не е и задължително да си счупиш краката и да се втурваш като необуздан кон.Любовта е като пръднята-ако я насилиш,най много да се на**аш.Относно чакането,на мен лично не ми се е случвало да чакам да ми дойде гръм от ясно небе,да ми изпадне голямата любов и т.н. Според мен чакането изморява повече от търсенето.Когато си пасивен си чужд и студен,и много рядко някой може да те спечели.Поне според мен.Търсещите поне правят нещо по въпроса.Абе с 2 думи да обобщя-човек сам не може.Тия изтъркани думички като истинска любов и правилния човек само слагат нещата в една рамка.Има ли приятелство,разбирателство,доверие,обич и пр. и ти е добре с тоя човек,за кво трябва да му слагаш рамка"истинска,/първа /правилна /идеална /любов..."нещата или са истински или не са.Сори за офтопика,но съм съгласна с мнението - или тук и сега ,или напред и нагоре.От къде да знам дали утре ше ме бутне кола.Наслаждавам се сега.Нямам време да чакам.

n

Хайде бе! Холивуд е! Моята дойде направо в къщи, на 31-ви декември и седна на дивана   
Но иначе, да, човек трябва да знае какво иска. В противен случай и да го срещне, няма да положи нужните усилия, за да го задържи. Така или иначе трудното започва след като "търсенето и чакането" свърши.

Доста интересен въпрос. От скромния си опит мога да твърдя, че на сила хубост не става. Намираш своя човек, когато ти е писано, а не когато ти решиш. Разбира се, трябва да знаеш какво точно искаш, за да можеш да го познаеш, щом го срещнеш. Но някак си не намирам смисъл в изкуствено "натягане" на нещата и обръщането на света, докато не намериш половинката си. Тези неща, ако са правилни, стават от самосебе си и преди дори да усетиш какво точно се случва, вече сте влюбени до уши.   

Толкова се зарадвах,че точно сега попаднах на тази тема... прочетох различни мнения по въпроса ,за това дали трябва да сме търпеливи в любовта и вече откроих и свое...аз си падам търпелива принципно,може много време да отделя в чакане,но в това време премислям всичко.Но ето ,че дойде и момент,в който усещам ,че търпението се превръща в лоша черта на характера ми,чакам да се случи нещо като не предприемам важни стъпки...дойде времето, в което ще се взема в ръце и ще почна да действам ,ще преодолея страха си от това да бъда наранена(това не може да се избегне,никога) и смело ще се впускам в приключения,но с капка мисъл.Вярно,не трябва да насилваме нещата,но ако бездействаме сме обречени на ...нищо,защото в противен случей ще си чакаме и дам..мисля ,че се схваща на къде ми отива мисълта   

А какво правите, ако нищо не се получава? Обикаляте целенасочено и не само, години наред и накрая нищо. Дори започвам да срещам все по-малко гейове и лесбийки или само на мен така ми се струва и случва? Къде отидоха всички?

Хаха права си.

Fear Of Life, нали не искаш на челото на всеки да пише " Аз съм ...... " Може би просто ти не знаеш, че хората около теб са такива..

Мех, имам чувството, че аз съм единственият човек, който няма хомо приятели :(
Също така съм срамежлив интроверт.
Нямам шанс скоро да си намеря приятелка...
Явно ще чакам пак някоя загубена хетеро мацка да ми завърти главата, да си направи експеримента/кефа и после да ми разбие сърцето.
Story of my life.

lunrog написа:Мех, имам чувството, че аз съм единственият човек, който няма хомо приятели :(
Също така съм срамежлив интроверт.
Нямам шанс скоро да си намеря приятелка...
Явно ще чакам пак някоя загубена хетеро мацка да ми завърти главата, да си направи експеримента/кефа и после да ми разбие сърцето.
Story of my life.

Я се стегни. Варна е голям град. Запознай се с някоя например от форума от твоя град, тя ще те запознае с приятелките си. Малко по малко ще се получат нещата. Просто не се отказвай О повярвай ми има много повече срамежливи интроверти на този свят, отколкото може да си представиш. Просто трябва да опознаеш хората и ще се убедиш.

Не търся и не чакам, но понякога флиртувам  Също така силно се надявам сродните души да не съществуват в смисъла на единствен, най-подходящ човек, защото се разминахме.

Минала съм през доста видове нетърпение и чакане. Има го онова нетърпение, когато нещо е на ръба да се случи, ама не се случва. Тогава  съм като котка, която побутва от всички посоки непознат предмет, душеща, изучаваща, съсредоточена. Има го онова, чакане нещо да ти падне от небето. Ама колкото по-дълго стоиш с отворена уста, гледайки нагоре, толкова по-вероятно е някой гълъб да си облекчи зора над теб.   Това чакане е може би най-болезненото, защото неизвестността винаги е плашила хората, а когато човек се плаши от нещо, той неминуемо създава страшни сценарии в главата си за него.  Тук може би действието е по-добре, защото поне създава самочувствието, че нещата донякъде зависят от теб и каквото си надробиш, това ще сърбаш. А това  утешава с илюзията, че не всичко в бъдеще е съвсем неизвестно. Има го и онова чакане, когато трябва да направиш нещо, което те ужасява. Може да го отлагаш дълго и така и да не го направиш или да си кажеш "Майната му. Правя го!"  . Така започна първата ми любов. В едно съм се убедила. Когато нещо просто не се получава и да се убиеш да се бориш, пак няма да стане.    Но когато нещо има да се случи трябва да вкараш своя енергия, за да го задвижиш и най-важното трябва да имаш достатъчно самопознание да го разпознаеш, че е за теб и да се бориш за него. А самопознанието се добива  чрез проби и грешки. Няма идеални неща, няма идеална любов. Има неща, които се получават, когато вложиш сърце и душа.  Аз отново съм сама, де.    И все още понякога ме втриса от мисълта, че ще свърша сама на 80 години с 15 котки и съседи, които се чудят как да ме изселят от блока заради миризмата, идваща от апартамента ми.  Но знам, че това е просто в главата ми и е въпрос на настройка и гледам да не ме приковава в пасивна позиция.

Когато ходих и търсих ,ми се гадеше вече от срещи и неподходящи. Спрях и се появи от най неочакваното място . Някои хора намират човека на 20 други на 30 а може и на 40 ,когато стане няма какво да се насилват нещата просто трябва да си отворен. Е, разбира се по хубаво по скоро даже още по скоро

Starlight написа:Е, разбира се по хубаво по скоро даже още по скоро

I beg to differ.

Наистина е по-хубаво по-скоро, но има не толкова хубави последствия.
Когато се влюбиш на 15-16-20, това е голямата любов, по-красива от нея няма, край, ще се ожените, ще си имате деца, ще сте заедно до края на дните си, това е единственият човек на Земята... Не виждаш кусурите на въпросната голяма любов, защото нямаш база за сравнение. "Криеш се от всичко и всички? Няма проблем, ще изчакам да решиш сама да бъдеш открита... вярвам, че някога ще се случи. Имаш пост-травматичен стрес и няколко диагнози от аутистичния спектър? Няма проблем, ние с всичко ще се справим! Ехааа, гаджето ми е уникално... (в ужасния смисъл на думата, но нищо!)".
Смяташ, че каквото виждаш, това е... при всички, с всички, винаги. По-добре и по-зле няма.

Като се влюбиш в следващата и в по-следващата, започваш да виждаш някои неща. "Я, ама то можело човек да се държи още по-добре... да не се крие... да ти прави подаръци по-често... да те кара да се чувстваш обичана... да те гушка и целува много по-често... да прави еди кое си по-зле... да вдига скандали от ревност... да е психично болен... да не отделя време". Минават още 1-2 връзки и виждаш все по-добре какво се случва... и в един момент ти хрумва, че имаш избор. Можеш да избереш какво искаш и какво не искаш. Можеш да пожелаеш нещо, но след известно време, като видиш с какво върви в комплект, да избереш да си тръгнеш, а не да си мислиш, че то това е, няма по-добро по света.

И колкото повече жени видиш, толкова по-добре разбираш какво искаш, с какво можеш да направиш компромис, какво не искаш, и какво не би търпяла. Тогава, ако се върнеш на спомена за голямата си любов на 16-18 (и няколкото любови след това), сигурно ще си кажеш "пфф, какво въобще правих с тази, а пък и с онази".

И в този момент се появява нова жена в живота ти... и вече знаеш какво търсиш, знаеш за какво да гледаш, наясно си дали си губите времето взаимно или всъщност градите нещо. Знаеш предварително кое какви последствия има. "Обичаш да се гушкаш? Искаш да живеем заедно? Чудесно... Имаш параноя и биполярно? Я колко интересно... . Next!".

Опитът с няколко, които не стават, ти помага след време да познаеш тази, която става, и да вземеш информиран избор. Така че... по-добре по-късно, но точно в десятката.

Maybelline написа:

Starlight написа:Е, разбира се по хубаво по скоро даже още по скоро

I beg to differ.

Наистина е по-хубаво по-скоро, но има не толкова хубави последствия.
Когато се влюбиш на 15-16-20, това е голямата любов, по-красива от нея няма, край, ще се ожените, ще си имате деца, ще сте заедно до края на дните си, това е единственият човек на Земята... Не виждаш кусурите на въпросната голяма любов, защото нямаш база за сравнение. "Криеш се от всичко и всички? Няма проблем, ще изчакам да решиш сама да бъдеш открита... вярвам, че някога ще се случи. Имаш пост-травматичен стрес и няколко диагнози от аутистичния спектър? Няма проблем, ние с всичко ще се справим! Ехааа, гаджето ми е уникално... (в ужасния смисъл на думата, но нищо!)".
Смяташ, че каквото виждаш, това е... при всички, с всички, винаги. По-добре и по-зле няма.

Като се влюбиш в следващата и в по-следващата, започваш да виждаш някои неща. "Я, ама то можело човек да се държи още по-добре... да не се крие... да ти прави подаръци по-често... да те кара да се чувстваш обичана... да те гушка и целува много по-често... да прави еди кое си по-зле... да вдига скандали от ревност... да е психично болен... да не отделя време". Минават още 1-2 връзки и виждаш все по-добре какво се случва... и в един момент ти хрумва, че имаш избор. Можеш да избереш какво искаш и какво не искаш. Можеш да пожелаеш нещо, но след известно време, като видиш с какво върви в комплект, да избереш да си тръгнеш, а не да си мислиш, че то това е, няма по-добро по света.

И колкото повече жени видиш, толкова по-добре разбираш какво искаш, с какво можеш да направиш компромис, какво не искаш, и какво не би търпяла. Тогава, ако се върнеш на спомена за голямата си любов на 16-18 (и няколкото любови след това), сигурно ще си кажеш "пфф, какво въобще правих с тази, а пък и с онази".

И в този момент се появява нова жена в живота ти... и вече знаеш какво търсиш, знаеш за какво да гледаш, наясно си дали си губите времето взаимно или всъщност градите нещо. Знаеш предварително кое какви последствия има. "Обичаш да се гушкаш? Искаш да живеем заедно? Чудесно... Имаш параноя и биполярно? Я колко интересно... . Next!".

Опитът с няколко, които не стават, ти помага след време да познаеш тази, която става, и да вземеш информиран избор. Така че... по-добре по-късно, но точно в десятката.

Да разбира се така е ,но донякъде .Да има връзки "учители",но като цяло малко ми прозвуча като да си купувам сирене от витрината днеска ще пробвам това утре онова ,ще сравнявам вкусове... Ако човек познава себе си и знае какво търси не е необходимо да се впуска в сто грешки, за да го установи ,нали така? Според мен ти говориш за хората, които се вкопчват в нещо само за идеята..

Starlight, съжалявам, че се намесвам, но как човек може да познава себе си? Самопознанието не се ли ражда в резултат от преживяванията и опита?

UsualSuspect написа:
От друга страна абсолютно всяка мъдра мисъл съветва да ''не търсиш, а да чакаш''...относно любовтЪ...тя сама щяла да те намери... ти само..
стой си там...няма проблем....

Това са пълни глупости (освен ако не го е казал Ошо, Паулу Коелю и другите там...от фейсбук).
Всеки с мнението си, разбира се, има ситуации, в които обективно няма какво да се направи. Но те обикновено са далеч по-малко, отколкото ние си представяме.

Ако искаш нещо да ти се случи, просто го... случваш. An' this is how it works...basically.
Животът не е пощенска станция, в която чакаме колетите на живота да ни бъдат доставени - ние създаваме своята реалност сами (ерго, аз съм от привържениците на другия тип мъдри мисли от мемета във ФБ ).

Всеки е бил в търсене на нещо, което иска в някакъв момент от живота си. Понякога по-честичко... Най-готиното е, когато периодите на търсене са последвани от периоди на тежък избор между две и повече алтернативи (любим шлагер).

Това не значи, че чакането е път за което и да е от двете. Времето е фактор в подредбата на събитията, но далеч не единствен.

В крайна сметка всичко опира до едно много просто нещо: ако искаш нещо да се промени в живота ти първото, което трябва да промениш, си ти. Никога не е твърде рано за тази крачка и което е най-важното, не зависиш за това от другиго.

Когато постигнеш промяната в себе си, тогава и страничните фактори се наместват "с времето си". Най-вече, не трябва да спираш да опитваш, да търсиш...и да не се отказваш. Да не се отдаваш на униние и чакане...подпирайки стената. Защото по нашата география това е много характерен национален модел. Ние все чакаме някой нещо да направи, някак си нещо да се подреди и така и хоп - и от утре да сме богати, честити и щастливи. Няма го тоя филм.
За*би чакането, действай

Регина написа:За*би чакането, действай

Проблемът е когато нямаш обект на желание. Как ще действаш тогава? В такава ситуация съм била и съм в момента. Има хора около мен, харесва ми да прекарвам времето си с тях, запознавам се и с нови хора, но никой не събужда нищо повече от приятелски чувства в мен. Какво тогава? Нито искам да се насилвам, нито искам да развалям приятелства за няма нищо. И тогава не ти остава нищо друго освен да чакаш.

Само да споделя, че пробвах и Тиндър в отчаянието си и там нещата поне за мен бяха нефункционални. Но за това - в друга тема.

Ами при мен любовта се ражда от симпатия. Сбъркана ли съм, не знам. Да се влюбя от пръв поглед не ми се е случвало. Веднъж даже съм се "насилвала" да се влюбя, явно човекът беше подходящ, защото се влюбих много. Отвори си сърцето за другите.

Pear in Bloom написа:

Проблемът е когато нямаш обект на желание. Как ще действаш тогава?

Да, предният ми пост беше главно за тази ситуация Какво ще стане ако спреш за момент да гледаш на ситуацията като на "проблем" и замениш думата с "възможност".

Евтин трик тип "Ключът към успеха на великите мениджъри", но все пак
Какво ако тази ситуация е възможност да останеш за малко насаме със себе си. Да си изясниш дали, какво и защо търсиш. Какво предлагаш и предлагаш ли нещо. Най-вече, какво искаш. Какво си. И какво искаш да бъдеш.

Възможност да вършиш нещата, които си искала, но за които все не е оставало време. Да видиш местата, които искаш да видиш. Да изживееш нещата, които искаш да изживееш - всичко това са, повярвай ми, предимно лични изживявания. И за тях не е нужно някой да ти държи ръката.

Представи си, че докато се възползваш от някоя от тия примерни възможности, някъде по пътя може би ще срещнеш този някого, когото така и не си срещала досега и който е най-доброто за теб - съвсем случайно, разбира се (доколкото случайности въобще съществуват...).

Тогава на някой мъдър мозък може би ще му изглежда, че си изчакала времето да мине, та да го срещнеш.
На друг може да му изглежда, че "чакайки", си оползотворила времето, за да се подготвиш за тази среща, за да достигнеш до нея и достигайки, да разпознаеш кого си срещнала.

А пък на теб може би най-вероятно няма да ти пука от всичко това, защото ще се чудиш "бааси какво си натресох!"...

Животът е твърде кратък, за да си губиш времето да чакаш когото и каквото и да било. И най-вече (встрани от "мъдрите мисли") гледай да избягваш вкопчването в идеята да намериш някого/нещо сега и веднага.  Избягвай унинието, че ако не стане точно както си си го намислила, значи никога няма да стане. Знам добре колко е трудно понякога. То напира...но колкото по-отчаяно търсиш, толкова по-видимо е това за околните. Големи, черни точки за теб на всяка плоскост. Това отчаяние и настървение, което издава умореният от търсене и разочарования човек, отблъсква. Ако ще да търси пясъци в Сахара и да застане пред сергията на някой, който ги продава, ефектът ще е все същият.

Regina

Човърка ме тази тема и няма как да не споделя опит...
Не знам, дали съм търсила целенасочено някога в живота си човек, но съм търсила и чакала много други неща и мога да споделя едно впечатление, което не претендира за генералност, та, в момента, в който се уморя да търся, "откажа се", нещото само се появява, само идва при мен, или... може би, просто тогава успявам да го видя...
Явно, когато се натрупа достатъчно количество товар-търсене през времето, в което търсиш и чакаш, тогава нещата се случват, но без търсене, няма как да стане, мисля.
Дори славеят, който иска да намери любовта на пролетта, излиза и пее денонощно, за да може тя да го чуе и дойде при него, няма как това да се получи, ако той се затвори в хралупата, гледа любовни сапунки, оплаква самотата си и чака някой да почука на вратата, но... и това е възможно де, все пак... всичко е възможно.
Момичета, всичко става тогава, когато му дойде времето, усещам полъха на южния вятър, да докосва и раздвижва кръвта ви, да разпуква цветовете на дърветата и да украсява полята с цветя.

''Чакаш си автобуса, а той не идва и не идва..Накрая от отчаяние се качваш на някакъв друг автобус и в този момент виждаш как твоят идва. Така е и не само с автобусите''.. Повечето пъти и в живота е така.. уморен от чакането, отчаян от самотата си мислиш, че си намерил правилния човек, докато наистина правилният не се появи, а на теб вече не ти се експериментира..